Решение № 1 от 03.01.2024, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. В., 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря В.В.У. като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно гражданско дело № 20231300500346 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на П. Н. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., обл. В., ж.к. „К.Б.“ бл. 19, вх. Б, ет. 7, ап. 45 чрез адв.пълномощник И. Д. против Решение № 514/05.07.2023г. постановено по гр.д.

№ 2189/2022г. на Районен съд-В. в частта с която е признато за установено по отношение на жалбоподателката П. Т., че „Й.Б.” ЕАД има вземане спрямо нея за сумата в размер на 480,57 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 318,44 лева - за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за номер *** и 162,13 лева - за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за номер ***. Решението в останалата не обжалвана част е влязло в законна сила.

С първоинстанционното решение РС-В. е признал за установено по отношение на въззивницата/ответника/ П. Н. Т., че ищецът „Й.Б.” ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК ********* има вземане спрямо нея за следните суми:

Сумата от 37.48 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни 1 абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № 7305676924/15.06.2020 г. за периода от 15.05.2020 г. до 14.06.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от - 25.07.2022 г. датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК до окончателното плащане на сумата.

Сумата от 75.99 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които:

59.85 лева по Договор за лизинг от дата 07.11.2019 г. за мобилно устройство TABLET LENOVO Yoga 3 10 4G Х50М, дължими за периода от месец 08/2020г. до месец 10/2021 г. и допълнителната сума в размер на 3.99 лв.

16.14 лева по Договор за лизинг от дата 07.02.2019 г. за мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Black, дължими за периода от месец 08/2020г. до месец 01/2021г. и допълнителната сума в размер на 2.69 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410ГПК до окончателното плащане на сумата.

Сумата в размер на 480,57 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 318.44 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 07.11.2019г. за мобилен номер ************ и 162.13 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 07.02.2019 г. за мобилен номер ************.

Със същото решение жалбоподателката е осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски по производството пред РС-В. в общ размер от 325.00 лева /25.00 лева за внесена държавна такса, 180.00 лева адвокатско възнаграждение и 120.00 лева възнаграждение за вещо лице/, както и разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 1582/2022 г. по описа на Районен съд - В. в общ размер на 205.00 лева /25.00 лева за държавна такса и 180.00 лева за адвокатско възнаграждение/.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона, процесуалните правила и необосновано. Въззивницата изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за дължимост на неустойка в уважения размер, обосновавайки се на уговореното в договора за мобилни услуги (стр.

3 от договора) и допълнителното споразумение, че неустойка се дължи в 2 случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока.

Твърди се, че с отговора на ИМ е наведено възражение за неравноправния характер на клаузите в договора, които предвиждат едностранно прекратяване на договора при неизпълнение на каквото й да е задължение или при неплащане на дължими суми след изтичане на сроковете за плащане. В тази насока посочва, че съдът не е обсъдил това възражение, а единствено е анализирал и изложил правни изводи относно размера на неустойката и нейната съразмерност, като приел, че не противоречи на добрите нрави и не поставя потребителя в неравноправно положение.

Посочва се, че клаузите за едностранно прекратяване на договорите не съдържат достатъчно ясни критерии за тежестта на договорно неизпълнение, като не се държи сметка за това дали неизпълнението е съществено за кредитора, за да има той интерес да се освободи от конкретната договорна отговорност (арг. чл. 87, ал. 4 от ЗЗД). Длъжникът е поставен в неравноправно положение, тъй като кредитора винаги може да се позове на неизпълнение, дори забавата да е частична, без да се държи сметка за размера на неизпълнената част от задължението.

Излага се още, че клаузата била в разрез с принципа да бъде отправено изявление до длъжника за едностранно прекратяване/разваляне, а съответно и за превръщането на срочното задължение в безсрочно (чл. 87 от ЗЗД).

Прекратяване на договора без необходимост от уведомяване на длъжника поставя длъжника в неравноправно положение, поради неблагоприятните последици, произтичащи за него от прекратяването на договора.

Позовава се на решение № 109/12.08.2019 г. по т. д. № 636/2019 г. на ВКС, II т.о. в което било възприето, че: Клаузи, които уреждат условия за настъпване на автоматично прекратяване на договора, без да са ясни условията на неизпълнение и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитора да изпраща съобщение или покана са неравноправни.

Твърди се, че поради неравноправния характер на клаузите, относно уговорено едностранно прекратяване на договора, същите били нищожни и не са породили действие - прекратяване на договора, което обосновава неоснователност на сумите за неустойка.

