Решение № 23508 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23508 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от В. В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110108608 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът .................... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. В. М. за заплащане на сумата от 754,49 лв., представляваща главница за периода от 30.01.2015 г. до 30.03.2015 г. по споразумение от 27.04.2010 г., с което е разсрочено задължението на ответника по Договор за потребителски кредит - ваканция № ............... г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за продажба на вземания от 29.03.2010 г., ведно със законна лихва от 17.01.2020 г. до изплащане на вземането, и сумата от 229,68 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.01.2017 г. до 16.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2111/2020 г. по описа на СРС, 119 състав. След дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че на 19.05.2008 г. между ............, и В. В. М. е сключен Договор за потребителски кредит - ваканция № ................ Съгласно последния банката предоставя на В. В. М., в качеството й на кредитополучател, банков кредит в размер на 10 000 лв. с краен срок за окончателно издължаване на кредитните суми до 19.05.2016 г., а същата се задължава да го върне заедно с начислените договорни лихви, разсрочено на ежемесечни анюитетни вноски с размери и падежи, подробно описани в чл. 10 от договора за кредит.

Твърди, че с договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г. ................, 1 в качеството си на цедент, прехвърля на ..................., в качеството му на цесионер, вземания по договори за кредит, ведно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето лихва, срещу посочената в договора цена, която цесионерът заплатил в цялост на цедента. Сред цедираните вземания фигурирало и вземането спрямо В. В. М., произтичащо от сключения между нея и .................. Договор за потребителски кредит - ваканция № ............... г.

Към 25.03.2010 г. - датата на прехвърлянето на вземането от цедента, дължимата от В. В. М. сума възлизала на общо 11409,01 лв.

Сочи се, че на 29.03.2010 г. се сключва Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между ..................., в качеството на цедент, от една страна и .................., понастоящем ...................., в качеството на цесионер. С него ..................., като продавач, прехвърля на .................., понастоящем ...................., всички свои вземания по отношение на В. В. М., произтичащи от Договор за потребителски кредит ваканция № ............... г. (дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности), видно от извлечение от Приложение към договора за цесия.

Твърди, че длъжникът е уведомен за извършените цесии и за новия си кредитор, а именно ...................., ЕИК .................., тогава .................

..................... от своя страна, понастоящем ..................., действащо като обслужващо дружество по смисъла на чл. 18 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел от 2003 г. (отм.), по възлагане на .................... сключва Договор за събиране на вземания от 29.03.2010 г. с ....................

Предмет на последния е извършване от страна на ..................., в качеството на изпълнител, на действия по извънсъдебно събиране на вземания за сметка на ...................., произтичащи от потребителски кредити с първоначален кредитор .....................

Твърди, че със ................ сключено между ................. чрез упълномощения му представител, но за сметка на ...................., и длъжникът В.

В. М., последната признава съществуването на дълга си, като страните постигат уговорка за разсрочено погасяване на задължението при следните условия, подробно описани в чл. 7 от споразумението, както следва: първоначална вноска в размер на 250,64 лв., дължима на 30.05.2010 г., последващи ежемесечни вноски, всяка в размер на 250,64 лв., дължими на всяко 30-то число в периода от 30.06.2010 г. до 30.03.2015 г. като последната вноска се явява изравнителна. Така бил уговорен краен срок за окончателно издължаване на процесното задължение до 30.03.2015 г. Ищецът твърди, че е налице неизпълнение по смисъла на .............. С оглед настъпване на крайния срок за издължаване на дължимите суми на дата 30.03.2015 г. съгласно чл. 7.4 от споразумението и неизпълнение на поетите задължения, непогасената част от задължението станала изцяло изискуема и дължима на посочената дата, върху която претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.01.2017 г. до 16.01.2020 г. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от 2 ответника В. В. М., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Р., с която оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ............., действащо чрез клона си .................. да е изпълнил задължението си по Договор за потребителски кредит - ваканция № ............... г. да предостави на ответника банков кредит в размер 10 000 лева и кредитът да е усвоен от ответника респ. твърди, че е върнала процесната сума. Оспорва да е уведомена за договорите за цесия от 25.03.2010 г. и 29.03.2010 г. Оспорва договорите за цесия, тъй като вземането не е индивидуализирано и не е платена покупната цена, поради което счита договорите за недействителни.

