Решение № 161 от 25.08.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Ихтиман, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Административно наказателно дело № 20231840200077 по описа за 2023 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Р. Г. против Наказателно постановление № 22-1204-002092 от 06.12.2022 г. на началник група в ОДМВР-С., сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения, като се твърдят съществени процесуални нарушения и липса на административно нарушение.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Развива подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, обусловено от недоказаност на деянието.

Административнонаказващият орган (началник група в ОДМВР-С., сектор „Пътна полиция“) чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Наказаният се солидаризира с изложеното от защитника си, в последната си дума моли за отмяна на наказателното постановление.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

1

Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и въззивният съд изцяло споделя изводите му.

От фактическа страна:

На 26.11.2022 г. около 10.40 часа въззивникът В. Г. управлявал по автомагистрала „Тракия“ с посока към гр. Пловдив собствения си лек автомобил марка „С. Й.“, модел „Р.“ с рег. № ******* с посока на движение към гр. Пловдив. В автомобила имало общо 7 души, сред които и свид. А. Р..

По време на движението от покрива на товарен автомобил с рег. № РВ9195ХС, управляван от Васил Николов, изпаднало голямо парче лед, което спукало стъклото на лекия автомобил „С. Й.“, модел „Р.“. Двата автомобила отбили в аварийна лента и тъй като водачите постигнали съгласие за вината, повикали представители на КАТ, за изготвяне на протокол за ПТП. Около 12 часа на място пристигнали свидетелите В. А. и В. В. – полицейски служители при ОДМВР. На място жалбоподателят Г. им се представил като водача на лекия автомобил „С. Й.“, модел „Р.“ и има разяснил случилото се. Свид. А. изпробвал водачите за употреба на алкохол с техническо средство „АлкотестДрегер 7510“ с фабричен № 0051. Пробата на въззивника Г. била положителна, като отчела концентрация на алкохол в издишания въздух 0,93 промила на хиляда. Последното изненадало полицейските служители, защото жалбоподателят нямал видими признаци да е употребил алкохол. На наказаният Г. бил издаден Талон за медицинско изследване № 0056300.

Екземпляр му бил връчен в 13.05 часа срещу подпис, като му бил предоставен срок до 60 минути да се яви във ФСМП-Ихтиман.

За констатираното управление на МПС под въздействие на алкохол, свид. В. А., в качеството на младши автоконтрольор при ОДМВР-С., съставил срещу въззивника Акт серия GA № 637528 от 26.11.2022 г. за установяване на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП След като проверката приключила, свид. А. Р. направил опит да приведе лекия автомобил марка „С. Й.“, модел „Р.“ в движение. Автомобилът не успял да запали, което наложило полицейските служители да се върнат обратно на мястото, за да подадат ток, след което автомобилът запалил. Свидетелят Р. предприел движение към гр. С., като в рамките на деня 26.11.2022 г., въззивникът не посетил лечебно заведение за предоставяне на кръвна проба.

Въз основа на АУАН от началника на РУ на МВР – Костенец е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-1204-002092 от 06.12.2022 г., с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

По доказателствата:

2

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в обясненията на жалбоподателя (частично), показанията на свидетелите В. А., В. В., А. Р., АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, Талон за медицинско изследване № 0056300, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, Писмо с изх. № 120400-8813/09.05.2023 г. – началник ООП при ОДМВР-С., извлечени от фискалната памет на техническо средство „Алкотест Дрегер 7500“, протокол за техническа годност на техническо средство „Алкотест Дрегер 7500“ с фабр. № ARNJ 0051.

Доказателствените източници в голямата си част са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Така от показанията на свидетелите А., В. се установяват всички обстоятелства около процесната проверка – време, място, начин на протичане. Те намират подкрепа в показанията на свид. Р., обясненията на наказания, извлечение от фискалната памет на техническо средство „Алкотест Дрегер 7500“ и АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност.

