Решение № 300 от 29.12.2025, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 171/2025
- Вид
- Решение № 300
- Подписан
- 29.12.2025
- В сила
- 29.01.2026
- Състав
- ИВЕТА НИКОЛАЕВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 300 гр. Ихтиман, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ОСМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВЕТА Н. ПЕТРОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251840100171 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от К. М. Х., ЕГН ********** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с която е предявен иск за обявяване нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 149,96 лева, платена без правно основание.
Ищецът твърди, че на 04.05.2023 г. е сключил с ответното дружество Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 договор за паричен заем № *, по силата на който на ищеца е предоставена в заем за срок от 10 месеца сумата в размер от 2200,00 лева при фиксиран годишен лихвен процент 40 % и ГПР 48.27%. Посочва се, че на същата дата ищецът - длъжник по договора за кредит, е сключил договор за предоставяне нагаранция с № * с да предостави обезпечение чрез сключването на договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690. Такъв договор бил сключен като потребителят дължал на поръчителя възнаграждение в размер от 1016.90 лева за предоставеното обезпечение. Изтъква се, че възнаграждението, дължимо на поръчителя не е включено при формиране на приложимия по договора за кредит ГПР, поради което посочения в договора ГПР не отговарял на действителната стойност на разходите по кредита. Развива подробни съображения относно нарушението на забараната на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди се още нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което според ищеца води до цялостна недействителност на кредитното правоотношение. Излагат се съображения, че клаузата за обезпечение и 1 предвиденото възнаграждение за предоставено такова на практика представлява печалба за кредитора и води до неоснователно обогатяване от негова страна. В тази връзка ищецът счита, че договорът за поръчителство само формално е обособен като отделно правоотношение, а практически е част от кредитното такова.
По изложените съображения се иска договорът за потребителски кредит да бъде обявен за нищожен. Твърди се, че заемополучателят е изпълнил изцяло задължението си към ответника. Претендира се ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 149,96 лева като недължимо платена над дължимата по кредита главница, доколкото по нищожен кредит заемополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита /отпуснатата главница/.
По изложените съображения иска предявените искове да бъде уважени.
Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответните дружества упражняват правото на отговор, като оспорват изцяло предявените искове. Не оспорват съществуването на договорно правоотношение с ищеца. Твърди се, че съгласно договора кредиторът не е задължен да претендира уговорената неустойка. Сочи се, че неустойката е говорена за неизпълнение на непарично задължение, като цели да стимулира изпълнението на договора. Навеждат се доводи за това, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката. По изложените съображения искат от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират сторените деловодни разноски.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище от пълномощника на страната, който иска делото да се гледа в негово отсъствие, поддържа исковата молба, развива съображения по същество на спора. Иска от съда да се произнесе с решение, с което да уважи исковите претенции като доказани и основателни. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание, ответниците, редовно призовани, не изпращат представители по закон или по пълномощие.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото договор № * се установява, че на 04.05.2023 г. е сключен договор за паричен заем, съгласно който ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 се е задължил да предостави в заем на ищеца сумата от 2200,00 лева, която последният се е съгласил да погаси на 10 месечни вноски в срок до 01.04.2024 г., ГЛП от 40,00 % и ГПР от 48.27%.
Страните не спорят, че заемната сума е усвоена от ищеца кредитополучател.
От приетия по делото договор за предоставяне на гаранция 2
(поръчителство) от 04.05.2023г., се установява, че ищецът е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „ Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46 договор, съгласно който последното обезпечава вземането на кредитора по договора за паричен заем срещу възнаграждение в размер на 1016.90 лева, платимо от ищеца на 10 месечни вноски в срок до 01.03.2024г..
В приетия като писмено доказателство по делото стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация по договора за потребителски кредит е посочено, че общият размер на кредита - главница, лихви и възможни разходи във връзка с кредита възлиза на сумата от 2623.00 лева, от които 2200,00 лева - главница и 423,00 лева - лихви. В част втора, точка осем от СЕФ е посочено, че за съответния вид кредит се изисква обезпечение под формата на договор за поръчителство, гаранция, подписан от кредитополучателя. В част трета, точка първа и втора, съответно, е посочен фиксиран годишен лихвен процент от 40,00 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 48.27 %.
По делото е изслушано и прието заключение на ССчЕ, което не е оспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 от ГПК и което съдът цени като вярно и безпристрастно изготвено. Съгласно заключението ГПР по договора за заем възлиза на 48.27 %, като в него не е включено възнаграждението по договора за гаранция. Стойността на уговореното възнаграждение на гаранта от 1016,90 лева в процентно отношение към стойността на кредита е 46.02 %.
При изслушването в о.с.з. експертът заявява, че сборът от годишния процент на разходите плюс възнаграждението за гаранта възлиза на 94.47 % към стойността на кредита.
Други относими към предмета на спора доказателства не са ангажирани.
При установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в доказателствената тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на следните юридически факти: да докаже наличието на твърдения порок на договора за потребителски кредит или на отделни клаузи от него, обуславящи нищожност на договорното правоотношение. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите си и правонамаляващите възражения - в т.ч. че клаузите на съответния договор са равноправни и съответстват на изискванията на Закона за потребителския кредит.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието на следните материалноправни предпоставки: заплащане от страна на ищеца на твърдяната сума в полза на ответника; обявяване на договора за потребителски кредит за нищожен, респективно клауза, предвижаваща заплащането на твърдяната сума за нищожна. В тежест 3 на ответника е да докаже правоизключващите и правонамаляващите си възражения, в т.ч., че сумата, чието връщане се иска е била заплатена на валидно правно основание.
Предявените искове са процесуално допустими. Съдът не споделя възражението на ответника за недопустимост на иска за обявяване на нищожност на договора за потребителски кредит, искът е предявен срещу надлежен ответник, доколкото ищецът твърди, а и се доказва в производството, че ответното дружество е страна в материалното правоотношение.
Разгледани по същество исковите претенции са основателни и доказани.
От приетите по делото доказателства се установява, че на 04.05.2023 г. между ищеца К. Х. и ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № *, по силата на който на ищеца е предоставена в заем за срок от 10 месеца сумата в размер от 2200,00 лева при фиксиран годишен лихвен процент 45.00 % и ГПР 48.27%; , както и, че в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 4 от договора за кредит, между К. М. Х. и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, е сключен Договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ от 04.05.2023г., съгласно който, потребителят дължи заплащане на възнаграждение в полза на „Файненшъл България“ ЕООД в размер от 1016.90 лева, както и, че възнаграждението за поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, което е в размер от 1016.90 лв. не се включва при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР.
В разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД е заложен принципът на свобода на договаряне /автономия на волята на страните/, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, стига то да не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Разпоредбите на Закона за потребителския кредит /специален спрямо ЗЗД/ имат императивен характер, доколкото целят /чл. 2 от ЗПК/ да осигурят защита на потребителите като икономически по - слабите субекти в правоотношенията с кредиторите.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е посочено, че потребителите следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В чл. 10, б. „ж“ от Директивата е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит 4 като се посочват всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит, а не на отделна клауза (в който смисъл е и актуалната практика на СЕС - Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C-714/22).
В настоящия случай ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК - ищецът и на кредитор съгласно чл.
9, ал. 4 ЗПК - ответникът. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 ЗПК са посочени задължителните реквизити на договора за потребителски кредит.
Разпечатката съдържа 36 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4f62f2c-cea3-48f8-bd20-6109e1f5768a