Решение № 235 от 15.12.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. КърджА., 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., І СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20235140200629 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление № ******** от

25.05.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.К., с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.413 ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00лв. на „Г.- К.“АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.К. за извършено нарушение на 14.12.2022г. на чл.52 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр.чл.2 ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“.

Жалбоподателят „Г.-К.”АД намира наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му било допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.

Наказващият орган неоснователно заключил, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.52 ал.1 от ЗЗБУТ вр.чл.2 ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ и следва да му бъде ангажирана отговорност. Позовал се само на констатации от собствената си проверка, без да изследва в цялост фактическата обстановка и да установи по несъмнен начин дали са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Според Наредбата тези 1 работници и служители, които подлежат на задължително застраховане за риска „трудова злополука“ се определят с писмена заповед от работодателя след консултации със службата по трудова медицина и с комитета/ групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска. В случая жалбоподателят не е застраховал служителя Е. Х., назначен на длъжност „машинист, булдозер“, тъй като той не е включен в заповедта по чл.4 от Наредбата. Наказващият орган не е събрал каквито и да било доказателства и не е извършил никаква проверка, за да установи изобщо дали следва да бъде застраховано с оглед чл.4 от Наредбата. На второ място настоява жалбоподателят, че не ставало ясно как е установена датата на нарушението да е 14.12.2022г. действително имало общи разсъждения за предходно действаща застраховка, но органът изобщо не е проверил въпросното лице включено ли е в обхвата на Застрахователната полица със срок на действие от 14.12.2021г. до 13.12.2022г. Няма никакви данни той да е застрахован до 13.12.2022г., за да се приеме, че на 14.12.2022г. е извършено нарушението. На следващо място, грубо бил нарушен редът за връчване на съставения АУАН, като процедурата по чл.416 ал.3 от КТ не била надлежно изпълнена, актът не бил изпратен с препоръчано писмо. След като дружеството не било уведомено за съставения акт и не било запознато със съдържанието му, то било лишено от възможността да реализира правата, които има като посочен нарушител. Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното постановление, както и за присъждане на разноските в производството. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Представя писмени бележки, в които отново излага съображенията си за незаконосъобразност на наказателното постановление и претендира разноски.

Административно наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който намира жалбата за неоснователна. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление по изложени подробни съображения в писмена защита, като претендира и направените по делото разноски за юрисконсулт, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура-К., редовно призована за съдебното заседание 2 на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 13.03.2023г. Районно управление- М. подал сигнал до „Инспекция по труда“К. за настъпила трудова злополука в рудник „С.“ с пострадало лице Е. М. Х.

Тъй като злополуката станала в петък, то те били уведомени в понеделник на датата 13.03.2023г., поради което проверка по работни места не е извършвана.

Свидетелите Л. И. и А. С.- инспектори в Дирекция „Инспекция по труда”- К., на посочения ден посетили болницата МБАЛ „Д-р Ат.Д.“- К., тъй като пострадалото лице било хоспитализирано в хирургично отделение там. От него снели писмени обяснения, от които установили, че при опит да се качи в кабината на верижен булдозер, за да започне пробутване на безрудна минна маса, се хванал с дясната си ръка за ръкохватката на кабината, а с десния стъпил върху веригата на булдозера и при стъпването върху веригата, той се подхлъзнал, изпуснал ръкохватката, загубил равновесие и паднал по гръб на земята, при което десния му крак се заклещил между веригата и греблото на булдозера, в резултат на което получил счупване на глезена, а от падането му на гръб получил травма в задната лява част на гръдния кош. От болницата двамата свидетели се отправили към административната сграда на „Г.- К.“АД, която се намирала в гр.К. на ул.Р. № **, където връчили призовка на офисмениджъра за представяне на документи. Изисканите материали били получени по електронен път от проверяваното дружество на служебната електронна поща на ДИТ- К.. От тях свидетелите Л. И. и А. С. установили, че Е. М. Х. имал сключен трудов договор от 16.04.2013г. за изпълнение на длъжността машинист булдозер, при условията на пълно работно време, с място на работа „Г.- К.“АД в звено тежка механизация, като извършва спомагателна дейност в предприятието- пробутване на безрудна минна маса на рудник „С.“. На 14.03.2023г. жалбоподателят представил на проверяващите служители Заповед № *** от 28.04.2022г. на изпълнителния директор на дружеството „Г.- К.“АД, която касаела предстоящо сключване на застрахователна полица за периода второто полугодие на 2022г.- първо полугодие на 2023г., с която е определен списъка на длъжностите подлежащи на задължителна застраховка риск „трудова злополука“, но не и поименно да са определени работниците и служителите, които подлежат на застраховане.

