Решение № 260804 от 04.03.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............ гр. София, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-A въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА при секретаря Цветелина добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 14223 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение

№ 73648 от 16.04.2020 г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 186563 от 28.08.2020 г., постановено по гр. д.

№ 67264/2018 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 118 състав, Софийски районен съд е отхвърлил предявените от

А.С.Л. срещу П.Я.Я. искове с правно основание чл.82 ЗЗД вр. чл.79, ал.1, предл.2 вр.чл.280 ЗЗД и чл.36 ЗАдв. за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения по сключените между страните договор за правна защита и съдействие № 0001276 от 30.08.2006 г. и договор за правна защита и съдействие от 22.11.2012 г., както следва: сумата 500 лева – обезщетение за имуществени вреди /претърпяна загуба/, представляващи платена в брой на адвоката по договора от 30.08.2006 г. сума на 30.08.2006г., сумата 5500 лева (частично от 50 000 лева) – пропусната полза от неполучена продажна цена на недвижимия имот и сумата 6000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от неизпълнението на задълженията на адвоката по двата договора.

Срещу решението, допълнено по реда на чл. 250 ГПК, са подадени въззивни жалби от ищцата, с които се излагат оплаквания за неправилност на изводите на съда за неоснователност на претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на договорите за правна защита и съдействие от страна на адвоката ответник в производството поради погасяването на вземането по давност.

Изразено е становище, че съдът не е обсъдил в съвкупност и взаимовръзка събраните по делото доказателства, като не е съобразил обстоятелството, че в периода 2006 г. – 2018 г. у ищцата е било поддържано заблуждение, че процесните договори се изпълняват от ответника. С оглед последното се поддържа, че вредите, подлежащи на обезщетяване, са настъпили, след като е узнала за неизпълнението, а именно през 2017 г., когато след като у нея са се породили съмнения е извършила проверка първо в деловодството на ВКС, а след това и в Районен съд – Плевен и Окръжен съд - Плевен. По изложените в жалбата съображения счита, че е предявила иск за вземането за обезщетение за неимуществени вреди преди изтичането на погасителната давност за същото. От въззивния съд се иска да отмени решението в обжалваната част и да присъди обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на сключените между страните договори.

Ответникът по жалбите ги оспорва, заявявайки становище за тяхната неоснователност. Поддържа, че в хода на производството не е доказано от страна на ищцата, че е била налице възможност искови производства да бъдат заведени – не е било представено пълномощно, скица, данъчна оценка и документ за платена държавна такса. В тази връзка от доказателствата е било установено, че отношенията между страните са приключили на етап консултации и справки. С оглед конкретната фактическа обстановка въззиваемият поддържа, че не е било разумно ищцата да предявява искове, доколкото това единствено би генерирало разноски за нея. Следователно незавеждането на дело е било действие в интерес на ищцата, а не в нейна вреда.

По отношение на втория договор, сключен през 2012 г. са изтъкнати аналогични съображения – нямало пълномощно, документи, не било посочено възнаграждение, нито срещу кого да се води делото, т.е. не било налице правно основание да се счита, че такова дело би могло да бъде спечелено. Като не е завел такова дело, ответникът всъщност е защитил интересите на ищцата, а не ги е увредил. Позовава се на решение на Висшия адвокатски съвет, постановено по жалба на ищцата.

Поддържа също така, че не е установено претендираните вреди да са преки и непосредствени. Изложени са и житейски съображения относно обичайните изживявания, които човек изпитва, когато загуби дело. Поддържа се и възражението за погасяване на вземането по давност. Заявено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

СРС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 82, вр. чл.79, ал.1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 280 ЗЗД и чл. 51 ЗАдв. за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договори за правна защита и съдействие от 30.08.2006 г. и 22.11.2012 г.

Ищцата твърди, че в началото на 2006 г. се е обърнала към ответника в качеството му на адвокат във връзка с недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, оставен в наследство от осиновителката ѝ, починала през 2001 г. Твърди се, че след проведени консултации адвокатът я е убедил да потърси правата си по съдебен ред, като на 30.08.2006 г. е бил сключен договор за правна защита и съдействие и в полза на ответника е било подписано пълномощно да я представлява за завеждане на гражданско дело относно правото на собственост върху имота. Поддържа се, че ответникът я е посъветвал да предяви иск за разваляне на договор за гледане и издръжка от 2000 г. с оглед неизпълнение на задълженията по същия от страна на приобретателя. Ищцата е навела твърдения, че в продължение на години ответникът я е уверявал, че делото е решено в нейна полза на всички инстанции, като на 22.11.2012 г. ѝ е представил окончателно решение на ВКС № 382/07.06.2012 г. по гр.д. № 0686/2011 г. на ВКС, III Г.О. По този повод ответникът ѝ е обяснил, че след като имотът е бил прехвърлен от приобретателя по договора за гледане и издръжка на друго лице, следва да предяви иск по чл. 135 ЗЗД срещу новия собственик на недвижимия имот. Последвало е ново упълномощаване и подписване на договор на 22.11.2012 г. В течение на времето ответникът е уверявал ищцата, че делото се развива благоприятно за нея и вече е спечелено на две инстанции. В края на 2017 г., след като ищцата настоявала да получи конкретна информация по делото, но ответникът не ѝ предоставил такава, ищцата е отишла в деловодството на ВКС за извършване на справка, където ѝ отговорили, че не е страна по дело в този съд. След като представила на деловодител в съда решението, което имала от адв. Я., ѝ отговорили, че такова решение и такова дело не съществуват. Последвали проверки в деловодствата на РС – Плевен и ОС – Плевен, които установили, че не е участвала като страна в искови производства.

