Акт от 14.09.2022, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Русе,

14.09.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 142 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба вх.№ 1425/04.04.2022 г. на Н.С. ***, уточнена с молба вх.№ 1641/18.04.2022 г. /л.10-л.13 от делото/. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от отменен по съдебен ред незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № П-368/30.09.2016 г., издадено от заместник-кмета на Община Русе, за периода от 20.09.2016 г. (датата на съставяне на АУАН) до 05.04.2017 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на издаденото НП), съгласно пояснението на исковата молба, направено от страната в първото открито съдебно заседание по делото на 20.05.2022 г., по реда на чл.143, ал.2 ГПК вр. чл.204, ал.5 от АПК /протокол от съдебно заседание на л.39-л.41 от делото/. Според изложеното от ищеца в исковата молба „Още от издаване на глобата с фиш, после АУАН и НП, той е изпаднал в стресово състояние. Притеснил се, че е обвинен в деяние, което не е извършил и което не счита за нарушение. Чувството му за несправедливост се засилило след като не били взети в предвид възраженията, които изрично посочил преди това на административнонаказващия орган. Издаденото НП се отразило на поведението на ищеца. Той се определя като концентриран и организиран. От спокоен и умерен след инцидента се затварял в себе си и не комуникирал, а когато комуникирал, ставал избухлив, конфликтен и при най-малкия повод вдигал скандали. Станал разконцентриран и с променливи настроения. Поради тази причина, незаконосъобразното НП повлияло и на семейните отношения на ищеца, които се влошили. Той започнал да се страхува да паркира в гр. Русе, като винаги имал усещането, че ще бъде глобен, независимо, че е паркирал правилно.

Започнал да взема глог, мента и валериан и си правел чай за успокоение на нервите. Отслабнал. Състоянието му на тревожност продължило месеци, докато минат двете съдебни инстанции и НП е отменено с влязло в сила съдебно решение.

Психичното състояние на ищеца се влошило, като той недоумявал че ответната община, като специализирана институция, може да ангажира административнонаказателната му отговорност при положение, че той не е виновен за извършеното нарушение, което състояние е продължило в значителен период от време“. С. посочва, че изпитал притеснение и обида от това, че е обвинен в деяние, което не е извършил. Това повлияло отрицателно върху поведението му, довело до отчуждаване и затваряне в себе си, промяна на поведението му, липса на сън, намаляване на теглото и прочие.

Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300,00 лева (след направеното изменение на иска досежно размера му в съдебното заседание от 20.05.2022 г.), ведно със законната лихва от 20.09.2016 г. до окончателното плащане на присъденото обезщетение и направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък /л.114 от делото/.

Ответникът по иска – Община Русе, представляван в процеса от юрисконсулт Я.М., счита заявените от С. искови претенции за неоснователни и недоказани. Ответникът е представил подробен отговор на исковата молба с вх. № 1916/09.05.2022 г. (л. 30-32) и писмени бележки. Посочва, че описаните от С. вреди не са в следствие на процесното наказателно постановление като ищецът не е посочил никакви доказателства за настъпването им. Отделно от това навежда довод, че от една страна наложеното наказание с отмененото наказателно постановление е изключително ниско, а от друга страна - ищецът и преди това е бил санкциониран за същото нарушение, поради което не може да се твърди, че именно процесното наказателно постановление е предизвикало сочените от него преживявания.

Дейността на ищеца като търговец не е била възпрепятствана и е продължила по обичайния си начин, без данни за влошено психично състояние на ищеца. Според ответника липсва пряка причинно-следствена връзка между твърдяните вреди и отмененото наказателно постановление. Претендира разноски по представен списък /л.115 от делото/.

Представителят на Окръжна прокуратура Русе изразява подробно становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд – Русе намира за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление № П 368/30.09.2016 г., издадено от зам.-кмета на Община Русе, е ангажирана административнонаказателната отговорност на Н.С.С. за това, че на 19.08.2016 г. около 09:50 часа в гр. Русе, кръгов път от ул. „Алеи Възраждане“ паркирал ремарке с рег.№ Р 0092 ЕЕ в нарушение на пътен знак В-28 от ЗДвП, забраняващ паркирането. Прието е, че С. е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от същия закон му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева /л.4 от приложеното анд №2069/2016 г. на РРС/.

Недоволен от така наложеното му административно наказание С. е оспорил НП пред Районен съд – Русе, като е било образувано АНД № 2069/2016 г. по описа на съда. С Решение № 6/06.01.2017 г., постановено по посоченото дело, състав на Районен съд – Русе е отменил оспореното наказателно постановление. Съдът е установил, че наказателното постановление е издадено въз основа на съставен АУАН № 120795/20.09.2016 г., след като ищецът е оспорил съставен му преди това фиш за налагане на глоба № 0024263/19.08.2016 г. за същото нарушение. В мотивите на съдебният акт е посочено, че наказаното лице (ищецът в настоящото производство) не е извършило нарушението, за което е санкционирано, тъй като с деянието си – паркиране, не е нарушил забраната, въведена със знак В28, която в конкретния случай не се разпростира до мястото, на което е паркирано процесното ремарке.

Независимо от това съдът за пълнота на мотивите е посочил, „че предвид мястото, където е било превозното средство е възможно паркирането му да е в противоречие с други правила за движението по пътищата, например чл. 98, ал. 1 т. 5 и 6 от ЗДвП, според който престоят и паркирането са забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние по-малко от 5 метра преди тях, както и на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях“.

