Решение № 279 от 11.11.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Монтана, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря Соня Д. Г. като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20241600500331 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 144 от 28.03.2024 г., постановено по гр. дело № 1133 по описа за 2023 г. Районен съд-Монтана е признал за установено по отношение на И. И. с ЕГН ********** правото на собственост на С. Г. с ЕГН ********** и И. В. с ЕГН ********** по отношение на 1/2 идеална част от дворно място – УПИ *, пл. № *, кв. *по плана на с. *, общ. *с административен адрес ул. ** с площ от 750 кв.метра, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, второстепенна постройка и подобрения. С решението е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Г. и И. В. срещу И. И. иск да бъде осъден да предаде владението по отношение на същия имот, a на основание чл. 537, ал. 2 ГПК съдът е отменил НА *, т.*, рег. № *, н.д. *от 21.10.2019 г. по описа на Нотариус В. Т. до размер на 1/2 идеална част от признатото право на собственост. И. И. е осъден да заплати на С.Г. и И.В. сумата от 1642,55 лева, представляваща направени разноски по делото. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач Т. Т. с ЕГН ********** от гр. *.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от С. Г. и 1

И. В., чрез техния процесуален представител адв. К. Б., с която се обжалва в частта, в която искът за предаване на владението е отхвърлен като неоснователен. В жалбата се твърди, че съдът не е приложил разпоредбата на чл. 226 ГПК. Наред с това се твърди, че решението е необосновано, тъй като липсват доказателства, че фактическата власт върху имота не се осъществява от ответника, а от третото лице-помагач. Съобразно изложеното се иска от съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да се уважи искът за предаване на владението. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Въззивна жалба е подадена и от И. И., чрез своя пълномощник адв. Д.

Н., с която решението се обжалва в осъдителните му части, както и в частта, с която е отменен нотариалния акт за собственост. Релевират се доводи за необоснованост на решението, като се посочва, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, а се е позовал предимно на свидетелите на ищците.

Сочи, че от показанията на призованите от него свидетели се установява, че след 2009 г. единствено И. И. е владял и ползвал имота. Поддържа, че ищците не са посещавали имота през последните 15 години. Посочва, че чрез събарянето на сграда в имота, изграждането на баня и лятна кухня в дворното място, както и смяната на входната врата И. Б. явно е манифестирал своенето на имота, които действия са извършвани без съгласието на ищците. Моли съдът да отмени решението в атакуваните части и да отхвърли исковата претенция като неоснователна, ведно с присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. Г. и И. В., чрез техния процесуален представител адв. К. Б., с който същата се оспорва като неоснователна. В него се сочи, че фактите, на които се позовава И. И., са несъставомерни за придобивната давност. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение и да се присъдят сторените разноски.

Постъпил е отговор и от третото лице-помагач Т. Т., с който се оспорва решението в частта, в която е уважен искът за правото на собственост и е отменен нотариалния акт за собственост. Твърди, че ищците са загубили владението върху имота след смъртта на техния наследодател, тъй като не са го продължили. Посочва, че И. И. е завзел имота и е упражнявал фактическа 2 власт, като е извършвал ремонти, съборил е стара постройка и е сменил входната врата.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивните жалби са допустими като подадени в срок от легитимирани лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт в съответните части, като по същество единствено жалбата на С. Г. и И. В. е основателна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че процесния имот е съвместно владян от наследодателите на страните - братята Б.И. и В.И., като последните са придобили правото на собственост при равни права. Съдът е приел, че нито наследодателите, нито техните наследници не са оспорвали един на друг правата си по отношение на имота. За да уважи иска в установителната му част районният съд приел, че ответникът И. Б. е държател на частите на ищците, като същият не е манифестирал пред тях промяна в намерението си. За първи път такава промяна е манифестирана през 2019 г. когато се снабдил с констативен нотариален акт. Съобразно това съдът приел, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на ½ ид.ч. от процесния имот, като същите не са изгубили правото си на собственост поради придобИ.ето му в резултат на давностно владение от ответника. Искът е отхвърлен в своята осъдителна част за предаване на владението, тъй като съдът приел, че имотът не се владее от ответника, а от третото лице-помагач, с оглед извършеното прехвърляне на права между тях.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

От удостоверение за наследници изх. № 78/22.11.2022 г. се установява, че наследник на В.И. /починал на 27.10.1959 г./ е синът му С.И. /починал на 11.04.2005 г./. Съпруга на последния е М.И.а /починала на 18.11.2019 г./, а негови син и дъщеря са И.В. и С.Г..

От удостоверение за наследници изх. № 69/25.09.2023 г. се установява, че наследници на Б.И. /починал на 27.05.1980 г./ са съпругата му С. И.

/починала на 08.03.2009 г./, синът му И.И. и неговата дъщеря Р.В.

Представени са удостоверения от „В и К“ ООД – гр. *и „Е.П.“ ЕАД, от 3 които е видно, че за процесния имот има открита партида с първоначален титуляр С.И., като през 2010 г. е последвала промяна, когато титуляр става И.

И..

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит чрез обстоятелствена проверка № *, том *, рег. № *, дело № *от 2019 г., издаден на 21.10.2019 г., И. И. е признат за собственик на основание давностно владение и наследство на процесния недвижим имот: дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот *, планоснимачен номер *в квартал *по плана на с.

*, с площ от 750 кв.м., с административен адрес с. *, ул. „*“ № *, заедно с намиращите се в имота масивна двуетажна жилищна сграда, второстепенна постройка и всички подобрения.

