Решение № 1729 от 13.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1729 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20221110206799 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „А***” ЕООД с ЕИК: **** срещу наказателно постановление (НП) № 22-2200103/28.04.2022 г., издадено от В***, изпълняващa длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда" – София („ДИТ“-София), с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 3 000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Срещу НП, в законоустановения срок, е подадена жалба от санкционираното дружество, в която се прави искане за отмяна на така издаденото наказателно постановление. Излагат се доводи, че АНО не е обсъдил всички установени по делото факти и обстоятелства, както и че е осъществил дейността си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, едностранчиво, без да съобрази наведените от дружеството възражения. Алтернативно, моли размерът на наложената имуществена санкция да бъде намален, като претендира разноски, вкл. за адвокатски хонорар.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, представлява се от адв. Б. В., която поддържа жалбата. В хода на съдебните прения моли жалбата да бъде уважена и да бъде отменено изцяло обжалваното НП, като неправилно и незаконно, и издадено в нарушение на административно-производствените правила. Алтернативно моли размерът на имуществената санкция да бъде намален. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна – ИА „ГИТ“ ДИТ-Сoфия, редовно призована, 1 представлявана от юрк. Д*** изразява становище, че нарушението е установено по безспорен начин, като моли за потвърждаване на издаденото НП, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, поотделно и в неговата съвкупност, съдът намира от фактическа страна следното:

Жалбоподател е „А****” ЕООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С****, представлявано от управителя Т********.

Дружеството стопанисвало обект – автосервиз, находящ се на същия адрес.

На 14.02.2022 г. служители на „ДИТ“ – София, част, от които и свидетелят С. Д. Л., на длъжност „инспектор“, посетили стопанисвания от дружеството автосервиз. Контролните органи заварили на място лицето П***, ЕГН **********, който собственоръчно попълнил декларация по чл. 399 от КТ, че работи в горепосочения обект като „монтьор". По указания на контролните органи свидетелят посочил в графа „работно време“ работното време на проверявания обект – от 09:00 часа до 18:00 часа, а в графа „почивни дни“ – събота и неделя – неработни дни за обекта. В декларацията свидетелят Каназирски маркирал, че няма сключен трудов договор, но е налице сключен граждански договор. Не е попълнил данни относно размера на дължимо и получено трудово възнаграждение.

За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2204861/04.03.2022 г.

Въз основа на така установеното, свидетелят С. Д. Л., на длъжност инспектор при „ДИТ" – София, съставил АУАН № 22-2200103/04.03.2022 г., като описал, че „А***” ЕООД не е уредило като трудови, отношенията при предоставяне на работната сила от П***********, с което е нарушил: 62, ал.1, във връзка чл. 1, ал. 2 от КТ.

На основание цитирания АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление № 22-2200103/28.04.2022 г., издадено от В**** – директор на „ДИТ“ – София, с което на „Авто брокер” ЕООД, на основание чл. 416, ал. 5 от (КТ), във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 3 000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

От представени по делото Допълнително споразумение от 15.02.2022г. и Констативен протокол 25.02.2022 г. към процесния граждански договор, са поставените на свид. К**** задачи, а именно, като извършената от него работата е приета без възражения и е изплатено възнаграждение в размер на 22.94 лева.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите П**** и С. Д. Л., както и писмените доказателства – Протокол за извършена проверка № ПР2204861/04.03.2022 г.

Декларация от П*****; Граждански договор № 4/14.01.2022 г.;

Идентификационна карта на „А***" ЕООД и допълнително споразумение от 15.02.2022 г.,; Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от 14.02.2022 г.;

АУАН № 22-2200103/04.03.2022 г.; възражение срещу АУАН с вх. № 22020050/11.03.2022 г., ведно с приложения; НП № 22-2200103/28.04.2022 г., издадено от и.д. Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- София;

2

Заповед № 3-0157 от 16.02.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда"; Заповед № ЧР-40/24.01.2022 г., ведно с длъжностна характеристика на В**** - ИД Директор на Дирекция „Инспекция по труда" – София; Заповед № ЧР-300/01.04.2021 г., ведно с длъжностна характеристика на С. Д. Л.; Протокол за извършена от НАП проверка за спазване на осигурителното законодателство от 18.10.2022 г. (л.58), както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетелите П******** и С. Д. Л., които са логични и последователни, а от същите се установяват действията на контролните органи при извършената проверка. Безспорно се установява, че лицето К*** е било на място в автосервиза, както и че не е имал сключен трудов договор с юридическото лице, което се потвърждава както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства. От посочените доказателствени средства се установява и че лицето е извършвало дейност в изпълнение на представения по делото граждански договор.