Поддържа се, че претенцията за неустойка не била доказана. В тази 3 насока излага, че съдът неправилно кредитирал и приел за обективно заключението на вещото лице по отношение размера на неустойката формирана от сбора на сумата 184,58 лева - неустойка за услуга и сумата 295,99 лева - неустойка за получено устройство. Посочва, че в съдебно заседание вещото лице потвърдило, че таблицата е „предоставена'' от ищеца.

Данните в таблицата не съответстватли на исковата претенция относно сумите за неустойка.

Излага се, че в нарушение на закона съдът неправилно приел, че търговецът е прекратил предсрочно процесния абонамент. В чл. 19б от приложените Общи условия било предвидено едностранно прекратяване на договора, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно Общите условия. На осн. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД писмените договори подлежат на разваляне, след като кредитора даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Ищецът по делото не бил доказал изявление до неизправната страна, преди подаване на исковата молба за прекратяване на договора, поради което не е настъпило прекратяване на договора, като юридически факт. В тази насока се позовава на влязло в сила Решение № 328/08.04.2023 г. на РС - В. по гр. д. № 2026/2022 г.

Моли съда да отмени решението на ВРС в обжалваната част, вместо което да постанови друго с което да отхвърли предявената искова претенция за неустойка. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания. Иска присъждане на разноски.

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна „Й.Б.” ЕАД е постъпил отговор на въззивната жалба, чрез адв.пълномощник Виолета Герова, с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като неоснователна.

По отношение едностранното прекратяване на договорите от негова страна излага, че клаузите от договора и ОУ не предвиждали особена форма, в която изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към длъжника, поради което можело да се приеме, че волеизявлението може да бъде и конклудентно с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги. Посочва, че от 4 отчетеното потребление до 01.05.2019 г. било видно наличието на достъп до мрежата за изходящи повиквания, който е бил наличен, въпреки неплащане на остатък от предходен период. За следващия отчетен период 01.05.2019г.31.05.2019 г. услугата все още е била достъпна, тъй като към 01.06.2019 г. е фактурирано частично сторнирано от дължимата абонаментна такса с кредитното известие. С издаването на кредитното известие, доставчикът недвусмислено е изявил волята си да не предоставя услуга занапред и е престанал начисляването на абонаментите такси. Вместо това е начислил неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната. Посочва, че това поведение следвало да се квалифицира като неформален израз на воля за едностранно прекратяване на договора, а достигането му до насрещната страна е било осигурено чрез самото фактуриране, за което клиентът е уведомен при сключването на договора. Посочва още, че при договорен изричен отказ да получава хартиена фактура, клиентът е поел задължението сам да се информира за издадените фактури на договорената дата- 25-то число на месеца.

Иска потвърждаване на постановеното от ВРС решение. Отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, становището на ответната по жалбата страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

РС-В. е бил сезиран с искова молба от „Й.Б.” ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/ ЕИК ********* против П. Н. Т. с ЕГН ********** с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено, че ищцовото дружество има вземане от ответницата за следните суми: 37.48 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № 7305676924/15.06.2020 г. за периода от 15.05.2020 г. до 14.06.2020 г.; 75.99 5 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 59.85 лева по Договор за лизинг от дата 07.11.2019 г. за мобилно устройство TABLET LENOVO Yoga 3 10 4G Х50М, дължими за периода от месец 08/2020г. до месец 10/2021 г. и допълнителната сума в размер на 3.99 лв.; 16.14 лева по Договор за лизинг от дата 07.02.2019 г. за мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Black, дължими за периода от месец 08/2020г. до месец 01/2021г. и допълнителната сума в размер на 2.69 лв., ведно със законната лихва за забава върху претендираните суми, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410ГПК до окончателното плащане на сумите, както и Сумата от 480.57 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 318.44 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 07.11.2019 г. за мобилен номер ************ и 162.13 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 07.02.2019 г. за мобилен номер

************. Претендирани са и разноски по първоинстанционното и заповедно производство.

Обстоятелствата, на които се основават предявените искове, са: вземания вследствие едностранно прекратяване от страна на ищеца поради неизпълнение от страна на ответника на договорни задължения - неплащане на дължими месечни вноски по издадени фактури по сключени между страните срочни договори, както следва:

Договор за мобилни услуги от дата 12.10.2016г., за ползване на мобилен номер ************ с подписано към него допълнително споразумение от дата 07.02.2019 г.за срок от 24 месеца и Договор за лизинг от същата дата 07.02.2019г., по силата на който на ответника е предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Black ; Договор за мобилни услуги от дата 07.11.2019 г. за ползване на мобилен номер ************ с избран абонаментен план Интернет 29,99 лв. промо 25,99 лв., със срок на действие за 24 месеца, до 07.11.2021 г. и Договор за лизинг от същата дата 07.11.2019 г., за предоставено на ответника за ползване мобилно устройство TABLET LENOVO Yoga 3 10 4G Х50М .