Решение № 104 от 01.06.2022, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно гражданско дело 119/2022
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 01.06.2022
- В сила
- 01.06.2022
- Състав
- АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.150 · Граждански процесуален кодекс
- чл.315 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 и 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 и 2 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
- чл.50 · Семеен кодекс
- чл.51 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. В., 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: А.М.П.
Членове:
В.Й.М.
Н.Д.Н. при участието на секретаря Н.Ц.К. като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело № 20221300500119 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба от ПЛ. Г. М., ЕГН ********** съдебен адрес: Гр. В. , ул. „* „ № 5 против Решение № 1/04.01.2022 г. по гр. дело N9 951/ 21г по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения иск от него иск за намаляване на присъдена издръжка с решение по гр. дело N 6470/2015 г. на СГС от 500 лв на 180 лв , дължима на непълнолетното дете А.П. М. , чрез майката и законен представител Ф.С. Ц.
Поддържа се във въззивната жалба, че Решението е постановено при нарушение на закона , съществено процесуално нарушение и e необосновано ВРС не е обсъдил промени в обстоятелствата относно възможността на родителя да дава издръжка в такъв размер, не е обсъдил представените доказателства , че след одобряване на споразумението между родителите на детето А. М., са настъпили обстоятелства, които обуславят намалението на определения размер на издръжката - а именно през 2020 г. жалбоподателят е станал родител на друго дете - А.П. М.а - която на 25.01.2022 г. ще навърши две години и към която има алиментни задължения.
Посочва, че от доказателствата по делото се установява, че доходите му не са се увеличили , напротив силно са намалели и не са на нивото от 2015 1 г., когато поел тези ангажименти, съобразно тогавашните му възможности.ВРС постановил решението си и при съществено процесуално нарушение - без да обсъди всички обстоятелства и всички твърдения и възражения на страните - а именно нововъзникналия факт за дължима издръжка на дъщеря му.
Поддържа, че решението е неправилно и в частта, с която ВРС е приел , че не е доказано намаляване на размера на доходите му.
Представени са удостоверения , че не е получавал възнаграждения като управител в трите дружества, като ВРС не кредитирал същите, тъй като не били в изискуемата форма.
ВРС е нарушил и съдопроизводствените правила като безкритично е приел , свидетелските показания на дядото , че нуждите на детето са увеличени, с оглед необходимостта от психологическа помощ, оказвана от психолог от М.
Посочват, че именно липсата на съдействие от страна майката във връзка с осъществяване на режима личните контакти между детето и бащата е довело до това , че е възникнала необходимост, за да се способства изпълнението на съдебното решение в режима за лични отношения, детето да бъде консултирано от психолог, т.е не поведението на бащата , а на майката е довело до това.
Посочва се, че липсват мотиви , какъв размер на издръжката ВРС приема, че е достатъчен за задоволяване на нуждите на детето и въз основа на какви факти и обстоятелства и съответно разпределението на този размер съобразено с възможностите на родителите.
С оглед на изложеното, молят Съдът да отмени решението на ВРС и уважи предявения иск по чл.150 ГПК.
Постъпил е отговор на въззивната жалба От Ф. СТ. Р. от град В., ул.
„К.Б.” № 38, ап. 7 с ЕГН: **********, представлявана от К.И. Б., адвокат в АК - М. със служ. адрес за призоваване: ул. „В.Л.” № 15, ет. 2, тел. *, в който поддържа, че жалбата е неоснователна.
Посочва, че в жалбата се правят оплаквания относно факти, които не се твърдят в молбата до съда като основания на искането за намаляване на издръжката на А.П. М.-за пръв път с въззивната жалба П.М. заявява, че има 2 задължение да издържа още едно дете и сочи, че това негово задължение е основание за намаляване на дължимата издръжка на А. М..
За пръв път с въззивната жалба П.М. заявява, че необходимостта детето А. да посещава психолог е възникнала в резултат на поведението на майката, както и че неин е изборът детето да посещава психолог в град М.
