Решение № 4049 от 06.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4049 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20221110128444 по описа за 2022 година

Предявени са отрицателни установителни искове от Р. Г. Д. и Т. Р. Д. срещу „Т. С.” ЕАД с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК и чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на „Т. С.” ЕАД при условията на солидарност сумата от 3 378,83 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.04.1999г. до м.03.2006г. и сумата от 1763,25 лева, представляваща мораторна лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 14347/2006г. по описа на СРС, 37 с-в, въз основа на който е образувано изп.д.№ 20087910400033 по описа на ЧСИ Т. В. – Н., както и сумата 984,79 лева, представляваща остатък от задължение за цена на топлинна енергия за периода от м.11.2011г. до м.07.2014г., за която е било образувано гр.д. № 63477/2014г. по описа на СРС, 59-ти състав.

Ищците Р. Г. Д. и Т. Р. Д. са посочили, че от справка в Изипей са установили, че „Т.

С.“ ЕАД претендира от тях заплащане на обща сума в размер от 6211,71 лева по аб. № 274153 за имот на адрес: гр. С., ж.к., бл., вх., ет., ап.,. Сочат, че вече не са собственици на имота и при продажбата били погасили всички задължения, свързани с него. Посетили клиентски център на ответника и поискали да разберат защо от страна на ответника продължава да се твърди, че дължат суми по аб. № 274153. Получили писмо с изх. № Г7393/20.05.2022г., с което се твърдяло, че дължат следните суми: по ID 121733- въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. дело № 14347/2006г., 37-ми състав било образувано изп. дело № 33/2008г. по описа на ЧСИ Т. Н. за дължими суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода 04.1999г.- 03.2020г. за следните суми:

3378,83 лева главница, ведно със законна лихва до окончателното изплащане на вземането, 1763,25 лева- мораторна лихва и 84,84 лева- съдебни разноски. На 06.04.2011г. по сметка на „Т. С.“ ЕАД било постъпило плащане по банков път в размер на 528,31 лева, с което 1 частично била намалена дължимата сума, като към настоящия момент актуалният размер на задълженията бил- главница на стойност 3378,33 лева, ведно със законна лихва, както и мораторна лихва в размер на 1763,25 лева; по ID 61842 бил наличен неизплатен остатък в размер на 984,79 лева за дължими суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от м.11.2011г. до 07.2014г. на стойност 984,79 лева. Сочат, че не били уведомявани за съществуването на изп. дело 33/2008г. на ЧСИ Н. и считат, че не дължат сумите по издадения изпълнителен лист по гр. дело № 14347/2006г. по описа на СРС, 37-ми състав като погасени по давност. Относно посочените задължения по ID 61842, считат, че са погасили същите чрез плащане. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират разноски.

С молба-уточнение, представена в открито съдебно заседание на 10.11.2022г. ищците са посочили, че процесните вземания се претендират от тях солидарно, както и че правният им интерес от предявените искове произтича от изпратеното им от ответното дружество писмо, с което последното претендира от тях плащане на процесните суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Изложени са съображения, че производството е недопустимо на основание чл. 298, ал. 2 ГПК. Поддържат, че спорът между страните бил разрешен със сила на пресъдено нещо в производството по гр. дело № 63477/2014г. по описа на СРС, 49-ти състав и по гр. дело № 14347/2006г. по описа на СРС, 37-ми състав. Твърдят, че към настоящия момент задължението по гр. дело № 63477/2014г. по описа на СРС, 59-ти състав е погасено в цялост. По отношение на гр. дело № 14347/2006г. за отоплителен период от 04.1999г. до 03.2006г. по описа на СРС, 37-ми състав сочат, че след постановяване на съдебното решение бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп. дело № 33/2008г. по описа на ЧСИ Т. Н. с длъжник Т. Р. Д.. На 27.11.2017г. производството по изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Искането към съда е да приеме, че исковата молба е недопустима, неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

С Определение № 25367 от 29.09.2022г., постановено по делото, съдът е прекратил производството по гр. дело № 28444/2022г. в частта по исковете за недължимост на сумата от 84,84 лева, представляваща разноски по гр. дело № 14347/2006г. по описа на СРС, 37-ми състав, доколкото още с исковата молба ищците са посочили, че тази сума е платена, поради което не подлежи на погасяване по давност.

С Решение № 918 от 20.01.2023г. /с характер на определение/, постановено по делото, съдът е прекратил производството по гр.д. №28444/2022г. по описа на СРС, 25 с-в по предявените от Р. Г. Д. и Т. Р. Д. против „Т. С.” ЕАД отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищците не дължат на „Т. С.” ЕАД суми по изп.д.№ 20087910400033 по описа на ЧСИ Т. В. – Н. и по гр.д. № 63477/2014г., а именно сумата от 3 378,83 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 1763,25 лева, претендирани по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№14347/2006г. по описа на СРС, 2

37 с-в, както и сумата 984,79 лева, присъдена на ответника по гр.д. № 63477/2014г. по описа на СРС, 59-ти състав, като недопустимо.

С Определение № 4699 от 12.04.2023г., постановено по ч.гр.дело № 4097/2023г. по описа на СГС е отменено решението на СРС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

По исковете за недължимост на сумите, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 14347/2006г. по описа на СРС, 37 състав.

