Решение № 22652 от 13.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22652 гр. С., 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110136149 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Й. Г. С., чрез адв. Д., срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит № ***** от 08.08.2022г., сключен между Й. Г. С. и „МАКРОАДВАНС“ АД, е нищожен поради противоречие на закона, а в условията на евентуалност за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 10, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ***** от 08.08.2022г., поради противоречие на закона, евентуално заобикаляне на закона, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „МАКРОАДВАНС“ АД да върне на Й. Г. С. сумата от 445 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № ***** от 08.08.2022г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 08.08.2022 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит за сума в размер на 1500 лв., платима на 12 вноски, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41,00%, лихвен процент на ден от 0,1138% и годишен процент на разходите от 49,65%. В чл. 10, ал. 1 от процесния договор било посочено, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора, като е неустойката е в размер на 10,35 лв. плюс 0,230% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Поддържа, че процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 1

ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. На следващо място поддържа, че клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора, с която било уговорено, че дължи неустойка, била нищожна, за което излага подробни съображения. Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът, евентуално клаузата на чл. 10, ал. 1 са нищожни на посочените основания, както и осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 445 лв., представляваща недължимо платена сума по договора за потребителски кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „МАКРОАДВАНС“ АД, чрез адв. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че договорът, респ. клаузата на чл. 10, ал. 1 били нищожни на посочените основания. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба „МАКРОАДВАНС“ АД, чрез адв. К., предявява срещу Й. Г. С. насрещни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 457,85 лв., представляваща дължима и непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 08.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 43,79 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 22.11.2023 г. до 01.08.2024 г. В условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата в размер н а 120 лв. – главница, представляваща разликата между усвоената сума и извършените плащания от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове Й. Г. С., чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените насрещни искове по основание и размер. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с нормите на чл. 11, т. т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Моли съда да отхвърли предявените насрещни искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че на 08.08.2022 г. между Й. Г. С., в качеството му на кредитополучател, и „МАКРОАДВАНС“ АД, в качеството му на кредитор, е бил сключен Договор за потребителски кредит № *****/08.08.2022 г., по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя сумата в размер на 1500 лв., която ищецът се задължил да върне на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 149,92 лв., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 41,00% и годишен процент на разходите от 49,65%.

2

В чл. 10, ал. 1 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора, която неустойка е в размер на 10,35 лв. плюс 0,230% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Съгласно чл. 12 от договора, начислената неустойка се заплаща на падежа на всяка следваща вноска съгласно Приложение № 1 (Погасителен план).

Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора, вземането по същия се обезпечава с поръчителство за пълния размер на кредита, като съгласно ал. 2 кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора. Физическото лице – поръчител следва да отговаря на описаните в чл. 20, ал. 3 изисквания, а именно: 1. да е дееспособно физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лв.; 2. работещо по трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; 3. да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; 4. да не е страна по договор за кредит сключен с „Макроадванс“ АД.

Съобразно погасителния план към договора, ищецът се е задължил за периода от 08.09.2022 г. до 08.08.2023 г. да върне на ответника сума в общ размер на 2 857,46 лв., от които: 1500 лв. – главница, 299,06 лв. – лихва, 1058,40 лв. – неустойка при непредставяне на обезпечение.

Не е спорно по делото, а и от представеното преводно нареждане за кредитен превод се установява, че на 08.08.2022 г. Й. Г. С. е усвоил изцяло заемната сума в размер на 1500 лв.

На следващо място, от представените по делото писмени доказателства се установява, че кредитополучателят Й. Г. С. е върнал на кредитора сумата в общ размер на 1500 лв., от които 1380 лв. е заплатил в периода от 24.10.2022 г. до 23.11.2023 г., а останалата сума в размер на 120 лв. е заплатил в хода на производството по делото на 25.09.2024 г.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: общо заплатената от ищеца сума по договора за кредит е в размер на 1500 лв., която е разпределена от кредитора по следния начин: 310,81 лв. – погасена главница;

237,75 лв. – погасена договорна лихва; 841,89 лв. – погасена неустойка, както и 109,55 лв. – лихва за забава; вземайки предвид размера на всички дължими суми по процесния договор за паричен заем, с включена неустойка, годишният процент на разходите е в размер на 90,497%.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По първоначално предявения от Й. Г. С. срещу „МАКРОАДВАНС“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и 3 главно обстоятелствата, които обуславят недействителност на договора за потребителски кредит № ***** от 08.08.2022г.

Сключеният между Й. Г. С. и „МАКРОАДВАНС“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ищецът поддържа на първо място, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като клаузата от договора, с която е било уговорено, че дължи неустойка при непредставяне на обезпечение, не е включена в ГПР, поради което съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай неустойката по чл. 10, ал. 1 от договора е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от кредитора начин в чл. 20 вр. чл. 10 от Договора. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора. Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното.

Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.

Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, представлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя, т.е. последното е установено в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено 4 това задължение, тъй като договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски подобно на главницата и възнаградителната лихва.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.