Определение № 3548 от 23.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3548 гр. Варна, 21.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Мая Н.а

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20243100501596 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2, вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №20341/09.08.2024г. от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, чрез юк. Н. против разпореждане №29621/19.07.2024г. по ч.гр.д. №8010/2024г. по описа на РС Варна, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление с вх. № 52717/28.06.2024 г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ц. Г. К., ЕГН **********, с адрес: **********************, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 и 3 ГПК.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Излагат се съображения, че заповедният съд е излязъл извън правомощията си, като е поискал допълнителна индивидуализация на вземанията. Счита, че за индивидуализацията на вземанията не е необходимо заявителят да посочва размер на отпуснатия кредит.

Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на обжалваното разпореждане и за постановяване издаване на заповед за изпълнение .

Тъй като до издаване на заповедта за изпълнение производството е едностранно, насрещна страна по делото не се конституира, съгл. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

1

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Ц. Г. К. за сумата от 5653,77 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 05.04.2019г., сключен между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, договорна лихва в размер на 3902 лева за периода 02.09.2019г. до 05.04.2023г. и обезщетение за забава в размер на 3479,86 лева за периода 3.09.2019г. до 28.06.2024г.( с изключение на периода по чл.6 от ЗМДВИПОРНС-13.03.2020г. до 14.07.2020г.), които задължения са прехвърлени на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.10.2023г., сключен с „Иновативни финанси“ ООД, което дружество на свой ред е придобило вземанията от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с договор за цесия от 30.11.2022г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното издължаване на сумата.

За да отхвърли заявлението, заповедният съд е преценил, че заявителят не изпълнил указания относно редовността на сезирането.

Действително с общо три разпореждания по реда на чл. 127 , ал.1 вр. чл.

410, ал. 3 от ГПК заявлението е оставено без движение с указания до заявителя да посочи какво включва претенцията за главница, както и да уточни дали вземанията за възнаградителна и мораторна лихва са начислени само върху чистата стойност на кредита, или и върху други компоненти, включени общо в главницата.

В изпълнение на указанията на съда заявителят е депозирал три уточняващи молби, в които вземанията за възнаградителна и мораторна лихва за останали неконкретизирани. Кредиторът се е задоволил да посочи единствено, че те се дължат на основание сключения договор. Относно размера на главницата с последната от молбите с вх.№ 58663/18.07.2024г. е посочил, че тя включва чиста стойност на кредита в размер на 4000 лева, 2 застраховка в размер на 1279,87 лева и такса за оценка на риска в размер на 633,58 лева, която се финансира от кредитора и се възстановява от длъжника със съответните вноски от погасителния план.

Не може да се сподели оплакването на заявителя, че заповедният съд е излязъл извън дължимата проверка, като е настоял за точна индивидуализация на вземанията. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на осн. 410, ал. 2 от ГПК, подобно на исковата молба, следва да съдържа ясни твърдения за фактите, пораждащи притезанието на кредитора. Неслучайно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК препраща към изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

В случая относно претенциите за възнаградителна и мораторна лихва следва да се приеме, че същите са останали нередовни. След като главницата е формирана от различни компонентни, кредиторът обосновано е следвало да уточни каква част акцесорните вземания са начислени за всеки от компонентите. В противен случай, при преценка за неравноправност на основанието, на което се претендират част от вземанията/ елементите на общо претендираната главница/, съдът не би могъл да приложи разпоредбата на чл.

411, ал. 2, т. 3 от ГПК и да отхвърли заявлението за лихвите върху тези вземания.

