Решение № 2409 от 18.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2409 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330116503 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск по чл. 439 ГПК.

Ищец К. П. П. чрез адв. Т.Т. твърди, че при направена справка в ЦКР № ************/ 11.11.2024 г., е установил, че дължи в качеството си на длъжник на ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата в размер на 1 847.00 лв.

Иска се прогласяване вземането на ответника съгласно справка ЦКР с изх. № БНБ143047/11.11.2024, произтичащо от договор за кредит за погасено по давност на основание чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД.

Ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва предявения иск.

Твърди, че сумата от 1847,00 лв. по подадена в ИС на ЦКР информация за кредит с иденфитикатор ****************, е въз основа на Договор за кредитна карта от 24.08.2005г., сключен с "Обединена Българска Банка" АД, което вземане е придобито от ответника по силата на Договор за цесия от 06.12.2013г.

Поддържа се, че не е налице основание гражданският съд да разглежда искане за заличаване от кредитния регистър. Доколкото за осъществяване на претендираното заличаване от Централния кредитен регистър съществува специален административен ред, който изключва общия граждански такъв, производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо. Правото на иск е предоставено на лица, между които е възникнал граждански спор, т.е. спор относно гражданско правоотношение. Липсва ли такъв спор, то липсва и интерес от искова защита. Липсата на положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, какъвто е интересът от искова защита, води до недопустимост на предявения иск / Определение № 8167 от 25.04.2013 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 4286/2013 г; Определение № 3869 от 16.03.2011 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 1191/2011г.;

Решение № 76 от 6.03.2018. на РС - Ловеч по гр. д. № 2055/2017 г. Заявява се, че дори за вземането да е изтекла предвидената от закона давност, за „ЕОС МАТРИКС" ЕАД не отпада задължението по чл. 10 от Нар. 22 на БНБ съгласно която Институциите по чл. 4, ал. 1 са 1 длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. " Следователно, и ответникът не е нарушил закона, не е извършил незаконосъобразни действия по отношение на подаваната информация в ЦКР.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.

Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е допустим тъй като ищецът твърди, че има кредитно задължение, което е отразено в ЦКР.

Не е спорно, че сумата от 1847,00 лв. по подадена в ИС на ЦКР информация за кредит с иденфитикатор ****************, е въз основа на Договор за кредитна карта от 24.08.2005г., сключен с "Обединена Българска Банка" АД, което вземане е придобито от ответника по силата на Договор за цесия от 06.12.2013г.

Следователно ищецът има правен интерес да установи, че задължението, което фигурира в официален регистър е погасено по давност и което задължение произтича от горецитирания договор за кредит.

Ищецът има правен интерес от воденето на иск независимо дали ответникът е предприел съдебни действия по принудително събиране на вземането, защото ответникът нито е опростил задължението, нито се е разпоредил с него, нито пък извънсъдебно е признал, че задължението е погасено по давност при което да подаде съответната информация към ЦКР като съществуването на тази информация засяга отрицателно законните права и интереси на ищеца.

Следователно, щом ответникът отказва да подаде съответната информация към ЦКР, то ищецът има право да предяви иск за установяване недължимост на вземането, поради погасяването му по давност.

Законово въпросът с отбелязване погасените по давност задължения в ЦКР не е уреден като е оставен на преценка на кредитора дали да ги заяви като отписани в случай че извънсъдебно признае изтеклата давност. Очевидно ответникът не признава изтекла давност, а от там и не отписва дълга в ЦКР. Длъжникът има право на защита срещу тази преценка и последиците от нея до колкото правата и законните му интереси зависят изцяло от поведението на кредитора, който може едновременно да не предприема принудително изпълнение и да не заявява за отписване задължението в ЦКР като по този начин поставя потребителя в положение в което единствената защита за него е чрез иска по чл. 439 ГПК.

Ето защо възражението за недопустимост на иска се отхвърля като неоснователно.

Бездействието на ответника да заяви конкретно обстоятелство свързано с вземането му не може да го ползва и да отнема правото на длъжника на иск под предлог за недопустимост на съдебното производство. Съдът въз основа на разменената извънсъдебно кореспонденция между

Процесният договор за кредитна карта от 24.08.2005г., цедиран на 06.12.2013г. поради което и следва да се приеме, че падежът за изпълнение на задълженията е настъпил и същите са погасени по давност тъй като за период от повече от 12 години ответникът не представя доказателства да е предприел принудително изпълнение срещу ищеца с което да прекъсна давността.

Предвид на горното настоящата инстанция намира, че предявения иск се явява основателен и следва да бъде признато за установено, че процесното задължение е погасено по давност.

На основание чл.78 ГПК с оглед изхода на спора по делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 446,80 евро - за държавна такса и адвокатско възнаграждениу като няма основание за редуциране на адвокатското възнаграждение тъй като ответникът е бил наясно, че не са извършвани действия по принудително изпълнение и 2 същевременно бездейства да заличи дългът в ЦКР, респ. случаят предполага познаване на специализирана нормативна уредба в областта на актовете, които уреждат дейността на ЦКР поради което и положения адвокатски труд се е явява специализиран, а от там и заплатеният хонорар не е прекомерен.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. П. П. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ в полза на ЕОС Матрикс ЕООД с ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 с управител Р. М. - Т. сумата от 1847,00 лв. по подадена в ИС на ЦКР информация за кредит с иденфитикатор **************** въз основа на Договор за кредитна карта от 24.08.2005г., сключен с "Обединена Българска Банка" АД, което вземане е придобито от ответника по силата на Договор за цесия от 06.12.2013г;

ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ЕООД с ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петков- Казанджията“ № 4-6 с управител Р. М. - Т. да заплати в полза на К. П. П. с ЕГН ********** сумата от 446,80 евро разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3