Решение № 2 от 02.01.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр. Хасково, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640102488 по описа за 2023 година

Предявен е от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД – София против Агенция „Пътна инфраструктура“-София, иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането .

В исковата молба се твърди, че на ****г., при движение по АМ „****“, в участъка между гр.****и гр.****, управляван от лицето И. А. л.а. марка „****“ с peг. № **** преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което се спукала предната дясна гума на автомобила. Към момента на настъпване на събитието автомобилът бил застрахован в ищцовото застрахователно дружество с имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, сключена с МЗП № ****, за срок от ****г. до ****г. В тази връзка, на ****г. в застрахователното дружество било постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите по застрахования автомобил. Извършен бил оглед на автомобила, при който били констатирани щети по предната дясна гума марка „****“, с размери ****/****/****, с ****% остатъчна стойност и по предната дясна джанта.

Твърди се, че на основание представена от застрахованото лице фактура за закупена нова гума, с доклад по щета **** ищцовото дружество определило 1 да бъде изплатено обезщетение от **** лева, представляващо **** % от стойността на новата гума без ДДС, като на ****г. изплатило това обезщетение на ползвателя - лизингополучател на автомобила „Керамик Груп“ ЕООД. Така, с плащането на застрахователното обезщетение на основание чл.

410, ал.1 от КЗ, се поддържа, че застрахователното дружество встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата. Тъй като щетите по застрахования автомобил били възникнали в резултат на дупка на пътното платно на АМ „****“, за поддържането на която съгласно чл. 30, ал.1 от ЗП отговоряла Агенция „Пътна инфраструктура“, до същата била изпратена регресна покана за доброволно възстановяване на платеното обезщетение. Поканата била получена от ответната агенция на ****г., но плащане не било извършено, което давало основание на ищеца да предяви настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната агенция да му заплати горепосочената сума от **** лв. – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за претърпени от застрахователното събитие вреди от застрахования, причинени от ответника, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който счита предявения иск за допустим, но неоснователен и оспорва същия по основание и по размер. Оспорва наличието на елементите на фактическия състав на деликтната отговорност.

Посочва, че липсвали данни водачът И. А. при управлението на автомобила да е спазил императивните норми на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП относно спазването правилата за движение за ограничение на скоростта на движение. Поддържа, че не било налице неправомерно деяние (изразяващо се в бездействие) от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“, което да е довело до настъпване на посоченото ПТП и причиняване на щетата, както и че ПТП по смисъла на ЗДвП в настоящия случай не било настъпило и регресна отговорност не следвала да се реализира. В случай, че се приемело обратното, на основание изложеното се прави извод за недоказаност на изнесените данни, съответно - настъпилите щети. Също така се посочва, че ищецът не доказвал и наличието на причинна връзка между настъпилата вреда и поведение на ответника (твърдяно от ищеца бездействите, състоящо 2 се в неподдържане чистотата, безопасността на пътната настилка и удобното движение), довело до повреда на лекия автомобил. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли изцяло к а т о неоснователен предявения иск, а в условията на евентуалност - да намали претендираното от застрахователя обезщетение. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор, че на ****г. при движение по автомагистрала „****“ в посока ****, между градовете **** и **** е настъпило пътно-транспортно произшествие, а именно управляваният от свидетеля И. А. лек автомобил марка „****“ е преминал през необозначено и необезопасено препятствие на пътното платно. Същото представлявало дупка, като при преминаването на автомобила марка „****", с рег.№ **** същият е получил увреждания, изразяващи се в разхерметизиране на предна дясна гума. В тази насока са приетите писмени доказателства, както и гласни такива, събрани чрез разпита на свид.А.. Същият подробно обяснява в качеството си на водач на посочения автомобил как по време на дивжение автомобилът попаднал в дупка с размери 0.5/1 метър, която дупка не била обозначена. Освен това пред него се движел автобус, който успял да премине през същия участък, но управляваният от него автомобил, поради техническите си параметри, попаднал точно в дупката. Според свидетеля дори на платното имало още няколко подобни дупки.

Съдът намира също за безспорно установено, че пострадалият автомобил е бил редовно застрахован в ищцовото дружество и застрахователната полица е била в сила за времето от ****г. до ****г. Видно от събраните по делото писмени доказателства е още, че при застрахователя ищецът в настоящото производство, на ****г. е постъпило заявление за изплащане на претърпените от автомобила щети от застрахования собственик на автомобила и след извършен оглед и оценка, ищецът заплатил на застрахованото лице „Керамик Груп“ ЕООД в качеството му на лизингополучател и ползвател на автомобила сумата в размер на **** лева.

3

За цялостното изясняване на спора съдът назначи и изслуша заключения на съдебна авто-техническа експертиза и на съдебно-счетоводна такава.

Заключенията на експертизите съдът възприема изцяло като компетентни и безпристрастно дадени и неоспорени от страните.