По отношение на вземането за главница, като сбор от чистата стойност на кредита -4000 лева и застраховка от 1279,87 лева, съставът на въззивният съд намира, че нередовността на заявлението е преодоляна с последната от уточняващите молби. Сумата за застраховка следва да се присъди ведно с главницата, доколкото видно от разпоредбите на договора кредитополучателят е финансиран и за закупуването на застраховка BANK КОМБО Живот и BANK КОМБО Безработица. Подобно договаряне не нарушаване правата на потребителя по смисъла на ЗЗП. Представеният договор за потребителски кредит в чл. 19 предвижда опционална възможност потребителят да сключи договор за застраховка без това да е задължително условие за отпускане на кредита. Много ясно в договора за кредит е посочено, че размерът по главницата се формира както от предоставените средства на заемополучателя, така и от дължимите застрахователни премии, защото съгласно чл. 7.2.2. от договора за кредит става явно, че кредитната институция всъщност го финансира и за дължимите застраховки, но сумата се превежда на застрахователя от кредитора. На тази плоскост следа да се приеме, че 3 получателят по услугата /кредитополучател/ е бил активна страна и е получил необходимата информация за предлаганите продукти. Дори при евентуални пороци на договора, ограничаващи правата на потребителя въпросното вземане би останало дължимо на осн.чл. 22 от ЗПК като част от главница. Ето защо следва да се издаде заповед за изпълнение за вземане за главница в общ размер на 5279,87 лева.

По отношение частта от главницата, включваща такса оценка на риска, съдът намира, че същата се основава на договорна разпоредба, която противоречи на ЗПК. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът по договор за потребителски кредит може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, но само ако са свързани с договора за потребителски кредит. Преценката за възможностите на длъжника да извършва бъдещо погасяване е част от общата дейност по усвояването на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора разход, а не допълнителен такъв.

С оглед на изложеното, следва да се отмени обжалваното разпореждане в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за главница в общ размер на 5279,87 лева, като се постанови издаването й, както и да се потвърди в останалата обжалвана част.

С оглед резултата от въззивната проверка, следва да се издаде и заповед за изпълнение за разноските за държавна такса и юк. възнаграждение съобразно материалния интерес, за който е уважено заявлението или за сумата от 127,46 лева.

За въззивното производство разноски не се претендират, поради което съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №29621/19.07.2024г. по ч.гр.д. №8010/2024г. по описа на РС- Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 52717/28.06.2024 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез 4 процесуалния му представител – юрк. И. Н.., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ц. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ********************** за сумата от 5279,87 лева, представляваща главница (сбор от чистата стойност на кредита и застрахователна премия) по договор за потребителски кредит от 05.04.2019г., сключен между Ц. Г. К. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.10.2023г., сключен с „Иновативни финанси“ ООД, което дружество на свой ред е придобило вземанията от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с договор за цесия от 30.11.2022г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението 28.06.2024г. до окончателното издължаване на сумата, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу Ц. Г. К., ЕГН **********, с адрес:

********************** за сумата от 5279,87 (пет хиляди двеста седемдесет и девет лева и 87 ст.), представляваща главница по договор за потребителски кредит от 05.04.2019г., сключен между Ц. Г. К. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, формирана от сбора на чистата стойност на кредита и застрахователна премия, което вземане е прехвърлено на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.10.2023г., сключен с „Иновативни финанси“ ООД, което дружество на свой ред е придобило вземанията от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с договор за цесия от 30.11.2022г., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението 28.06.2024г. до окончателното издължаване на сумата, като и за сумата от 127,46 лв.(сто двадесет и седем лева и 45ст.), представляваща разноски в заповедното производство.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №29621/19.07.2024г. по ч.гр.д.

№8010/2024г. по описа на РС - Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 52717/28.06.2024 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез 5 процесуалния му представител – юрк. И. Н.., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ц. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ********************** за сумата от 633,58 лева- такса оценка на риска, за сумата от 3902 лева- договорна лихва за периода 02.09.2019г. до 05.04.2023г. и обезщетение за забава в размер на 3479,86 лева за периода 3.09.2019г. до 28.06.2024г.( с изключение на периода по чл.6 от ЗМДВИПОРНС-13.03.2020г. до 14.07.2020г.).

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6