Решение № 1552 от 15.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1552 гр. Плевен, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430103883 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 18869/05.07.2024 г. на Ц. С. П., ЕГН **********, чрез адв. Т., срещу ***, за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № 447931/25.03.2022 г., и осъждане на ответника да заплати сумата от 1093,69 лв., платени недължими суми по договора, ведно със законната лихва.

В исковата молба ищцата твърди, че е сключила договор за заем № 447931/25.03.2022 г. с ответното дружество, по силата на който е предоставен заем на ищцата в размер на 2500,00 лв., при месечен лихвен процент 3,330№, ГПР-47,871%, срок за погасяване 7 месеца. Общата сума, която следвало да върне била в размер на 2843,89 лв. С чл. 6 от договора обаче била уговорена и клауза за предоставяне на обезпечение, а с чл. 8, че ако не бъде предоставено уговореното обезпечение, потребителят дължал и неустойка в размер на 1104,11 лв. С разходен касов ордер от 25.03.2022 г. на ищцата била предадена сумата от 2500 лв., а на 24.08.2022 г. ищцата сочи, че и е издадено удостоверение за това, че към 24.08.2022 г. е платила сумата от 2820 лв., като в случай на предсрочно прекратяване към 31.08.2022 г., дължала сума в размер на 965,69 лв. На 29.08.2022 г. ищцата сочи, че е заплатила по сметка на ответното дружество сумата от 715 лв., с която е погасила задължението по договора за заем, но общата сума, която платила по него е 3535 лв. Ищцата счита, че е налице несъответствие между заемната сума по договора – 2500 лв., и тази която е следвало да върне – 3948 лв. Кредиторът освен това трябвало да включи уговорената неустойка в годишния процент на разходите, тъй като тя била изначално разсрочена в погасителния план, известна е на 1 същия и очевидно имал очакването, че потребителят няма да изпълни задължението да предостави обезпечение в уговорения срок. Поради това ищцата счита, че начислената „неустойка“ представлява скрито възнаграждение, което е известно на кредитора и е следвало да бъде част от годишния процент на разходите, а не включването му обуславяло нищожност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК. В случая между страните приложимия ГПР се различавал от посочения в договора за заем.

Ищцата счита още, че самата клауза, начисляваща неустойка е нищожна, тъй като целта, с която е уговорена излиза извън присъщите такива за неустойка.

Неустойката санкционирала потребителя за това, че не е изпълнил акцесорно задължение за обезпечение на заема. Освен това размера на дължимата неустойка се равнявал на ½ от предоставения заем, което противоречало на добрите нрави. Кредиторът прехвърлял риска от неизпълнение на задължението си да проучи платежоспособността, върху самия длъжник.

Недействителността на договора обуславяло и недължимост на платените по договора суми, с изключения на главницата. Ищцата твърди, че е заплатила общо 3535 лв. при главница от 2500 лв., т.е. счита, че разликата подлежи на връщане. Моли предявените искове да бъдат уважени, претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът счита предявените искове за допустимо, но неоснователни.

Посочва, че с ищецът е сключен договор за заем № 447931/25.03.2022 г. при ОУ и СЕФ, като и е предоставен заем в размер на 2500 лв., за което тя е подписала РКО на 25.03.2022 г. Сумата следвало да бъде върната в 7 месечен срок на вноски от 406,27 лв. Размерът на всяка погасителна вноска обаче бил 564 лв., тъй като в нея е включена и дължимата неустойка, при липса на предоставена обезпечение. Ответникът счита, че изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК са спазени, тъй като потребителят е отнапред уведомен за плащанията по кредита, които са ясно изразени в погасителния план.

Процентът на ГПР не бил този, с който се олихвява главницата, поради което неговата стойност имало ориентировъчно значение. ГПР се изчислявал въз основа на допускания, които е възможно да не се реализират, докато конкретните реални задължения се определят от отделните уговорени плащания. Дори и да се приемел за неправилен посочения ГПР в договора за кредит, валидността на договора следвало да се запази. Ответникът счита, че няма основание заради неправилно посочен ГПР договорът да се квалифицира като нищожен, тъй като представлява нелоялна търговска практика(когато посочения ГПР е по-нисък от действителния), и правните последици, които законът обвързва са различни от недействителност. Плащаният по кредита обаче били дефинирани по ясен начин и няма причина кредиторът да търпи санкция, че е посочил неточно разходите на своя клиент. Размерът на възнаградителна лихва също така бил съобразен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което клаузата за нейното неточно начисляване не би могла да противоречи на общоприети етични и морални норки. Наличието на клаузи по договора за кредит, целящи повишаване на разходите(различен от възнаградителната лихва), следвало да се прецени от гл. т. на заобикаляне на закона по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а не самото изчисляване на разходите. Уговореният 2

ГПР не надвишавал пет пъти размера на законната лихва, тъй като е в размер на 47,871%. Във формулата не се включвали разходи на потребителя при неизпълнение на задължения по договора за кредит. Именно поради това договорът отговарял на всички изисквания на чл. 10 от ЗПК, като всички параметри са изчислени към момента на сключването му. В договора не следвало да се посочва математическия алгоритъм по който се изчислява ГПР, а разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК не предвиждал посочване на всички разходи, включени в ГПР, а единствено посочване на допусканията, използвани за изчисление на ГПР. Първата група били базови допускания, а втората допълнителни такива. Приложение обаче намирало само първото базово допускане по т. 3, буква „а“ на Приложение № 1 от Директива 2008/48.

