Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2428 от 13.08.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 10037/2022
Вид
Определение № 2428
Подписан
13.08.2022
В сила
16.08.2022
Състав
АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 198, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 63 ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 65 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2428 гр. София, 12.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА в присъствието на прокурора Р. Д. П. като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Частно наказателно дело № 20221110210037 по описа за 2022 година След тайно съвещание, съдът в присъствието на страните намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 65 от НПК, инициирано по молба от обвиняемия Н. Т. В. чрез неговия упълномощен защитник- адв. М. за изменение на МНО „Задържане под стража“ в по-лека такава.

В съдебно заседание защитата, освен изложените съображения в молбата сочи, че към днешна дата не са извършване действия с подзащитния му и счита, че МНО различна от „Задържане под стража“, а именно „Гаранция в пари“, би обезпечила целите на процесуалната пруинуда и производството по същество.

Обвиняемият поддържа заявеното от страна на защитата си и моли съда да измени МНО в „Парична гаранция“, като сочи, че се грижи за малко дете.

Представителят на СРП оспорва подадената молба като счита, че не са настъпили нови обстоятелства, които да подлежат на преценка и които да сочат, че МНО се явява прекомерно тежка.

В производство по реда на чл. 65 от НПК, съдът следва да извърши преценка за законсъобразност на задържането, като не е обвързан по никакъв начин с изводите на предходните съдебни инстанции, които са взели решение във връзка с ангажиране на мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия, а дължи собствена преценка, както на 1 доказателствената съвкупност по отношение на това дали обнвиняемият е съпричастен към обвинението, което му е било повдигнато, респективно продължава ли да е налице реална опасност същият да се укрие или извърши престъпление.

В настоящото производство, съдът констатира, че обвиняемият е привлечен за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, което освен, че се наказва с наказание „Лишаване от свобода“, се явява и тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

По отношение на обвиняемия, с протоколно определение от 07.07.2022 г., е взета МНО „Задържане под стража“, като към настоящия момент от започналото разследване на 12.06.2022 г., производството се развива в законоустановените срокове за разследване, а МНО „Задържане под стража“ е освен в законоустановения по смисъла на чл. 63 ал. 4 от НПК и в разумния такъв.

От доказателствената съвкупност, а именно показанията на пострадалия, който се явява и малолетно дете, проведеното от него разпознаване, в което е разпознал именно обвиняемия като лицето, което е отнело сумата чрез осъществена заплаха, разпитите на поемните лица, участвали в разпознаването, които потвърждават извършените действия от страна на пострадалия, както и производните доказателствени средствапоказанията на майката на пострадалото дете и към настоящия момент продължава да обосновава извод за това, че обвиняемият е съпричастен към престъплението, за което е привлечен да отговаря и не са налице доказателства, които да го разколебават.

Съдът отчита, че за нуждите на производството по реда на чл. 64 от НПК и чл. 65 от НПК, не е необходимо доказателствената съвкупност да води до несъмнен и безспорен извод за авторството на престъплението, но в случая доказателствената съвкупност е достатъчна съдът да приеме, че обвиняемият има основателно подозрение за съпричастност към престъплението.

По отношение на опасностите, които следва да бъдат обсъдени, съдът намира, че действително обвиняемият е с установена самоличност и адрес, на който сочи, че пребивава, а именно постоянен такъв, както и адрес, на който живее във фактическо съжителство с разпитания в днешно съдебно заседание свидетел Гицова, поради което опасността от укриване от негова страна, 2 съдът намира, че не е налице, каквото междувпрочем са приели предходните съдебни състави.

В същото време, действително от справката за съдимост на обвиняемия, се установява, че същият не е осъждан и е с чисто съдебно минало, което от една страна е индикация, че същият не се явява лице със завишена обществена опасност. От друга страна обаче, спазвайки презумцията за невинност до доказване на противното, с влязъл в сила съдебен акт, съдът намира, че по делото са налице доказателства и данни, които характеризират обвиняемия като лице със завишена обществена опасност и не могат да бъдат пренебрегнати. От една страна, по делото е налице постановление за привличане на обвиняем, като същият е привлечен за идентично престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като обвинението поддържа, че същото е извършено на 07.01.2022 г. и по отношение на това производство, при съдебен контрол по реда на чл. 64 от НПК, съдът е преценил и определил МНО по отношение на него, а именно „Подписка“. Определението на съда е влязло в сила на 02.02.2022 г. Въпреки обстоятелството, че обвиняемият е наясно, че спрямо него има повдигнато обвинение и висящо наказателно производство за тежко умишлено престъпление, за което прокурорът сочи, че има внесен и към настоящи ямомент обвинителен акт в Софийски районен съд, бил е уведомен, че спрямо него е предприета процесуална принуда и е определена МНО „Подписка“, включително и е уведомен за последиците от неизпълнение на тази мярка, четири месеца по-късно, отново спрямо него е повдигнато обвинение за идентично престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като отново механизмът на деянието е идентичен и се касае за посегателство спрямо малолетно дете. Този факт не следва да бъде пренебрегнат с оглед възрастта на пострадалия и неблагоприятните последици, които могат да последват от посегателството спрямо него. Обстоятелството, че в случая се касе за изключително ниска като размер инкриминирана сума, съдът не намира, че следва да бъде единствено обстоятелство, което да обосновава, че престъплението в случая не се характеризира с по-висока степен на обществена опасност, тъй като в случая се касе за посегателство спрямо малолетни деца, които очевидно, житейски обяснимо, не носят в себе си големи по размер суми, поради което съдът намира, че в случая обстоятелството, че обвиняемият има малко дете- десет месечно бебе, за което сочи, че се грижи, не може да обоснове извод, че МНО се явява 3 прекомерно тежка по отношение на него, с оглед развитото от съда по-горе.

МНО „Парична гаранция“ в случая е несъответна, доколкото обвиняемият сочи, че осъществява трудова дейсност в строителството, като по никакъв начин не се представят доказателства за това, че той е бил трудово ангажиран, съгласно трудовото законодателство на Република България и очевидно доходите, които е получавал не са определени и сигурни, а са бъдещо несигурно и неясно събитие, както като дейност, така и като съответно възнаграждение, поради което съдът намира, че „Парична гаранция“ не би постигнала целите, които си поставя закона.

В същото време, съдът намира за необходимо да посочи, че държавното обвинение, дори в рамките на месец, колкото продължава и задържането, производството да се е намирало в съдебните инстанци, както по съдебен контрол по реда на чл. 64 от НПК, така и в момента, по молбата на обвиняемия за изменение на МНО, има достатъчно механизми да осъществи действия по разследването, включително, когато производството като доказателствена съвкупност не се намира в разследващите органи или в СРП.

Нещо повече, делото не се характериза с фактическа и правна сложност и предстои единствено изготвяна на възложена видео- техническа експертиза за изследване на приобщени по делото веществени доказателствени средства, а именно видео записи и няма пречка същото да приключи в изключително кратки срокове, каквото и е задължението на разследващите и прокуратурата за работа приоритетно по дела, по които има задържани лица.

По отношение на забраната, съдът намира, че не следва да налага такава, тъй като в случая не се установява да има неправомерно използване на способите на НПК във връзка със задържането и неговото обжалване. Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава на обвиняемия Н.

Т. В., с ЕГН ********** по ДП № 910/ 2022 г. по описа на 01 РУ- СДВР, пр.пр. № 19789/ 2022 г. описа на СРП.

4

НЕ НАЛАГА ЗАБРАНА за нова молба за изменение на мярката за неотклонение.

Определението на съда подлежи на обжалване или протестиране от страните пред Софийски градски съд в три дневен срок, считано от днес.

АДВ. М.: Моля съда да насрочи производството за 16.08.2022г., тъй като планирам пътуване и ползване на годишен си отпуск. Ще депозирам жалба своевременно.

В случай на жалба или протест насрочва делото пред Софийски градски съд за 16.08.2022 г. от 10.00 ч., за която дата и час- страните уведомени в съдебно заседание.

В случай на жалба или протест обвиняемият да се осигури чрез довеждането му в Софийски градски съд, освен ако не желае да присъства и това се обективира по съответния ред.

Препис от определението да се изпрати на Следствения арест за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5