Исковата молба по така предявените искове е редовна.

Относно отрицателните установителни искове на Т. Р. Д. за недължимост на сумите, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 14347/2006г. по описа на СРС, 37-ми състав, същите са с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК. Тъй като изпълнителният лист е издаден на основание чл. 237 ГПК /отм./ по молба, подадена преди влизане в сила на действащия ГПК, съобразно последователната съдебна практика /в този смисъл Решение № 129/14.10.2011г. по т. д. 864/10 на ВКС, I т. о, Решение № 216 по т. д. 913/10г. на ВКС, II т. о., Решение № 33 /06.03.2013г. по т. д. 1178/11 на ВКС, II т. о. и др./ ищецът Т. Р. Д. е легитимиран да навежда чрез отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК вр. чл. 254 ГПК /отм./ всякакви възражения срещу вземанията, не само за обстоятелствата по чл. 439, ал. 2 ГПК, включително такива за липса на материалноправните предпоставки за възникване на вземанията. В настоящия случай, обаче, ищецът Т. Р. Д. се позовава конкретно на обстоятелство, настъпило след издаване на изпълнителния лист, а именно изтекла погасителна давност за вземанията в хода на изпълнителното производство, без да релевира други възражения относно възникването на вземанията. С оглед на това предявеният от него иск е с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК и предвид диспозитивното начало в процеса, на разглеждане подлежи конкретно възражението му за изтекла погасителна давност по отношение на тези вземания.

Относно предявения от Р. Г. Д. иск за недължимост на същите суми, срещу нея не е издаден изпълнителен лист за процесните вземания, нито е било образувано изпълнително производство. С оглед мотивите на постановеното по делото Определение № 4699 от 12.04.2023г. по ч.гр.дело № 4097/2023г. по описа на СГС, настоящият състав е обвързан да приеме, че вписването на нейното име като адресат на изпратеното от ответното дружество писмо с изх. № Г-7393 от 20.05.2022г., с което ответникът е претендирал извънсъдебно процесните суми, ведно с представения от ищците нотариален акт за покупко-продажба, са достатъчни за обосноваване правния интерес на Р. Д. от предявените отрицателни установителни искове, че не дължи сумите солидарно с Т. Д.. При това положение исковете на Р. Д. са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и техен предмет е отново недължимост на сумите поради изтекла погасителна давност.

Така предявените искове са частично процесуално недопустими поради следните 3 съображения. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск основан на изтекла погасителна давност е налице за ищците единствено в хипотезата, в която вземанията, които твърдят да са погасени по давност, не са вече погасени чрез друг друг погасителен способ – плащане /вкл. принудително изпълнение/, прихващане, новация, опрощаване и пр. Единствено ликвидни и изискуеми вземания, подлежащи на принудително изпълнение, могат да бъдат погасени по давност. В случай, че вземанията са били погасени чрез принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност, длъжникът в изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу взискателя за тяхното връщане, като принудително събрани без основание.

В конкретния случай не е спорно между страните и от преписа от изпълнителното дело се установява, че на 06.04.2011г. частният съдебен изпълнител е превел в полза на „Т.

С.“ ЕАД сума в размер на 528,31 лева. От извършеното на 03.04.2011г. разпределение на постъпилите суми по изп.д.№ 20087910400033 по описа на ЧСИ Т. В. – Н. /л. 59 от изпълнителното дело/ се установява, че с част от тази сума, а именно 335,47 лева, е погасено неолихвяемо вземане – част от вземането за мораторна лихва по изпълнителния лист в размер от 1763,25 лева. Поради тази причина вземането за мораторна лихва е било частично погасено чрез принудително изпълнение и доколкото вземането се претендира като солидарно, то изпълнението погасява общото задължение на двамата ищци. Ето защо ищците нямат правен интерес от установяване на недължимост като погасено по давност на вече изпълненото вземане и исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК в частта по предявените отрицателни установителни искове за разликата над 1427,78 лева до пълния предявен размер от 1763,25 лева /т.е. за сумата от 335,47 лева/. В тази насока следва да се уточни, че преписът от изпълнителното дело, по което е извършено разпределението, е приобщен след постановяване на Определение № 4699 от 12.04.2023г. по ч.гр.дело № 4097/2023г. по описа на СГС, поради което така установеното разпределение представлява ново основание за частично прекратяване, което не е било предмет на разглеждане с цитираното определение.

В останалата си част, с която се претендира недължимост на сумата от 3378,83 лева – главница и сумата от 1427,78 лева – остатък от мораторна лихва, исковете са процесуално допустими.

По тяхната основателност, съдът намира следното.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване, че имат правен интерес от релевирането на такива претенции, както и възраженията си срещу съществуването на спорните права. В конкретния случай е въведено едно основание, а именно, че сумите са погасени по давност.

Във връзка с релевираното възражение за погасителна давност ответникът следва да установи и наличието на обстоятелства, водещи до прекъсването и/или спирането на давността.

4

С оглед изявленията на страните не са спорни обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди, както и че ответникът е доставил топлинна енергия през процесния период на посочената в исковата молба стойност, както и изпадането на ищците в забава и размера на обезщетението за забава.