Посочва се, че е ирелевантно в случая , какво е породило нуждата детето да посещава психолог, тъй като в настоящото производство от значение е единствено, че такава нужда за детето е налице и тази нужда е свързана с допълнителни разходи.Причината А. да посещава психолог е поведението на бащата и нежеланието му да се съобрази с чувствата и желанията на детето.
ВОС, като взе предвид постилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените и пред въззивната страна писмени доказателства, прие за установено следното :
Искът е с правно основание чл. 150 от СК.
Предявен от П.Г.
М. ,ЕГН
********** ,от гр.С.
,ж.к.“Г.Д.“№37,вх.В,ет.8,ап.70 против Ф.С.
Ц.,ЕГН **********,от гр.В.,ул.“К.Б.“ №38,ап.7,като майка и законен представител на А. П. М.
,ЕГН **********,за намаление на присъдена издръжка.
С Решение № 1/04.01.2022 г. по гр. дело N 951/ 21г ВРС, е отхвърлил предявения от П.Г. М. ,ЕГН * ,от гр.С. ,ж.к.“Г.Д.“№37,вх.В,ет.8,ап.70 против Ф.С. Ц.,ЕГН **********,от гр.В.,ул.“К.Б.“ №38,ап.7,като майка и законен представител на А. П. М. ,ЕГН **********, иск за намаление на присъдена издръжка по гр. дело N9 6470/2015 г. на СГС от 500 лв на 180 лв , дължима на непълнолетното дете А.П. М. , чрез майката и законен представител Ф.С. Ц.
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК във връзка с чл.315 ал.2 от ГПК,посочен в първоинстанционното решение.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.
Разгледана по същество,жалбата е частично основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на първоинстанционния съд в рамките на правомощията 3 му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявения допустим иск.
Обжалваното решение е частично неправилно,съображенията за което са следните:
Видно от приложеното по делото решение № III-117-65/19.02.2015 г. по гр.д. № 6470/2015г. по описа на СРС,е че между страните е имало производство по чл.50 СК,като във връзка със споразумение по чл.51 СК бракът им е прекратен,упражняването на родителските права на детето А. са възложени на майката ,а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка от 500.00 лева,както и половината от таксите за детска градина,училище и извънкласни занимания.
Не е спорно ,че към момента ответника заплаща определената по гр.д. № 6470/2015г. по описа на СРС месечна издръжка на детето си А.,както и че майката изцяло се грижи за детето,като същото живее при нея и тя полага непосредствените грижи.
По силата на одобреното от съда споразумение ищецът П.М. поел задължение да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 500 лв,което било мотивирано от факта,че към горния момент работел в собствените си търговски дружества и имал високи доходи.Впоследствие обаче доходите му драстично намалели, обстоятелство установено от извлеченията от годишните данъчни декларации за 2019 и 2020г, не са разпределяни дивиденти, обявени са декларации за неразвиване на дейност на дружествата, а работещото дружество е на загуба.
Намаляването на издръжка се обуславя от трайно съществено изменение на обстоятелствата,при които е била присъдена досегашната издръжка,и в частност когато горното изменение се изразява в намаляване напр. на работоспособността,доходите и имуществото на дължащия издръжка или намаляване на нуждата от издръжка за правоимащия.
В тежест на претендиращия намалението ищец е да докаже намаляването на възможностите му , в сравнение с тези при присъждане на досегашната издръжка.
Безспорно е установено по делото,че ищецът
П.М. е баща на малолетният А. М. ,роден по време на брака между страните , като с решение № III-117-65/19.02.2015 г. по гр.д. № 6470/2015г. по описа на СРС,е 4 постигнато споразумение по чл.51 СК, бракът им е прекратен,упражняването на родителските права на детето А. са възложени на майката ,а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка от 500.00 лева,както и половината от таксите за детска градина,училище и извънкласни занимания.