Въз основа на така установено от фактическа страна съдът, намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От гледна точка на процесуалния закон

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали АУАН и НП, счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая АУАН е съставен от компетентен за това орган – свид. С. Д. Л., на длъжност „инспектор“ при ИА „ГИТ“ ДИТ-Сoфия, а НП е издадено от В********** – директор на Дирекция „Инспекция по труда" – София, която по силата на Заповед № 3-0157 от 16.02.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", Заповед № ЧР-40/24.01.2022 г. и представената длъжностна характеристика, е оправомощена да издава наказателни постановления по КТ.

Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и 57 от 3

ЗАНН), при спазване на установените срокове и ред. Същите отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, и чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН - съдържат описание на нарушението, мястото и датата на извършването му, и изчерпателно посочване на доказателствата, въз основа на които е установено, като посредством същата фактическата обстановка се изяснява безспорно. Обстоятелствата, които очертават извършването на нарушението, са ясно и точно конкретизирани и позволяват да се разбере в какво се изразява то, като е налице и съответствие между фактическото му описание и правната квалификация. С оглед на това настоящият състав на съда приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

От гледна точка на материалния закон:

В настоящото производство, предмет на доказване е извършеното административно нарушение и авторството му, което се извежда от разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, поради което и той следва да прояви достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност осъществяването на административно нарушение.

Спорен по делото е фактът дали свид. К******** е изпълнявал задълженията си по сключения договор за изработка (граждански договор) или е изпълнявал трудовите си задължения по предоставянето на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ.

Наличието на трудово правоотношение предполага престирането на работната сила регулярно, с определени работно време и възнаграждение с постоянен характер, определена длъжност, която се заема със съответните й характеристики, съобразно изискванията на чл. 66 от КТ, както и на чл. 124 от КТ, включително задължение за спазване на трудова дисциплина. В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства, не се установява нито регулярност на престирането на работната сила, нито възнаграждение с постоянен характер. Не се установява още лицето да е било длъжно да спазва работно време и трудова дисциплина.

Предвид показанията на свидетеля ***, същият извършвал услуги за дружеството–жалбоподател, като консултант. Същият се отзовавал, когато „А**” ЕООД имало нужда от предоставяните от него специфични услуги диагностика на автомобили, реглаж, геометрия и други. За всеки конкретен случай се уговаряли по телефона със служител на дружеството. Посоченото се подкрепя от представения по делото Граждански договор и приложенията 4 към него, в които са посочени конкретните действия извършени от свид. К*** и дължимото му се възнаграждение за тях. Предвид посочените данни съдът кредитира показанията на свидетеля и в частта им, съгласно която същият попълнил процесната декларацията, като по указания на контролните органи посочил в графа „работно време“ работното време на проверявания обект – от 09:00 часа до 18:00 часа, а в графа „почивни дни“ – събота и неделя – неработните дни за обекта.

Ето защо съдът намира, че липсват посочените елементи, които характеризират едно правоотношение като „трудово“ - не е установена регулярност на престиран труд, работно време, трудово възнаграждение, трудова дисциплина, график, отпуски. Фактът, че лицето се е намирало в търговския обект се обясняват с процесния граждански договор за изработка и не води до различен извод.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай, обаче установеното в АУАН бе оборено от събрания доказателствен материал.

Съставът на нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ се осъществява, чрез несключване от страна на работодателя на писмен трудов договор, когато са били налице основанията за това - при предоставянето на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Фактическият състав на нарушението по чл. 62, ал. 1 КТ.

Безспорно бе доказано, че лицето не е престирало труд по трудово правоотношение, а е изпълнявало своите задължения по граждански договор в съответствие със законовите изисквания. Не е било налице основание за сключване на трудов договор, следователно „А**” ЕООД не е осъществило състава на така вмененото му административно нарушение с правна квалификация чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Предвид гореизложеното настоящият състав счита, че жалбата е основателна и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.