На 29.06.2023 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № *от 2023 г. И. И. продал процесния имот на Т. Т. за сумата от 3500,00 лева. В т. 6 от нотариалния акт страните са заявили, че продавачът е предал на купувача владението на имота.

От показанията на св. С.Г. /съпруг на С./ се установява, че С. и М.ползвали дясната част на процесния имот. Същата била обзаведена от тях с техни средства. Двамата живели в гр. *, но посещавали имота уикендите, като това продължило до тяхната смърт. И. Б. ползвал лявата част на къщата.

Същият живял в гр. *, но идвал в имота през почивните дни. Свидетелят заявява, че И. Б. никога не е имал спорове и не е отричал, че С. и М. имат права върху имота. Посочва, че през 2020 г. С. и И. С.и отишли да проверят какво се случва с къщата, като на място забелязали, че вратата е сменена и нямат ключ за нея. Свидетелят Г. се обадил на И. Б., при което последният отговорил „Вие немате нищо, кво търсите там, всичко е мое“. Свидетелят споделя, че почти всяка година ходил на гости в процесния имот, като последният път бил през 2019 г., когато вратата още не била сменена.

Свидетелят сочи, че през 2000 г. направил ремонт на покрива на къщата по молба на С.

От показанията на св. Д. Г. /син на С./ се установява, че процесната къща е близнак, като лявата страна се ползва от И. Б., а дясната се ползвала от С..

Споделя, че през 2000 г. баща му направил ремонт на покрива на къщата.

Заявява, че като малък ходил на гости на дядо си С.. Спалните в имота били обзаведени от дядо му и баба му. Заявява, че И. Б. и С. И./баба П./ никога не са 4 имали спорове за имота с дядо му С. Дори след смъртта на дядо му през 2005 г. ходил на гости на баба си в процесния имот, като за последно посетил имота през 2016-2017 година. Към тази дата вратата на имота не била сменена.

Свидетелят споделя, че когато посещавал имота, никога не е виждал някой да ползва тяхната половина от къщата. Сочи, че дядо му С. и И. Б. отделно посрещали гостите си, като никога не са имали кавги по отношение ползването на имота.

От показанията на св. Р.М. /братовчед на С./ се установява, че същият многократно ходил на гости на С. и М.. Последните двама посрещали гостите си от дясната страна на къщата, а И. Б. посрещал гостите си от лявата страна.

Последният път, когато ходил на гости, бил около две години преди М. да почине. Заявява, че С. и М. не са имали спорове с И. Б..

От показанията на св. М.А. /братовчедка на С./ се установява, че същата, заедно със св. Р.М. ходели на гости на С. и М.. Последният път когато посетили имота бил през 2018 г. Когато ходели на гости С. и М. ги посрещали от дясната страна на къщата. И. Б. посрещал своите гости в лявата част.

Свидетелката заявява, че пред нея И. и С.никога не са спорели за собствеността върху къщата. Посочва, че майката на И. - П. живяла в имота само в нейната си част.

От показанията на св. Е.В. /баба на третото лице-помагач/ се установява, че същата живее на същата улица, на която е процесният имот. Последният път когато виждала С. и М.бил през 1968 г., тъй като те заминали да живеят в гр. *. Заявява, че не познава С. и никога не я е виждала. Свидетелката споделя, че С. /баба П./ й казала, че С. и М. идвали да я видят, след което си заминавали. Свидетелката сочи, че къщата се поддържала от И.. В двора имало и постройка, която се рушала. И. платил на багерист да я бутне, тъй като постройката била опасна за хората. Същият посещавал имота всеки уикенд, а след пенсионирането си заживял целогодишно в имота.

Свидетелката заявява, че между процесния имот и нейния са направили порта, която не се заключвала, с цел да си помагат. Твърди, че И. Б. след смъртта на С. започнал да ползва цялата къща. Започнал да слага ракия, вино и туршии в мястото на С.. Същият изцяло поддържал къщата и плащал сметките за ток и вода. Свидетелката посочва, че на втория етаж на къщата имало четири стаи – две на И. и две от другата страна, като навсякъде било отворено. Заявява, че И.

5 сложил плетачна машина от другата страна на къщата, която стои там и до ден днешен. По думи на свидетелката, малко преди да замине за Г., И. сменил външната врата от към улицата, тъй като се била надула и падали парчета от нея. Заявява, че освен И. не е виждала други хора в имота.

От показанията на св. Р.В. /сестра на И. Б./ се установява, че същата живее през няколко улици от процесния имот. Посочва, че С. е отгледан в тази къща, но заминал за *, където заживял с М. Според свидетелката С.и М. идвали в имота докато била жива С., а след нейната смърт през 2009 г. никой от тях не е идвал в имота. Свидетелката посочва, че преди около месец С. отишла в тях, тъй като разбрала, че къщата се продава и казала „Идвам да продавам къщата“. При това свидетелката В. й отговорила, че се е отказала от къщата и е подписала на брат си, тъй като той изцяло се грижил за къщата.

Свидетелката заявява, че бащата на С.- В. също е живял в тази къща. От едната страна на къщата живял Б. И., а от другата В. След като В. починал, С. заминал за *, където заживял на квартира. Свидетелката сочи, че след като С. починала М. не е идвала в имота. И. Б. ползвал едната половина на къщата, а другата половина не се ползвала, като в нея имало само багаж. Заявява, че децата на С. не се грижили за тази половина от къщата, дори не плащали данък. Свидетелката твърди, че никой не е оспорвал на И. Б., че къщата е негова. По нейни думи през последните 15 години никой друг освен И. не е ползвал имота.