Решение № 1488 от 17.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1488 гр. Варна, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110203909 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на жалба от В.

Д. Н. с ЕГН ********** от гр.Кюстендил против НП № 24-0819-001916/07.08.2024 г., издадено от началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.

С жалбата се изразява недоволство от НП и се иска неговата отмяна. Твърди се, че към датата на издаване на въпросното НП жалбоподателя е нямал други актове и фишове, а посочените били платени.Твърди се, че е имал навигация, знаел къде се намира техническото средство и не е било възможно да е управлявал с превишена скорост.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована,не изпраща представител.

Депозирани са писмени бележки от юрисконсулт А., с които се иска НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е собственик на лек автомобил марка " РЕНО СЦЕНИК“ с рег. № ***. На 04.03.2024 г. в 17:10 часа, автомобила се движел в град Варна, по бул."Вл. Варненчик" срещу ресторант „Комитово ханче“ в посока центъра на гр.Варна, при което е бил заснет от техническо средство - мобилна система за видеоконтрол ATCC № ( ARH CAM S1 ) с № 120С511,разположена на пътя.Системата заснела и записала скоростта, датата и часа, както и 1 регистрационния номер на автомобила.Била измерена скорост на движение 82 км/час (след приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача от реално измерената скорост от 85 км/ч.), при максимално разрешена за движение в населено място – 50 км/ч.

Данните от АТСС автоматично били изпратени в Единен център за обработка на нарушенията. Бил изготвен Протокол за работа с АТСС рег. № 819р-7269/05.03.2024 г. От Единният център за обработка на нарушенията била съставена преписка, която ведно със Снимка № 120С511/042087 във връзка с регистриран автомобил с превишена скорост е изпратена в сектор "ПП" при ОД МВР Варна. След справка за собствеността на заснетия автомобил се установило, че същия е собственост на жалбоподателя Н., който на 13.05.2024 г. попълнил декларация, в която вписал, че той е управлявал автомобила на 04.03.2024 г. в 17: 10 ч. Поради това, св. Ж. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 198826/02.07.2024 г. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Приел, че нарушението е системно, тъй като спрямо жалбоподателят били издадени ЕФ серия К, № 7129991 и ЕФ серия К, № 7884269, влезли в сила на 16.01.2024 г.

Акта е връчен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не направил такива.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не са направени възражения.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП АНО наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Ж. и събраните по делото писмени и веществени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Номерът на заснетия автомобил се установява от изготвените снимки. Измерената скорост на същия е видна от снимковия материал, в който са посочени и измерените стойности.

Преносимата мобилна система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване. Видно от и Протокол от проверка № 60-СГ-ИСИС/24.03.2023 г. на БИМ е, че процесната система с № 120С511 е била преминала последваща проверка.

От протокола за използване на АТСС рег. № 819р-7269/05.03.2024 г. се установява, че ограничението за скоростта на движение е 50 км. /ч. – за населено място.

От декларацията, попълнена от жалбоподателя е видно, че той е управлявал автомобила в процесните ден и час.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед изложеното, 2 съдът кредитира изцяло приложения към административнонаказателното производство снимков материал като годно веществено доказателствено средство. От приложените снимки се установява какво е било ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение – 90 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място.

Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з- 532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на разположението на последното.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел.

Според състава на съда това, че акта за административно нарушение е съставен в присъствието на един свидетел не се явява нарушение от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е наказан.

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод, че при провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.

Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със своето поведение жалбоподателят Н. е извършил административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП. От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП ) е управлявал лек автомобил, индивидуализиран като " РЕНО СЦЕНИК“ с рег. № *** 3 неспазвайки ограничението на скоростта 50 км/ч, въведено за населено място. От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят, като правоспособен водач, е бил длъжен да съобрази поведението си с ограничението, въведено за населено място. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава 50 км/ч за населено място, при категории А, В, С, D, В+Е, С+Е, D+Е. В конкретния случай фиксираната с АТТС ARH CAM S1 120С511, скорост на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е била 85 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 % наказуемата скорост е 82 км/ч с превишение от 32 км/ч.

Управлението на МПС в населено място с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 31 до 40 km/h законодателят е предвидел наказание глоба в размер на 400 лв. Предвид императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП нарушението не може да се квалифицира като маловажно.

В случая се установява и, че нарушението е системно. Съгласно пар. 6, т. 12 от допълнителните разпоредби на ЗДвП "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение, като разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП казва, че когато нарушението по ал.

1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. По делото категорично се доказа от обективна страна, че жалбоподателят Н. е наказван за шофиране с превишена скорост с ЕФ серия К, № 7129991 и ЕФ серия К, № 7884269, влезли в сила на 16.01.2024 г. и двете касаещи нарушения на чл.21 ал.2 от ЗДвП,като и нарушението, предмет на настоящото НП касае отново нарушение по чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Следователно са налице всички предпоставки настоящото нарушение да бъде квалифицирано като "системно". Налице са три нарушения от един и същ вид, които са извършени в посочения в § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП едногодишен срок, като последното нарушение, което обуславя системността, е такова по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, тоест попада в обхвата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

Правилно наказващият орган е наложил предвидената за съответното нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба от 400 лева в двоен размер, а именно 800 лева, както и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

По изложените съображения Съдът намира за доказано, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и същото се явява доказано, като санкцията е правилно определена. Наказанията са във фиксиран размер, поради което съдът не може да ги изменя.

С оглед гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното НП за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя във връзка с извършването на това нарушение и същият следва да бъде потвърден.

По разноските

При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на 4 наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е само едно открито съдебно заседание, в което е разпитан един свидетел, юрисконсултът не се явил в съдебна зала, като единствено е изготвил и депозирал писмени бележки по делото.