Единственото спорно обстоятелство от фактическа страна е управлявал ли е наказаният Г. автомобила и по-конкретно дали той е бил водачът непосредствено преди проверката, тъй като в обясненията си и в показанията на свид. Р., излагат, че първоначално автомобилът е управляван от наказания Г., а впоследствие се сменил със свид. Р., тъй като започнал да получава паник атаки от управлението по магистралата. Съдът не кредитира твърденията за наличието на подобна смяна на водачите. Намира за неправдоподобна, тъй като съобщеното противоречи на показанията на свидетелите А. и В.. Те непротиворечиво излагат, че наказаният Г. сам се е легитимирал пред тях, като водач на моторното превозно средство и по този начин установили, че той го е управлявал. Наказаният е подписал АУАН без възражения и е предоставил проба за алкохол в издишания въздух.

Последните две обстоятелства се установяват от АУАН и талона за медицинско изследване и отлично хармонират с показанията на двамата полицейски служители. При това положение не може да се кредитира версията за управление от свид. Р., тъй като действията на наказания Г., който се легитимирал като лице, управлявало автомобила пред полицейските служители, а впоследствие предоставило проба и подписало АУАН без възражения са, лишени от всякаква житейска логика, ако друг е управлявал автомобила. Очевидно се касае до защитна версия на наказания, който получава подкрепа от приятеля му - свид. Р., за обезпечаване на благоприятен процесуален резултат.

За пълнота е нужно да се посочи, че дори да кредитира версията, че при счупването на стъклото автомобилът е управлявал от свид. Р., това няма съществено значение за крайните правни изводи по делото, тъй като е безспорно установено, че същият ден на тръгване от гр. С. до неустановено място на АМ „Тракия“ наказаният Г. е управлявал моторното превозно 3 средство. Същевременно не се установява след потенциалната смяна на двамата Г. да е употребил алкохол. Напротив, свид. Р. изрично излага в показанията си, че не е видял наказания Г. да пие алкохол. А в създалата се ситуация – първоначално са се намирали в един автомобил, а впоследствие са стояли приблизително 2 часа в аварийното платно на автомагистралата в очакване на автопатрул, подобно обстоятелство е невъзможно да не му стане известно. В този смисъл, твърденията във въззивната жалба, че е възможно наказаният да е употребил алкохол непосредствено преди проверката, но след като е управлявал автомобила, са недоказани. Липсват каквито и да е доказателства за това, че по време на пътуването или след спиране на автомагистралата за изчакване на патрул на КАТ, наказаният Г. е употребил алкохол.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Съдът служебно констатира че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.

58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било извършени нарушението.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

4

Описани са всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние по нарушението. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. В този смисъл признаците на състава на административното нарушение по са ясни и конкретно описани както от фактическа така и от правна страна.

Невъзможността за посочване на точен час на управлението на МПС не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като същият е определяем. Актосъставителят е направил обективно възможното, фиксирайки приблизителен час, въз основа на съобщените му данни, тъй като самият наказан и спътника му свид. Р. са колебливи във възприятията си точно кога е бил последният момент на управлението на МПС. Това е без значение за крайния изход на делото, доколкото несъмнено се установява, че в процесната сутрин автомобилът е бил управляван от наказания Г. по АМ „Тракия“.

Нерегистрирането на ПТП и застрахователно събитие не представлява неяснота в описанието на нарушението от фактическа страна, противно на твърденията в жалбата. Това не са съставомерни признаци на административното нарушение. В хода на производството е изяснена причината за написаното. А именно, че полицейските служители са извикани във връзка с настъпило ПТП и потенциално регистриране от участниците в него, но протокол не е съставен, тъй като е установено, че наказаният Г. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над нормата и доколкото е претендирал, че той е пострадлият е произшествието, подобно действие е било безпредметно.

Съдът споделя и материалноправните изводи на АНО.

По делото се доказва, че жалбоподателят Г. на 26.11.2022 г. около 10.40 часа по автомагистрала „Тракия“ с посока към гр. Пловдив е управлявал собствения си лек автомобил марка „С. Й.“, модел „Р.“ с рег. № ******* с посока на движение към гр. Пловдив след употреба на с концентрация на алкохол от 1.18 промила в издишания въздух.