Оспорва споразумението от 27.04.2010 г., тъй като не е подписано от кредитора. Счита, че поради недействителността на цесиите, споразумението няма действие между страните. Прави възражение, че вземанията са погасени по давност. Счита, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира процесните вземания. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на валиден Договор за потребителски кредит ваканция № ............... г., сключването на валидно допълнително споразумение към него, заемодателят да е предоставил, съответно ответникът да е усвоил сумата по отпуснатия заем; изпълнение на задълженията на заемодателя по договора, конкретния размер на неизплатените на съответните падежи суми, прехвърляне на вземанията по договора на ищеца въз основа на валидно сключени договори за цесия; надлежно съобщаване на длъжника на извършените цесии. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявеното вземане. При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

От приетите като писмени доказателства по делото документи се установява, че на 19.05.2008 г. между .................., действащо чрез клона си ................, и ответника – В. В. М., е сключен Договор за потребителски кредит - ваканция № ................ Съгласно последния банката предоставя на В. В. М., в качеството й на кредитополучател, банков кредит в размер на 10 000 лв. с краен срок за окончателно издължаване на кредитните суми до 19.05.2016 г., а същата се задължава да го върне заедно с начислените договорни лихви, разсрочено на ежемесечни анюитетни вноски с размери и падежи, подробно описани в чл. 10 от договора за кредит. Страните са уговорили фиксирана годишна лихва по кредита в размер на 10, 5 %. Посочен е и годишният процент на разходите по кредита в размер на 11,06 %. Съгласно чл. 10 от договора (а и от представения погасителен план към него) погасяването на задължението се извършва на 96 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 154,40 лева и краен срок на погасяване – 19.05.2016 г. В договора е 3 посочена и общата сума, дължима от кредитополучателя по договора – 14 822,40 лв.

От приетото по делото, неоспорено от страните, заключение на съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че кредитът е усвоен на 19.06.2008 г., като сметката на ответника е заверена със сумата от 9933,10 лв., с което последната е усвоена от ответника.

Настоящият съдебен състав намира, че ищецът е материално правно легитимиран да претендира процесните суми, поради следните съображения:

Съгласно чл. 99 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Договорът за цесия се дефинира като такъв, при който едно вземане се отстъпва от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице.

Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален.

Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. След съобщаване на цесията от страна на цедента съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД като нов кредитор спрямо длъжника се легитимира цесионерът (Решение № 60163 от 19.07.2021 г. по т. д. № 2298/2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во търг. отделение).

Съобщението до длъжника обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора, поради което вземането преминава върху цесионера със самото му сключване (в този смисъл е решение № 160/04.07.2018 г. по т. д. № 1164/2017 г. на ВКС, Второ ТО, решение № 89/30.09.2020 г. по гр. д. № 3827/2019 г. на ВКС, Четвърто ГО).

От приетия по делото Договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г., сключен между .................., действащо чрез клона си ................ – продавач и ................. – купувач, се установява, че продавачът прехвърля, като продава на купувача портфейл от вземания с посочен общ размер по подписани с длъжниците на продавача договори за потребителски кредити за уговорената в договора покупна цена, които вземания са изброени в Приложение № 1 – неразделна част от договора. Пред съда е представено и прието и извлечение от Приложение № 1, както и уведомление за прехвърляне на вземания от цедента, в което са посочени номера и датата на договора за кредит, вземанията по който се прехвърлят, името на длъжника, размер на задълженията. От посочените документи, както и от заключението на ССчЕ се установява, че с договора за продажба на вземания от 25.03.2010 г. в полза на ................. са прехвърлени вземанията по Договор за потребителски кредит ваканция № ............... от 19.05.2008 г. с длъжник – ответника В. В. М., в общ размер 11409,01 лв.

От приетия по делото Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 4 г., сключен между ................. – цедент, и .................(със сегашно наименование ....................) – цесионер, се установява, че цедентът прехвърля, като продава на цесионера портфейл от вземания с посочен общ размер за уговорената в договора покупна цена, които вземания са изброени в Приложение № 1 – неразделна част от договора. Пред съда е представено и прието извлечение от Приложение № 1, както и уведомление за прехвърляне на вземанията от цедента, в които са посочени номера и датата на договора за кредит, вземанията по който се прехвърлят; името на длъжника, датата на сключване и крайната дата на погасяване, размер на главницата и лихвата.