Решение № 149 от 06.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 34465/2024
- Вид
- Решение № 149
- Подписан
- 06.01.2026
- Състав
- КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 5 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- Член 27 · Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1 · Закон за енергетиката
- § 1, т.2а · Закон за енергетиката
- § 1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 70, ал. 4 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 149 гр. С-я, 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110134465 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение на ответника И.
А. И. че дължи на „Т-я С-я“ ЕАД следните суми: 4061,58 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за реално потребена енергия, 500,92 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 26.02.2024 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 52,26 лв. - главница за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. и 10,30 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 16.07.2021 г. до 26.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 19.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.04.2024 г. по ч.гр.д. № 16282/2024 г. по описа на СРС, 53 състав. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. А.
И., но в подаденото от нея възражение по чл. 414 ГПК е изразено становище за неоснователност на претенциите на ищеца поради липса на твърдяната облигационна връзка за доставка на топлинна енергия в процесния имот, като е оспорен и размерът на претендираните вземания.
По съществото на делото съдът намира следното:
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото 1 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По делото е установено, че процесният имот е бил топл-циран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се приеме, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
Следва да се посочи, че тази уредба съответства на правото на ЕС, което посочено в задължителната практика на СЕС – Решение от 5.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17.
1)
Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
2)
Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия 2 и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Видно от представеното по делото писмени доказателства на л. от 18-23, че ответника е собственик на процесния имот.
Следователно, ответникът се явяват потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота за процесния период.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл.150, ал.2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ). Според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния имот се отоплява или не са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, е изслушана съдебно- техническа експертиза, в чието 3 експертно заключение са направени следните констатации: че в процесния имот /с абонатен № 390417/ има 1 бр. топломер, към който са приисъединени радиаторите; че за процесния период абонатът не е осигурил достъп за отчет на уредите и водомера, поради което му е начислена служебна топлинна енергия по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/; а също и че поради липсата на достъп за отчет на ТЕ за БГВ е начислена служебно на брой лица- в случая 1 бр., с разходна норма 140 л/денонощие на 1 потребител.
Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на съда за неоснователност на претенцията за признаване дължимостта на претендираните от ищеца суми за цената на доставена в имота на ответника топлинна енергия, тъй като използваният от него способ за определяне обема на тази енергия и на нейната цена в случая е неприложим, поради обстоятелството, че не са представени от ищеца, чиято е доказателствената тежест, протоколи за неосигурен от абоната достъп до имота за отчитане на уредите за дялово разпределение, респ. доказателства за липсата на отчети по вина на потребителя поради неосигурен или отказан достъп за отчитане.
Съгласно приложимите през процесния период норми на Наредба № 16-ЗЗ4 за топлоснабдяването /2007 г. / и Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна собственост, при неосигуряване на достъп за отчитане /липса на отчети по вина на потребителя- отказ на достъп за отчитане, злоумишлена повреда или манипулация/ се прилага екстраполация по специфичен разход на сградата съобразно установените в наредбата правила. За обосноваването на тази екстраполация обаче, следва да бъдат представени по делото посочените протоколи за неосигурен достъп до имота, каквито доказателства от страна на ищеца в случая не са представени, което води до отнасяне на неблагоприятните последици от дължимото и непроведено от него пълно главно доказване на производящите спорното право факти в негова вреда и като краен резултат- до отхвърляне на исковете за признаване дължимостта на горната сума- част от главницата, представляваща начислена цена на топлинна енергия за отопление на имота в размер на 4061,58 лева общо, като недоказани и неоснователни.