Решение № 464 от 02.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. София, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100506487 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 26.04.2022 г., постановено по гр. д. № 74979/2019 г. по описа на СРС, 156 състав, ответникът Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ – МВР е осъден да заплати на Д. Г.

П., на основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1557,72 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд, преобразуван от положен нощен труд на длъжност „младши инспектор-пожарникар“ в 7-ма РСПБЗН-София, със статут на държавен служител за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г., ведно със законната лихва от 23.12.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 213,05 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2017 г. до 22.12.2019 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ – МВР е осъден да заплати на ищеца сумата от 400 лв. – разноски по делото.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС разноски в размер на 412,31 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ - МВР. Излага съображения за неправилност на решението. Поддържа, че ищецът не е положил извънреден труд в процесния период, тъй като не е намира приложение нормата на чл. 9 НСОРЗ. Поддържа, че отчитането и заплащането на нощния труд за служителите на МВР е регламентирано в чл. 179, ал. 1 и ал.

2 и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 ЗМВР, а неговият размер е определен със заповед на министъра на вътрешните работи и е с часова норма от 8 часа, а не 7 часа, както е предвидено в чл. 140 КТ. С оглед различната часова норма, установено в ЗМВР, не следва да се прилагат текстове на КТ и подзаконовата му уредба. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Д. Г.

1

П., чрез адв. З. Б., с който я оспорва. Излага съображения, че през исковия период ищецът е полагал труд на 24 часови дежурства и съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР е със статут на държавен служител. През периода 26.07.2016 г. - 26.07.2019 г. са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи, в които е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.

31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е предвидено при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава с коефициент 0,143. Наредбата е отмененa с § 4 от ЗР на Наредба № 8121з592/25.05.2015 г., която е отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Поддържа, че в периода от отмяната на 02.06.2015 г. до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на 02.08.2016 г., приложение намира първата наредба, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143. Счита, че в периода 02.08.2016 г. – 26.07.2019 г. не е налице нормативна регламентация положения извънреден труд да бъде възмезден с посочения коефициент. В периода 26.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е приложима разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Излага аргументи, че по силата на чл. 142 ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител, за който намира приложение чл. 67, ал. 3 ЗДСл, съгласно която допълнителните възнаграждения не могат да бъдат в по-нисък размер от определените в трудовото законодателство. Определеният със заповедта на министъра размер от 0,25 лв. на час е в понисък размер, поради което субсидиарно приложение следва да намери КТ и НСОРЗ. Излага доводи, че съгласно преамбюла на Директива 2003/88/ЕО човешкото тяло е по-чувствително през нощта към смущения в околната среда, както и към някои тежки форми на организация на работата и че дългите периоди на нощен труд могат да са вредни за работниците и да застрашат безопасността на работното място, поради което е необходимо да се ограничи продължителността на нощния труд. Поддържа, че такова ограничение представлява предвиденото в чл. 140, ал. 1 КТ относно продължителността на нощния труд, както и преобразуването на отработените нощни часове в дневни. Неприлагането на превръщането на нощния труд на служителите в МВР в дневен противоречи на европейското законодателство. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С ъ гл а с н о чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1368 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 228 часа за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, както и сумата от 150 лв., представляваща мораторна лихва от 2

01.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.

С молба от 11.09.2020 г. ищецът е сезирал съда с искане за изменение на исковете, чрез увеличение на размера, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, като същите да се считат предявени за сумата от 1557,72 лв. - главница и за сумата от 213,05 лв. - мораторна лихва.

С определение от 17.09.2020 г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на предявените искове, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, като искът за главница се счита предявен за сумата от 1557,72 лв., а искът за мораторна лихва - за сумата от 213,05 лв.

Пред СРС е представена справка за дадените дежурства от Д. Г. П. - пожарникар в Седма РСПБЗН към СДПБЗН при ГДПБЗН - МВР, за периода от време от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г.

По делото е безспорно, че в исковия период страните са обвързани по валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „младши инспектор – пожарникар“ в Седма районна служба „П.б. и з. на н.“ към Столична дирекция „П.б. и з. на н.“ при Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ - МВР, в рамките на което е полагал труд на 24-часови смени.

Съгласно заключението на допуснатата в хода на първоинстанционното производство на съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентна и обоснована, в периода 01.11.2016 г. - 30.11.2019 г. ищецът е отработил 198 смени и е положил 1584 часа нощен труд. Отработените часове нощен труд след преизчисляването им по методиката в НСОРЗ възлизат в размер на 1811 часа, като разликата в часовете отработен нощен труд след приравняването им по Наредбата е общо в размер на 227 часа. Размерът на общата сума на неначислени и неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд за исковия период, изчислен по часова ставка с 50% увеличение, съобразно чл. 187, ал. 6 ЗМВР, е в размер на 1557,72 лв. Мораторната лихва върху дължимите от работодателя суми за периода от датата на дължимост на всяко едно тримесечие до дата на подаване на исковата молба - 23.12.2019 г. е в размер на 213,05 лв. Съгласно заключението за положения нощен труд от 1584 часа на ищеца е заплатено основно трудово възнаграждение и допълнително по 0,25 лв.

В исковия период от 01.11.2016 г. до 30.11.2019 г. е действала Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., отм. с Решение № 16766 на ВАС - бр. 4 от 14.01.2020 г.), с която е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 24.02.2015 г., в сила от 24.02.2015 г., отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Съгласно чл.

31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В следващите подзаконови нормативни актове - Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва правило за преизчисляване на нощния труд в дневен. Така в чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 06,00 часа, се ползват със специалната закрила по КТ. Ето защо при липсата на специално правило в закона и в наредбите за превръщането на отработените нощни часове в дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на общия закон - ЗДСл, а при 3 празнота в него - КТ. Общият закон намира субсидиарно приложение при липса на изрична разпоредба в ЗМВР (така ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 ЗДСл, вр. чл. 20 и чл. 22 от Наредбата за заплатите на служителите в администрацията предвижда допълнителни възнаграждения за всеки отработен час нощен труд (след 22,00 до 6,00 часа) в размер на 0,25 лв. Идентично е предписанието на чл. 8 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. - ДВ, бр. 9/2007 г., в сила от 1.07.2007 г.), съгласно която за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., независимо от начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано); системата на заплащане на труда; вида на работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна). Тези правила се прилага едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се обуславя от липсата на друго правило в горецитираните нормативни актове и предвид разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл, която не допуска размерите на допълнителните възнаграждения да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

Посочената в чл. 9 от наредбата методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд (така Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Възприемането на противното би довело до поставянето на служители в МВР в неравностойно положение спрямо държавните служители и служителите по трудово правоотношение, които получават допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 1 ЗДСл и чл. 261 и чл. 264 КТ. Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС (така Решение № 311 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., IV г. о.).