Към датата на определяне на месечната издръжка от 500 лв детето А. М. е бил на 5 години и безспорно горният размер е необичайно висок в сравнение с константната съдебна практика при присъждане на издръжка на дете на такава ниска възраст и предвид стандарта на живот в страната.
Съдът при определяне на горната издръжка не е изследвал възможностите на дължащия издръжка,тъй като производството по гр.д. № 6470/2015г. по описа на СРС е по молба на двамата съпрузи за развод по взаимно съгласие и е безспорно.
Очевидно при сключване на споразумението при развода бащата се е съгласил да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 500 лв,считайки че работата му в търговските дружества от “Н.П.Ф.“ЕООД, “И.У.“ЕООД и „ П.Д.Е.И.“ЕООД“, / на трите дружества управител е ищеца, на 2 собственик / и занапред ще му осигурява възможности да изпълнява задължението си.
Към момента на определяне на горната издръжка не се твърди и липсват доказателства по делото бащата да е разчитал на друг източник на доходи освен горната трудова дейност,респ. да е притежавал движими вещи на значителна стойност или недвижимо имущество .
От съществено значение за спора е да се установи дали след развода и преустановяването на търговската дейност на дружествата му, както и след възникването на алиментни задължения към друго дете , ищецът П.М. е бил трудово зает и дали е получавал доходи,чрез които да се гарантира изпълнение на поетото задължение за заплащане на месечна издръжка от 500 лв.
Промяната в доходите на ищеца е настъпила в резултат на липсата на положителни финансови резултати във фирмите, от които не получава доходи, нито под формата на възнаграждение, нито като разпределена печалба.
Представените пред въззивната инстанция годишни данъчни декларации за 2019 и 2020г. на търговските дружества подкрепят този извод.
В този смисъл Съдът приема за доказано настъпило след определяне на 5 първоначалната издръжка съществено и трайно намаление във възможностите на дължащия издръжка,което е достатъчно да обоснове основателност на предявения иск.
При определяне размера на намалената издръжка следва да се вземат предвид няколко обстоятелства.
На първо място бащата не е лишен напълно от възможности за даване на издръжка.Същият е млад човек , без здравословни проблеми,работоспособен е и следва да се приеме,че може да реализира доходи. Установи се , че има задължение за издръжка към друго ненавършило пълнолетие дете освен към А..Следователно бащата следва да участва в паричната издръжка на А. в поголям размер от майката,която полага ежедневните и непосредствени грижи за детето.
Детето понастоящем вече е на 12 години и с нарастване на възрастта са се увеличили и потребностите му.
Видно от представените по делото квитанции детето посещава тренировки по гребане, взима частни уроци по математика и български,включително и се е наложило да ходи осем пъти на психолог в гр.М.
Майката, която полага непосредствени грижи за малолетното дете е трудово ангажирана, получава трудово възнаграждение в размер на 762 лв. , видно от заповед на кмета на Община В. от 12.07.2021 г.,от която е видно ,че е назначена на работа .
Безспорно е , че към момента грижи по отглеждането и възпитанието за детето А. се полагат от майката, осигурени и задоволени са всички базови и индивидуални потребности на детето, както и, че майката осигурява стабилна и сигурна среда за благоприятното развитие на сина си, който е ученик . Налице е емоционална връзка на привързаност на детето с майка си и неговите баба и дядо по майчина линия.
Определеният от съда режим на лични контакти с бащата не се спазва,като детето не подържа контакти с баща си,дори и по телефона.
Като се вземат предвид възможностите на родителите и установените нужди на издържания,месечната издръжка за А.П. следва да е в размер на 450 лв.
6
Тази издръжка следва да бъде разпределена между родителите,както следва:бащата П.М. следва да поеме дял от нея в размер на 250 лв, а разликата от 200 лв следва да се покрие от майката и семейните помощи за деца.