От заключението на съдебната авто-техническа експертиза съдът се увери, че при движението си по автомагистрала „****“ на ****г. водачът /свид.А./ е управлявал процесния атомобил, който е бил оборудван с подходящите нископрофилни гуми, проектирани за високи скорости и които имат твърда странична стена, което ги прави по-устойчиви на пробив от масово използваните. Това обаче не гарантира тяхното неразхерметезиране при преминаване по път с дълбока неравност, защото в такива случаи джантата се деформира, както е било в конкретния случай. Вещото лице дава още заключение, че с оглед данните за пътния участък, разрешената скорост за движение и конкретната обстановка, няма друга причина за така настъпилото произшествие. Твърди още, че водачът не е имал друга възможност за преминаване, тъй като пред него се е движело друго превозно средство, а времето за спиране определя на над **** метра при скорост на движение около **** км/ч. Посочва, че в участъка, където е настъпило произшествието, разрешената скорост е **** км/ч. Заключението на вещото лице е, че увредената част на автомобила е следвало да се подмени изцяло и е недопустимо при такъв клас автомобил, в експлоатация от две години, гаранционен, да се ползват части втора употреба или от алтернативен производител, защото гаранцията му би отпаднала, а и не се произвеждат алтернативни части за толкова нови модели, произвеждани в малки серии.

Вещото лице дава заключение още, че общата стойност на разходите, необходими за пълно възстановяване на щетите /ремонт на джанта лята предна дясна и подмяна на гумата в специализиран сервиз/ по лек автомобил „****“ с рег. № ****, хибриден, с бензинов двигател, произведен ****г., след ПТП на ****г., е **** лева без ДДС, с отчетени овехтяване на гумата и труд за подмяна, баланс на гумата и възстановяване на джантата. В процесния случай не е калкулиран труда, според приложените от ищеца описи и фактура по делото. Претенцията е за разходите по 80 % от стойността на новата зимна гума, оценена без ДДС, което определя претендираното обезщетение като възможно най-ниското.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът установи, 4 че действително дружеството, което ползва автомобила като лизингополучател - „Керамик Груп“ ЕООД и което всъщност е сключило застрахователния договор с ищеца, е закупило гума с размери **** **** на обща стойност **** лева с ДДС. Застрахователят е определил обезщетение в размер на 80%, или сумата от **** лева, която е била изплатена изцяло.

Така установеното е дало основание на ищеца да встъпи в правата на застрахования и да потърси вземането, представляващо изплатено от него обезщетение по застрахователната полица от прекия причинител на вредата.

В този смисъл ищецът е направил необходимото да се разреши спора доброволно като е отправил покана /регресна/ до ответника по образуваната щета № ****, но плащане не е настъпило, което е обусловило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ. Възоснова на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ ищецът е изпълнил задължението си и е изплатил на собственика на увреденото МПС обезщетение за нанесените му имуществени вреди. Предвид представените по делото писмени доказателства съдът установи, че изплатеното обезщетение възлиза на исковата сума от **** лева. След изплащане на обезщетението по цитираната разпоредба застрахователят встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. Безспорно се установи от всички събрани доказателства и от заключението на съдебната авто-техническа експертиза, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответната агенция, поради неподдържането на републиканската пътна мрежа във вид, неопасен за движещите се по нея МПС. Не се установи също да има друга причина, която да е довела до настъпването на ПТП, още повече, че и ответникът не ангажира конкретни доказателства в тази насока. Безспорно е, че като застраховател ищецът е изпълнил своето задължение по силата на закона, поради което и за него е възникнало правото му на регресен иск срещу прекия причинител на вредата по смисъла на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ. В този ред на мисли съдът счита, че ще следва ответникът да бъде осъден да му заплати исковата сума. Основателността на предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ е обусловена не само от наличието на непозволено увреждане и нанесени възоснова на същото вреди, а и от наличието на изплатено застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС.

5

Цитираната законова разпоредба сочи също така, че застрахователят встъпва в правата на увреденото лице с изплащане на застрахователното обезщетение, именно в този момент той се суброгира в правата на увреденото лице срещу причинителя на щетата. Ето защо и съдебната практика приема, че с факта на изплащане на застрахователното обезщетение за застрахователя възниква правото да иска възстановяване на тази сума от причинителя на вредата.

Именно Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, съгласно чл.30 от Закона за пътищата. Следва да се посочи още, че съгласно чл.48 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на Национална Агенция „Пътна инфраструктура”, както за републиканските пътища извън границите на населените територии, така също и за платното /платната/ за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните териториии. В случая безспорно се установи, че става въпрос за републикански път извън границите на урбанизираните територии, а именно – на републикански път Автомагистрала **** в участъка между градовете **** и ****. Следва да се отбележи също така, че съгласно чл.167 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, което включва и обозначаване и сигнализиране на препятствия по него, както и своевременното им отстраняване.