Определение № 1762 от 11.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1762 гр. София, 11.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501926 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1,във вр. с чл.435,ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Д. Т., подадена против определение № 7936 от 22.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2855/2024 г. на СГС, ГО, с което съдът е оставил без разглеждане частната жалба на страната против Постановление за приключване на изпълнително дело № 5125/2023г. на ЧСИ М. Б., обективирано в Разпореждане от 12.02.2024г.

Правят се оплаквания за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на процесуалния закон.

Жалбоподателят твърди, че съдебният изпълнител не му изпратил съобщение за доброволно изпълнение и пристъпил към запор на банковата му сметка и пенсията му. Жалбоподателят сочи, че съдебният изпълнител е ползвал неправомерно запорираните от банковата му сметка средства в размер на 1827, 92 лв., като от получаваната от него пенсия били удържани пари до 12.02.2024г. Поддържа още и че в изпълнителното производство незаконосъобразно са включени суми за съдебно изпълнение, доколкото претендираната от взискателя сума за периода м. май 2016 г. - м. април 2018 г. била погасена по давност и срещу взискателя имало висящо исково производство. Твърди, че всички тези оплаквания не са обсъдени от първоинстанционния съд.

Моли съда да отмени обжалваното определение като незаконосъобразно и отмени обжалваните действия на ЧСИ М. Б..

Редовно уведомен, взискателят в изпълнителното производство „Топлофикация София“-ЕАД не е подал отговор на частната жалба.

Софийският Апелативен съд, като съобрази доводите на 1 жалбоподателя във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, намери следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

СГС е бил сезиран с жалба от длъжника по изпълнително дело № 5125/2023г. на ЧСИ М. Б. - С. Д. Т., с която същият на основание чл.435,ал.2 ГПК е обжалвал действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в приключване на изпълнителното производство, направено с Разпореждане от 12.02.2024г.

Първоинстанционният съд е оставил жалбата без разглеждане с мотиви, че обжалваното изпълнително действие не е сред изброените в разпоредбата на чл.435,ал.2 ГПК, които да подлежат на обжалване от длъжника.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените от СГС мотиви и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че съдебният състав не е разгледал подробно оплакванията му, изложени в жалбата до СГС, тъй като оплакванията, поддържани и пред настоящата инстанция, нямат отношение към допустимостта на жалбата. А СГС е констатирал именно това – че подадената жалба е недопустима.

Софийският Апелативен съд споделя разбирането за недопустимост на жалбата против действията на съдебния изпълнител.

Чл.435 от ГПК в пет алинеи визира кръга на лицата, които могат да обжалват действията на съдебния изпълнител, както и конкретните действия, които могат да се обжалват. Според ал.2 длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468,ал.4 и чл.485; определянето на трито лице за пазач…; отказа на съдебния изпълнител да спре,да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; както и разноските по изпълнението.

Действията, които подлежат на обжалване, са изчерпателно изброени и в случая няма място за разширително тълкуване.

С оглед очертания по-горе предмет на жалбата, несъмнено обжалваното изпълнително действие – прекратяване /приключване/ на изпълнителното производство, обективирано в Разпореждане от 12.02.2024г., не е сред изброените хипотези.

С разпоредбата на чл.435 от ГПК законодателят лимитативно е изброил кои действия на ЧСИ подлежат на обжалване, като останалите такива не подлежат на съдебен контрол предвид императивния характер на 2 нормата.

По аргумент от разпоредбата на чл.433, ал.2 ГПК, изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Съгласно нормата на чл.435, ал.1 ГПК, приключването на принудителното изпълнение може да бъде обжалвано от взискателя, но не и от длъжника.

По отношение на оплакванията за допуснати от съдебния изпълнител нарушения, защитата на длъжника би могла да бъде реализирана по съответния предвиден в процесуалния закон ред. С оглед на твърденията за допуснати нарушения на правата на жалбоподателя поради налагане на обезпечителни мерки върху несеквестируемо имущество, длъжникът е имал възможност да обжалва действията по насочване на изпълнението върху имуществото, което смята за несеквестируемо - чл.435, ал.2, т.1 ГПК при съобразяване на предвидения в чл.436, ал.1 от ГПК преклузивен срок.

Въпросът за съществуването на вземанията на взискателя с оглед на твърдяното им погасяване по давност следва да бъде разгледан в исково производство по предявен иск за несъществуване на вземането по чл.439 ГПК, във вр. с чл.124 ГПК, каквото жалбоподателят твърди, че е било образувано, но поради пропуснат срок за това оплакване /несеквестируемост/, този въпрос е извън предмета на настоящото производство.

С оглед наведените от длъжника оплаквания за допуснати нарушения от съдебния изпълнител, изразяващи се в липсата на надлежно връчване на покана за доброволно изпълнение и неправомерно ползване на запорираните от банковата му сметка средства, същият може да осъществи защитата си срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение чрез предявяване на иск за обезщетение за вреди по чл.441 ГПК.

Предвид изложеното се налага обоснованият извод за недопустимост на подадената от С. Т. жалба срещу действията на ЧСИ.

При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7936 от 22.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2855/2024 г. на СГС, ГО, 2-ри въззивен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4