Решение № 15 от 13.02.2026, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Трявна, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря ДИЛЯНА П. И.А като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100178 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на И. А. П., действащ чрез настойниците си Й. Г. Й. и А. И. П., срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ЕАД.

В исковата молба се твърди следното: При настъпило на 30.10.2009 г.

ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания, вследствие на които същият търпи имуществени вреди, свързани с разходи за лечение. ПТП настъпило при управление от виновния водач Л. Н. Б. на лек автомобил „**********“ с рег.

№*******, за който лек автомобил имало сключена застраховка в ответното застрахователно дружество. По случая е образувано НОХД №5993/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, приключило с влязло в законна сила на 20.11.2010 г. съдебно решение, с което е установено деянието, неговата противоправност и вината на водача. След ПТП ищецът е бил подложен на множество интервенции, включително оперативни. При извършена операция на 02.11.2009 г. сърцето на ищеца спира, като след 15 минутна борба на лекарите сърдечната дейност е възстановена, но ищецът остава в съС.ие на т.нар. „будна кома“, продължаващо и до днес. На същия е определена 100% неработоспособност с нужда от чужда помощ пожизнено, а с решение по гр.д.

№66/2010 г. е поставен под запрещение. Поради това, че съС.ието „будна 1 кома“ е непреходно и представлява поС.но разстройство на здравето, което не подлежи на лечение, за поддържането на живота на ищеца са необходими разходи, представляващи имуществени вреди от ПТП. Такива разходи са направени в размер на 14 540,18 лв., изразяващи се в следното: 1464,00 лв. – доплащане за мултифункционална инвалидна количка, извършено като разход на 06.10.2020 г.; 455,00 лв. – кл. регенерация и лечение на болка, хипербарна оксигенация, извършено като разход на 27.05.2022 г.; 455,00 лв. – кл. регенерация и лечение на болка, хипербарна оксигенация, извършено като разход на 01.06.2022 г.; 1590,00 лв. – кл. регенерация и лечение на болка, хипербарна оксигенация, извършено като разход на 29.06.2022 г.; 685,00 лв. – кл. регенерация и лечение на болка, хипербарна оксигенация, извършено като разход на 07.07.2022 г.; 400,00 лв. - хипербарна оксигенация, извършено като разход на 11.05.2023 г.; 440,00 лв. – хипербарна оксигенация, извършено като разход на 05.06.2023 г.; 2350,00 лв. – преглед и лечение, извършено като разход на 08.11.2023 г.; 635,00 лв. – мед. преглед и лечение, извършено като разход на 17.01.2024 г.; 1260,00 лв. – кл. регенерация и лечение на болкайа, Брейнлайн пакет, извършено като разход на 18.01.2024 г.; 400,00 лв. хипербарна оксигенация, извършено като разход на 18.01.2024 г.; 150,00 лв. – доплащане за комбиниран стол за баня и тоалетна, извършено като разход на 31.01.2024 г.; 300,00 лв. – хипербарна оксигенация, извършено като разход на 16.05.2024 г.; 400,00 лв. – хипербарна оксигенация, извършено като разход на 28.05.2024 г.; 250,00 лв. – проведена физиотерапия, извършено като разход на 04.07.2024 г.;250,00 лв. – проведена физиотерапия, извършено като разход на 11.07.2024 г. Посочените разходи не са от категорията разходи, които са установими по размер и сигурни с оглед бъдещето им настъпване към момента на увреждането, поради което изискуемостта им настъпвала от датата на извършване на съответния разход. Между страните по делото съществува сила на пресъдено нещо по въпросите за извършения от Л. Б. деликт, допуснатите нарушения на ЗДвП, вината на водача, причинната връзка между допуснатите нарушения и настъпването на ПТП, получените от ищеца увреждания и настъпилото ПТП, наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответното застрахователно дружество и водача.

Между страните по делото съществува сила на пресъдено нещо и относно обстоятелството, че разходите за лечение на ищеца за процедури хипербарна оксигенация, прегледи и изследвания по повод и за установяване на ефектите 2 на същите, както и закупуването на специално оборудване, свързано със съС.ието на ищеца, не могат да бъдат дефинирани като установими по размер и сигурни с оглед бъдещото им настъпване към момента на увреждането.

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца, както следва: сумата от 11 484,00 лв., представляващи разходи във връзка с лечението и поддържането на живота на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 3056,18 лв. – лихва за забава върху всеки направен разход от датата на извършването му до датата на подаване на исковата молба. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразил следното становище: 1. Застрахователното събитие е настъпило на 30.10.2009 г., а правата по застрахователния договор се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок от настъпване на събитието; 2. Експертното решение на ТЕЛК, с което на ищеца е определена 100% неработоспособност с нужда от чужда помощ е от дата 25.03.2010 г., като считано от нея петгодишният давностен срок също е изтекъл; 3. Ищецът за пръв път претендирал присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и поддържане по т.д. №120/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, в което съдът приел, че имуществени вреди във връзка с разходи за процедури с барокамера, прегледи изследвания по повод тези процедури, хотелски престой при провеждане на процедурите, както и за специално оборудван автомобил, легло с повдигащ механизъм и матрак не са установими по размер и сигурни с оглед бъдещето им настъпване от момента на настъпване на увреждането. Считано от датата на подаване на исковата молба по това дело 05.12.2019 г. до настоящия момент, тези разходи били придобили характер на бъдещи сигурни и предвидими вреди и от тази дата претенцията била също погасена по давност; 4. Между разходите за процедури по исковата молба и настъпилото ПТП няма причинно-следствена връзка, тъй като тези разходи не са необходимо присъщи за лечение на установеното съС.ие на ищец; 5. Между установеното съС.ие на ищеца и ПТП няма причинно-следствена връзка, тъй като няма такава връзка между травмата при ПТП и съС.ието будна кома, получено в резултат на спиране на 3 сърцето на пострадалия по време на операция. В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прихващане на исковите суми със следните суми, представляващи разноски в хода на производството по т.д.

№120/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, дължими от ищеца; 971,14 лв. – разноски за въззивна инстанция; 920,06 лв. – разноски в касационното производство; 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция.

В срока за отговор на исковата молба „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА

ИНШУРЪНС ГРУП“ЕАД е предявило насрещен иск срещу И. А. П., действащ чрез настойниците си Й. Г. Н.-П.а и А. И. П.

В насрещната искова молба се твърди следното: В хода на производството по т.д. №120/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, след постановяване на въззивното решение, ответното дружество заплатило доброволно на ищеца присъдената с решението сума от 26 087,12 лв., от които: главница – 22 413,73 лв., законна лихва в размер на 3673,39 лв. и лихва за забава в размер на 3906,90 лв. Сумите били преведени на 19.07.2021 г. по банковата сметка на майката и законен представител на ищеца. Впоследствие ВКС отменил частично решението на Апелативен съд – Велико Търново, за сумите: 10 817,41 лв. – главница и 1294,45 лв. – лихва за забава. Недължимо платените суми не били върнати от ищеца, въпреки отпадналото основание за плащането им. Поради това сумата от 10 817,41 лв. и сумата от 1294,45 лв. били дължими на ответното дружество.

Претендира се в насрещната искова молба да се осъди ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по него сумите, както следва: 10 817,41 лв. – главница, ведно със законната лихва от 19.07.2021 г. до окончателното плащане, и 1294,45 лв. – лихва за забава.

В срока по чл.131 ГПК ответникът по насрещния иск признава дължимостта на сумата по него, както и признава насрещния иск. Счита че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и прави искане да не бъдат присъждани в негова тежест разноските по делото по този иск. Прави възражение за прихващане с вземането по първоначалния иск.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез адв. К. Г. като пълномощник, поддържа предявения иск. Ответникът, чрез адв. Д. М. и адв. Р. като 4 процесуални представители, поддържа предявения насрещен иск направените в писмения отговор оспорвания на предявения срещу него. и

С протоколно определение по протокол рег.№157/21.10.2025 г. е допуснато изменение в размера на предявения насрещен иск за сумата, представляваща лихва за забава върху главницата от 10 817,41 лв., като се счита, че претендираната сума за лихва за забава върху посочената главница е за периода от 19.07.2021 г. до датата на депозиране на насрещната искова молба и е в размер на 5142,46 лв.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намери за установено следното от фактическа страна:

И. А. П. е поставен под пълно запрещение, с влязло в законна сила на 23.06.2010 г. решение №43/08.06.2010 г. по гр.д. №66/2010 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. За негови настойници са назначени неговите родители – майка Й. Г. Й. и баща А. И. П., съобразно удостоверение от 07.07.2010 г. на Община Трявна.

С влязло в сила решение по НОХД №5993/2010 г. на Пловдивски районен съд, подсъдимият Л. Н. Б. е признат за виновен в това, че на 30.10.2009 г. в гр. Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Нисан Патфейндер“ с рег.№ *******, е нарушил правилата за движение, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пострадалия И. А. П., изразяваща се в счупване на лява бедрена кост, което е довело до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник – престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 НК, за което е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.

С решение №4865/02.07.2014 г. по гр.д. №13337/2012 г. по описа на Софийски градски съд „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД е осъдено да заплати на И. А.

П., чрез настойниците му Й. Г. П.а и А. И. П., сумата от 700 000,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и снижаване на качеството му на живот вследствие получени травматични увреждания при настъпило на 30.10.2009 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от 30.10.2009 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1720,00 лв. – разноски по делото.

5

С решение №2432/23.12.2014 г. по гр.д. №3405/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, горното решение е отменено в частта за разликата над 400 000,00 лв. до 700 000,00 лв., като за нея предявеният иск е отхвърлен.

С решение №12/25.03.2016 г. по д. №1018/2015 г. на ВКС на РБ, горното решение е отменено в частта досежно отмяната на решението на Софийски градски съд за разликата от 400 000,00 до 550 000,00 лв., като „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА

ИНШУРЪНС ГРУП“АД е осъдено да заплати допълнително сумата от 150 000,00 лв. като обезщетение за неимуществени вреди вследствие увреждания, причинени от ПТП от 30.10.2009 г., ведно със законната лихва от 30.10.2009 г.

С решение №260007/21.10.2020 г. по т.д. №120/2019 г. по описа на Окръжен съд – Габрово ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“АД, е осъдено да заплати на И. А. П., чрез настойниците му Й. Г. Й. и А. И. П., СУМАТА от 22 413,73 лв., представляваща имуществени вреди за периода 05.12.2014 г. – 05.12.2019 г., на основание чл.226 КЗ (отм.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 05.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявеният иск за горницата до пълния претендиран размер. С решението ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“АД, е осъдено да заплати на И. А. П., чрез настойниците му Й. Г. Й. и А. И. П., и СУМАТА от 3906,90 лв., представляваща лихва за забава на основание чл.86 ЗЗД, за периода от датата на извършване на всеки разход до датата на подаване на исковата молба, като е отхвърлен предявеният иск за горницата до пълния размер на претендираната сума.