Решението на РРС е обжалвано пред Административен съд – Русе и е оставено в сила с Решение № 79/05.04.2017 г., постановено по КАНД № 41/2017 г. по описа на АдмС – Русе. В мотивите на касационната инстанция са потвърдени изводите на районния съд относно неправилната правна квалификация на административното нарушение.

Решението е влязло в сила на 05.04.2017 г.

В хода на делото ответникът представя копия от три броя съставени АУАН срещу ищеца в периода 28.07.2016 г. – 06.09.2016 г. и издадени въз основа на тях НП (потвърдени по съдебен ред), като две от наказателните постановления са издадени на 30.09.2016 г., датата на издаване на отмененото наказателното постановление, от което се претендира настъпването на неимуществени вреди (л. 64-л.105).

По делото е изискана информация от трета, неучастваща в производството, страна – ОДМВР – Русе, за наличието/липсата на наложени наказания за нарушения на ЗДвП. От представения отговор – справка за нарушител/водач (л. 51-55) е видно, че ищецът е наказван многократно за нарушения по ЗДвП, включително за неправилно паркиране.

От Центъра за психично здраве е предоставена информация, че Н.С. не се води на диспансерен учет към центъра и за него няма данни за проведени хоспитализации в отделенията на центъра (л.

56).

По искане на ищеца като свидетели са разпитани С.Н.С.

(син на ищеца) и Д.Н.С. (служител във фирмата на ищеца към 2016 г.). В показанията си св. С.С. посочва, че си спомня случая, в който баща му бил глобен заради неправилно паркиране на платформа до Парка на младежта в гр. Русе през месец август 2016 г. Сочи, че родителят му има и други нарушения, но си спомня именно този случай, в който бил с баща си, когато последният видял, че на платформата имало сложена бележка с глоба и много се ядосал. Според свидетеля баща му подал жалба до Общината във връзка с наложената му глоба с фиш, но от там не отменили глобата. Ищецът оспорил глобата пред съда като при оспорването не ползвал адвокатска защита, а се представлявал сам и много се ядосвал. Свидетелят твърди, че е виждал баща си нощем да пише постоянно, да се ядосва и да чете закони. Твърди още, че след този случай ищецът постоянно се карал със съпругата си /майка на свидетеля/ и за най-малкото нещо родителите му са правели скандали. Баща му бил недоспал, трудно му било да работи. Ищецът постоянно говорел за случая с глобата като повтарял, че той е правият и че може да паркира на процесното място. Свидетелят заявява, че баща му е обжалвал всички наложени му глоби като е пишел жалбите си сам и тогава е ставал нервен и раздразнителен. Св. С. не знае как са приключили производствата по оспорване на другите актове, с които на баща му са наложени глоби. Твърди, че е виждал баща си през нощта да пие медикаменти за стомах.

Свидетелката С. заявява, че е ищецът бил неин работодател през 2016 г. като е извършвала сезонна работа през лятото в парка в гр.Русе (уточнява, че периодът е от м. март до м. октомври), а през есента и зимата си е била в къщи. Спомня си, че една сутрин през месец август 2016 г. при започване на работа С. останал много изненадан като видял залепен фиш на ремаркето. Твърдял, че е паркирал правилно и затова се е изненадал от наложената му глоба. Започнал да ходи по инстанции във връзка с този фиш и съставения му после акт. След този случай ищецът станал нервен, избухлив за всяко нещо, правел скандали, ако свидетелката е объркала нещо в работата си. Св. С. посочва, че знае за посочената глоба за ремаркето, но не знае дали ищецът е бил наказван и с други глоби. Той постоянно казвал, че отива в съда, че „обжалва разни работи“, но какво точно свидетелката не може да каже.

След съставянето на фиша С. бил притеснен, че не е виновен, а пък са го глобили. Свидетелката посочва, че ищецът се е оплаквал от стомах и вземал някакви хапчета, но не знае какви. Оплаквал се още, че „не може да спи, че ставал, че имал разправии вкъщи и там бил нервен“. Свидетелката твърди, че е видяла залепения на ремаркето фиш заедно с ищеца, но не знае по това време с тях да е имало и друго лице. Не е запозната дали ищецът е видял фиша преди това и дали е бил с някой друг тогава.

По делото служебно е изискано и приложено копие от искова молба на Н.С. ***/08.04.2022 г. по описа на АдмС – Русе (л. 61-62), въз основа на която е образувано адм.д.№ 152/2022 г. по описа на съда, което към датата на постановяване на настоящото решение е висящо. От съдържанието на исковата молба по адм.д.№ 152/2022 г. е видно, че ищецът претендира присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от отменен незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № П 369/30.09.2016 г. на зам.-кмета на Община Русе. Исковата молба е напълно идентична с исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство. Описват се същите страдания и вреди, иска се същото по размер обезщетение като различието е само в отменения акт, от който се сочи, че са настъпили вредите, а именно наказателно постановление със следващ номер и от същата дата като разглежданото в настоящото производство, с което на ищеца е наложено същото по размер наказание за същото по вид нарушение по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили неимуществени вреди вследствие на отменено по съдебен ред НП, а като ответник е посочено юридическото лице, в чиято структура е органът, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК.