Решение № 4683 от 30.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4683 гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Й.ка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100512331 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20051600/04.08.2022 г. по гр.д. № 56328/2020 г. по описа на СРС, 75 състав е отхвърлен предявения от А. Е. Д. против ЗАД „Б.В.И.Г.“ частичен иск с правно основание чл. 99 от ЗЗД във връзка с чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 4193,41 лева от общо заявена претенция в размер на 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, реализирано на 22.09.2020 г. като неоснователен, като ищецът А. Е. Д. е осъден да заплати на ответника сумата от 300 лева, представляващи направени по делото разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25061256/07.09.2022 г. подадена от А. Е. Д., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е достигнал до неправилен извод, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място, посочва, че било допуснато съществено нарушение на процесуалните 1 правила, тъй като не бил направен доклад по делото, с който да бъде указано на ищеца за кои конкретно твърдяни от него факти не сочи доказателства. На следващо място, неправилно било кредитирано заключението на съдебноавтотехническата експертиза, която била необоснована. Решението било постановено при неизяснен от фактическа страна правен спор. Заключението било оспорено, но не била допусната повторна съдебно-автотехническа експертиза. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25065615/03.10.2022 г. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като първоинстанционният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства. Моли решението да бъде потвърдено.

Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 56328/2020 г. по описа на СРС, 75 състав е образувано по искова молба, подадена от А. Е. Д. против ЗАД „Б.В.И.Г.“, с която е предявен иск с правно основание 99 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 432 от Кодекса за застраховането.

Ищецът твърди, че на 22.09.2020 г. около 14.30 часа в гр. София, ул.

„Матей Преображенски“ М.В.Й. управлявайки собствения си лек автомобил „Мицубиши Лансър“ с рег. № **** КР бил блъснат от лек автомобил Рено Модус с рег. № СВ **** РВ, управляван от Т.П.. Поддържа, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил Рено Модус, който е нарушил правилата за движение като при завой надясно за навлизане в път с двупосочно движение е завил така, че не е навлязъл по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение. Съставен бил двустранен протокол за ПТП, в което участниците посочили, че виновна за настъпилото ПТП е Т.П.. Твърди, че лек автомобил Рено Модус бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. На 23.09.2020 г. М.Й. уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, бил 2 извършен оглед на автомобила, но било отказано плащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че 04.11.2020 г. с Договор за цесия М.Й. прехвърлил вземането си на А. Е. Д.. Оценява причинените имуществени вреди по автомобил Мицубиши Лансър на 7000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 4193,41 лева, представляваща част от сумата от 7000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“, с който оспорва предявените искове. Заявява, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „Рено Модус“ с рег. № СВ **** РВ. Оспорва механизма за настъпване на ПТП като заявява, че вредите по леките автомобили не са причинени по починалия начин. Оспорва причинноследствената връзка между щетите, получени върху процесния лек автомобил и деянието. Оспорва и стойността на твърдените вреди. Посочва, че е налице тотална щета. Оспорва, че вземането е прехвърлено чрез договор за цесия.

Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетата по делото съдебно

– автотехническа експертиза първоинстанционният съд е приел, че ищецът е активно легитимиран да предяви иск, доколкото е процесното вземане е предмет на договор за цесия от 04.11.2020 г. Приел е, обаче, че по делото не се установява, че ПТП е реализирано по описания в протокола за ПТП начин, както и вината на застрахования при ответника автомобил.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част като на основание чл.

272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира 3 следното:

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди (чл. 477, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.

В първото по делото съдебно заседание съдът прави доклад по делото, в който се посочват обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника, кои права и кои обстоятелства се признават; кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. В доклада си съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.

С Определение по чл. 140 от ГПК № 20120504/20.05.2021 г. първоинстанционният съд е съставил проект за доклад, който е обявен за окончателен в съдебно заседание, проведено на 30.09.2021 г. В доклада си съдът е разпределил доказателствената тежест като е съобразил разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и подробно е посочил кои са фактите, които следва да бъдат установени от ищеца.

Неоснователен е доводът на въззивника, че съдът не е посочил конкретно кои са обстоятелствата, за които не сочи доказателства. С исковата молба и с последващи процесуални действия ищецът е направил доказателствени искания за установяване на твърдените от него 4 обстоятелства. Съдът няма задължение в доклада по делото да обсъжда дали посочените от страната доказателства установяват или в каква степен установяват релевантните за спора факти. Противното би означавало съдът да има активно участие в процесна на доказване, което не е предвидено в процесуалния закон.

Във връзка с наведените доводи във въззивната жалба, че фактическите и правни изводи на съда са неправилни, пред въззивния съд е допусната повторна съдебно-автотехническа експертиза. След анализ на отразеното в двустранния протокол за ПТП и установените вреди по увредения автомобил Мицубиши Лансър, вещото лице потвърждава изводите на първоначалната експертиза, като приема, че вредите, получени от автомобила не отговарят на механизма за настъпването на ПТП и не са в причинна връзка с ПТП, настъпило на 22.09.2020 г.

При така събраните по делото гласни и писмени доказателства и заключения на съдебно-автотехническа експертиза въззивният съд намира, че не се установява причинно-следствена връзка между ПТП, настъпило на 22.09.2020 г. и установените по лекия автомобил вреди. Следователно не е налице един от елементите на фактическия състав, от който възниква задължението на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 75 състав, решението следва да бъде потвърдено изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК въззивника следва да бъде осъден за заплати на въззиваемия сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №20051600/04.08.2022 г. по гр.д. № 56328/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 75 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК А. Е.

Д . , ЕГН-**********, от гр. София, ж.к. **** да заплати на ЗАД 5

„Б.В.И.Г.“, ЕИК-****, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.

**** сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6