В исковата молба са изложени твърдения, че след като е узнала, че от нейно име не са били заведени граждански дела, се почувствала предадена, изпитала силно притеснение, стрес и изживяла душевна криза. Имала невротични прояви, страдала от безсъние, чувствала се излъгана и нещастна. Претендира се присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 5100 лева.

Ответникът е оспорил предявения искове с доводи, че не е убеждавал ищцата да предявява искове, както и че от нейна страна нито са били подписани пълномощни, които да послужат на адвоката да я представлява в съда, нито са били заплатени държавни такси. Липсало и уговорено възнаграждение, което да е посочено в договорите.

Поддържа се, че отношенията между страните са приключили след предоставяне от страна на ответника на правни консултации, като адвокатът е разяснил на клиента си, че завеждането на такива дела ще ѝ донесе само загуби. Изтъкнати са доводи, че когато ищцата е потърсила ответника за консултации, вече е била изтекла давността за иска за разваляне на договора. Освен това ищцата не е била предприела действия по оспорване на оставеното от наследодателката ѝ в полза на трето лице завещание, както и не е предявила никакви искове по ЗН.

Оспорва ищцата да е претърпяла вреди. Заявено е възражение за погасяване по давност на вземанията, за които са предявени исковете.

В производството е представен договор за правна защита и съдействие № 0001276/30.08.2006 г., сключен между ищцата и ответника с предмет: процесуално представителство по водене на гражданско дело за собственост на недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. *****при договорено възнаграждение в размер на 500 лева.

Между страните е подписан също договор № 0001277/30.08.2006 г. с предмет представителство пред Агенция по вписванията при РС – Плевен за запознаване с открито завещание, оставено от Т.Д..

Представен е и договор за правна защита и съдействие без номер от 22.11.2012 г., сключен между същите страни, с предмет процесуално представителство по завеждане и водене на исково производство по чл. 135 ЗЗД.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 43, том I, рег. № 640, дело № 40/18.02.2000 г. на нотариус В.П., Т.Г.Д., лично и като настойник на съпруга си Й.С.Д./поставен под пълно запрещение/ са прехвърлили на О.Л.Х.при дадено разрешение от РС – Плевен описания в нотариалния акт недвижим имот, придобит по време на брака им, находящ се в гр. Плевен, ул. *****срещу положени до момента на изповядване на сделката грижи и предоставена издръжка, както и срещу задължение приобретателят лично или чрез трето лице да гледа и издържа прехвърлителите пожизнено.

Видно е от представеното удостоверение за наследници № 003528/03.08.2006 г., че Т.Г.Д. е починала на 06.07.2001 г. и е оставила за свой наследник по закон дъщеря си А.С.Л..

По силата на договор за дарение на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 5, том IV, рег. № 2835, дело № 258/14.06.2004 г. на нотариус С.П., О.Л.Х.и А.Г.П.са дарили на Р.Т.М.същия недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ул. „*****.

Представено е ксерокопе на Решение № 382/07.06.2012 г., за което е посочено, че е постановено по гр.д. № 686/2011 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с обезличени лични данни на страните по спора. В съдържанието на документа се обсъжда производство, развило се пред РС – Плевен и ОС – Плевен по иск с правно основание чл. 87 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка относно недвижим имот, находящ се в гр.

Плевен, на ул. „*****с прехвърлители Т.Г.Д. и Й.С.Д./имената на последните не са обезличени в акта/. Посочено е, че след завеждане на исковата молба е настъпило прехвърляне на имота от страна на О. Л. Х. на дъщеря ѝ Р. Т. М.

Посочено е, че ответникът по жалбата А.С.Л., представлявана от пълномощника си адв. П. Я., ПАК, е оспорил подадената касационна жалба и е представил подробни писмени бележки. Изложени са съображения за нищожност на атакуваната правна сделка на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Съгласно диспозитива на така представеното решение, освен че решението на въззивната инстанция е оставено в сила, е признато за установено по отношение на ищцата, че са нарушени наследствените ѝ права и ѝ е дадена възможност за провеждане на исково производство на основание чл. 135 ЗЗД срещу новия приобретател на имота.

Съгласно вида, в който документа е представен, на същия, макар с частично обезличени лични данни, е придаден вид на подписан от съдебния състав акт.

Съгласно уведомление, вх. № 11946/17 от 09.11.2017 г., подписано от председателя на III гражданско отделение на ВКС и съдебен секретар, по гр.д. № 686/2011 г. по описа на ВКС, III гражданско отделение, е постановено определение по чл. 288 ГПК № 1139/24.10.2011 г. в съдебен състав: Ц. Г., М. И.и И. П., по трудов спор, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 226/02.11.2010 г. по в.гр.д.

№ 601/2010 г. по описа на ОС – Шумен. В допълнение е посочено, че представеното копие на решение № 382/07.06.2012 г. по гр.д. № 686/2011 г. на ВКС не се съдържа в масивите на съда.

С отговора на исковата молба ответникът е представил саморъчно завещание от 06.10.1999 г., съгласно което Т.Г.Д.е завещала на племенницата си О.Л.Х.цялото си движимо, недвижимо имущество и влогове. Съставен е протокол за обявяване на саморъчно завещание, рег. № 292/12.01.2005 г. на нотариус Ж.М., представено отО.Л.Х.. Завещанието е било вписано в книгите по вписванията на 12.01.2005 г., видно от направеното отбелязване.

Разпечатката съдържа 38 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4f26737-013e-4d65-af68-9a7da3f31118