Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261531 от 20.05.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13750/2020
Вид
Решение № 261531
Подписан
20.05.2021
В сила
20.05.2021
Състав
МИХАЕЛА СВЕТЛОЗАР БОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 367 · Търговски закон

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 261531 20.05.2021 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13750 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Атлантис“ ООД, ЕИК …… против „Бултранс Експрес“ ООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, чл. 372, вр. с чл. 367 ТЗ, вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл.

86 ЗЗД.

Ищецът твърди трайни търговски отношения, свързани с международни транспортни услуги, след заявки от ответника. Въпреки изпълнение на превоза, издадените СМР и приемане на стоките, ответникът не платил следните суми, за които били издадени фактури с настъпил падеж: № 0340/3/2020/Т от 31.03.2020 г. за 1800 евро; № 0388/3/2020/Т от 31.03.2020 г. за 1500 евро; № 0014/5/2020/Т от 06.05.2020 г. за 800 евро; № 0359/5/2020/Т от 29.05.2020 г. за 1300 евро; № 0374/5/2020/Т от 29.05.2020 г. за 900 евро и № 0382/5/2020/Т от 29.05.2020 г. за 700 евро. Поради липса на плащане се дължала лихва. Моли се за уважаване на исковете и присъждане на сумите от: общо 7000 евро – главница; 175,58 евро – обезщетение за забава за периода 16.05.2020 г. – 16.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на ИМ в съда – 02.10.2020 г. до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Бил е редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 261691/11.03.2021 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на такива от общо 2064,50 лева /такси и адв. възнаграждение, съгл.

ДПЗС/.

Така мотивиран, съдът

Р

Е Ш И :

ОСЪЖДА „Бултранс

Експрес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Юруково, общ. Якоруда, обл. Благоевград, п.к.2796 да плати на „Атлантис“ ООД, ЕИК ….., със седалище в гр. О. В., …, следните суми: 7000 евро /седем хиляди евро/ – главница, представляваща сбор от дължими възнаграждения за извършени превози, за които са издадени фактури: № 0340/3/2020/Т от 31.03.2020 г. за 1800 евро; № 0388/3/2020/Т от 31.03.2020 г. за 1500 евро; № 0014/5/2020/Т от 06.05.2020 г. за 800 евро; № 0359/5/2020/Т от 29.05.2020 г. за 1300 евро; № 0374/5/2020/Т от 29.05.2020 г. за 900 евро и № 0382/5/2020/Т от 29.05.2020 г. за 700 евро; 175,58 евро /сто седемдесет и пет евро и петдесет и осем евроцента/ – обезщетение за забава за периода 16.05.2020 г. – 16.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 02.10.2020 г. до окончателното погасяване, както и общо 2064,50 лева

/две хиляди шестдесет и четири лева и петдесет стотинки/ - разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл.

240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

…………………………………………………………………….

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

ВЯРНО

С ОРИГИНАЛА!

МП