Уговорената неустойка между страните с чл. 8 от договора се дължала в пълен размер от момента на възникване на основанието за начисляването ь, а именно – при не представяне в срок на поръчител, който да отговаря на условията на чл. 10, ал. 2 ,т 1и т. 4 от ОУ. Размерът на неустойката е предварително определен и затова потребителят е наясно с него. Начислената неустойка следвало само и единствено защото заемателят не е предоставил обезпечение в тридневен срок, отговарящо на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ.

Сключеният между страните договор за заем представлявал особен тип заем, предоставен от небанкова финансова институция, която не набира средства чрез публично привличане. Дружеството имало механизъм за обезпечаване на заема, а именно чрез обезпечение, при отсъствието на което кредиторът бил поставен в голям риск. В този контекст ответникът счита, че неустойката има присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Дори и да се приеме, че клаузата за неустойка е нищожна, тя не водила до недействителност на целия договор. Иска от съда да отхвърли предявените искове, претендира разноски

В с. з. ищецът поддържа предявените искове, моли същите да бъдат уважени и претендира разноски, представя писмена защита и списък по чл. 80 от ГПК. Посочва банкова сметка.

В с .з. ответникът не се явява, депозира писмено становище, с което излага подробни доводи за неоснователност на предявения иск. Въвежда възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК, както и възражение за недължимост на разноските по чл. 38 от Задв за адв. възнаграждение. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

От молба за отпускане на заем №447931 на ищцата Ц. С. П., се установява, че целта за заема е „лични неща“, като е поискан заем в размер на 3000 лв. на 9 вноски. Като месторабота потребителят е посочил частна практика, счетоводство, заплата от 5000 лв. и месечни разходи от 200 лв.

От представеният договор за заем се установява, че страните са сключили договор №447931 от 25.03.2022 г. към искане №447931 със следните параметри: размер на кредит-2500 лв., със срок на договора – 7 месеца, дължима на 7 вноски с дата на последно плаща-25.10.2022 г., погасителна 3 вноска от 406,27 лв., ГПР 47,871%, месечен лихвен процент 3,330%, обезпечение по чл.6 и обща сума за плащане от 2 843,89 лв. Предоставения заем е усвоен от ищцата потребител/кредитополучател на 25.03.2022 г., както е видно от представения разходен касов ордер на л.7. Тези параметри се потвърждават и от представения СЕФ.

Съгласно чл. 6 страните постигнали съгласие договорът да бъде обезпечен с гарант/и отговарящи на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ, и с още едно от посочените в договора обезпечения по избор на заемателя, а именно: ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга съгласно чл. 10, ал. 2 ,т 2, 3 и 4 от ОУ.

С клаузата на чл. 8 от договора страните договорили още, че ако в тридневен срок от сключването на договора заемателят не предостави уговорените обезпечения, дължи неустойка на заемодателя в размер на 1104,11 лв., разсрочена в погасителния план към ДПК.

От погасителния план се установя, че неустойката е разсрочена с вноските по ДПК, като към всяка погасителна вноска от 406,27 лв., е добавена и месечна вноска за неустойка в размер на 157,73 лв.

Видно от удостоверение за активен кредит№6208/24.08.2022 г., издаден от ***, е че ищцата е получила заем от 2500 лв., а подлежаща на връщане сума е 3948 лв., от която тя е заплатила 2820 лв.

От представените Общи условия към ДПК се установява, че с клаузата на чл. 10 са регламентирани четири вида обезпечения: 1) гарант – две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки, да няма кредити към банки и др.; 2) залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорена главница и лихва; 3) първа по ред ипотека; 4) предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по ДПК, включваща договорената главница и лихва.

От заключението на допуснатата ССЕ се установява, че посочения в договора ГПР от 47,871 % включва главница и лихва. Когато към тях се включи и стойността на начислената неустойка от 1104,11 лв. по чл. 8 от ДПК, тогава ГПР е в размер на 326,121 %. По договора за заем ищцата заплатила общо сумата от 3593,69 лв., с които е погасила 2500 лв. главница, 305,04 лв. лихва и 788,65 лв. неустойка.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателствени средства и заключение на ССЕ. Съдът дава пълна вяра на събраните и анализирани писмени доказателствени средства, тъй като се ползват с придадените по смисъла на ГПК доказателствена стойност и не са налице данни, които да внесат съмнение в тяхната достоверност. Съдът дава вяра изцяло на заключението на допуснатата ССЕ, тъй като същото е 4 обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими обективно съединени искове с правно основание чл. 26,ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК; чл. 55, ал.1,пр.1 от ЗЗД, и чл. 26,ал.1, пр.2 от ЗЗД(при условие на евентуалност).

Договорът за паричен заем е реален, като по делото безспорно се установява, че заемната сума е предадена на ищцата, поради което е осъществен фактическия състав за сключване на договора. Няма съмнение, че страните са обвързани от заемно правоотношение, както и че по него не е предоставено обезпечение, за което е начислена неустойка съгласно чл. 8 от договора към всяка погасителна вноска.