На 06.04.2023г. била представена застраховка сключена със ЗАД“А. И.“АД от 3

10.12.2021г. със срок на действие от 14.12.2021г. до 13.12.2022г. за 43 лица с приложен списък с вид персонал по длъжности, като за открит рудник „С.“ са посочени 1 лице началник рудник и 3 лица машинист ПСМ. По повод проверката дружеството жалбоподател не представил застрахователна полица риск „трудова злополука за периода от 14.12.2022г. до настъпване на злополуката 10.03.2023г. включително и за работника Е. М. Х., който извършвал работа в основна и спомагателна дейност на предприятието, принадлежащо съм икономическа дейност с трудов травматизъм равен или по- висок от средния за страната, при което на 10.03.2023г. претърпял злополука. За извършената проверка на 19.04.2023г. свидетелите Л. И. и А. С. съставили Протокол за извършена проверка № *******, който връчили на същата дата на изпълнителния директор на дружеството, както му връчили и покана за явяване на 21.04.2023г. в 9,00ч. в Дирекция „Инспекция по труда“К. за съставяне и връчване на актове за установяване на административно нарушение на трудовото нарушение, а именно за нарушение на чл.52 ал.1 от ЗЗБУТ вр.чл.2 ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“. На посочената дата не се явил представител на дружеството жалбоподателя, поради което на 24.04.2023г. свидетелката Л. И. съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение на чл.52 ал.1 от ЗЗБУТ вр.чл.2 ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“, в отсъствие на нарушителя. На 26.04.2023г. актът бил връчен по реда на чл.416 ал.3 от КТ- с препоръчано писмо с обратна разписка, изпратено на адреса на управление на дружеството-жалбоподател. Въз основа на така съставения акт, на 25.05.2023г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413 ал.2 от КТ на „Г.-К.” АД било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500лв. за нарушение на чл.52 ал.1 от ЗЗБУТ вр.чл.2 ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука“.

Тази фактическа обстановка настоящата инстанция възприе от свидетелските показания на установява от показанията на свидетелите Л. И. и А. С., кредитирани изцяло като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се; Акт за установяване на административно нарушение от 24.04.2023г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ, 4 която не бе оборена; Писмо от 24.04.2023г. на ДИТ- К.; обратна разписка за получена пратка на 26.04.2023г.; Покана за съставяне на акт от 19.04.2023г.;

Протокол от 21.04.2023г.; Протокол за извършена проверка с изх.№ ******** от 19.04.2023г.; Трудов договор № **/ 16.04.2013г. и Допълнително споразумение към него от 01.02.2023г.; Длъжностна характеристика; Заповед № ***/ 28.04.2022г.; Застрахователна полица от 10.12.2021г. ведно със списък към нея; Призовка по чл.45 ал.1 от АПК; Заповед № ****** от 22.11.2022г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023г. и Заповед № ****** от 25.10.2021г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022г.; Справка от 27.10.2023г. на Б. п., както и другите приети по делото писмени доказателства.

От правна страна се установи следното: Настоящата инстанция следва да разгледа по същество подадената жалба против наказателното постановление, тъй като същото е връчено лично на 26.06.2023г., а жалбата е подадена до административно наказващия орган на датата 10.07.2023г. видно от пощенското клеймо на плика, поради което същата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Безспорно по делото се установи, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.52 ал.1 от Закона за здравословните и безопасните условия на труд във вр.чл.2 ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. Съгласно чл.52 ал.1 от Закона за здравословните и безопасните условия на труд работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условията и по ред, определени с акт на Министерския съвет. При определяне на условията и реда по ал.1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.

Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. На 5 база Заповед № ******* от 22.11.2022г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023г. на Министъра на труда и социалната политика на икономическа дейност „добив на метални руди“ /код по КИД-*****-**/ има коефициент на трудов травматизъм от 8,82, който е по-висок от средния за страната коефициент от 0,64. По делото не се спори, че „Г.- К.“АД- К. упражнява икономическа дейност с трудов травматизъм по- висок от средния, а именно КИД-******„добив на метални руди“, както и че на 16.04.2013г. е сключен трудов договор между работника Е. М. Х. и дружеството- жалбоподател, поради което последното се явява работодател по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ. Видно от така изложеното, считано от 14.12.2022г. за „Г.- К.“АД е възникнало задължение за сключване на задължителна застраховка относно Е. М. Х.