Решение № 138 от 21.10.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Петрич, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20261230200272 по описа за 2026 година

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „А. М.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: /населено място/, представлявано от А. Й. М., чрез адв. С. Ж. П., съдебен адрес /населено място/, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506059110, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на дружеството жалбоподател, за административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1, във връзка с чл.

179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева.

В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.

Излагат се съображения за това. Претендират се сторените по делото разноски.

1

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява процесуален представител, но такъв има упълномощен в лицето на адв. С. Ж. П., който представя писмена молба-становище по хода на делото и по съществото на спора, като поддържа заявеното в жалбата и претендира в полза на дружеството-жалбоподател да бъдат присъдени разноски. Прилага списък на разноските и Договор за правна защита и съдействие от 06.04.2026 г., за заплатен адвокатски хонорар в размер на 205,00 /двеста и пет/ евро.

За административнонаказващия орган – Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, не се явява представител. Постъпило е писмено становище от юрисконсулт Д.И.Р., в качеството на упълномощен представител на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура – Б., ТО – Петрич не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколите от проведените съдебни заседания.

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно се установи по делото, че на 18.01.2023 г. в 13:43 часа в О.П., на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа – път 198 км 75+647, с посока нарастващ километър, е установено движение на ППС лек автомобил „Мерцедес С 350 БЛУТЕК 4 МАТИК“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 2710, за което не е заплатена дължимата пътна такса по чл.

10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Така извършеното нарушение № F2898F1111143ACDE53011F160ACEB9 e установено с устройство № 31021, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 198 км 75+647.

2

От доказателствата се установява, че автомобилът е собственост на дружеството жалбоподател „А. М.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: /населено място/.

За така установеното нарушение е издаден електронен фиш № 8506059110 от 08.09.2023 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. на основание чл. 187а, ал.

2, т. 1 във връзка с чл. 179, ал. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Към административнонаказателната преписка е приобщен доказателствен запис /доклад/ от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, с № 8506059110, удостоверяващ липсата на заплатена винетна такса за преминаването за ППС с рег. № ***, на 18.01.2023 г. в 13:43 часа, по път 198 км 75+647, посока нарастващ километър, област Б., О.П., както и данни за собственика и ползвателя на процесното ППС с рег. № *** и индивидуализиращи превозното средство данни, ведно с три броя статично изображение във вид на снимков материал на същото.

Видно от заверено копие на картово изображение за местоположението на стационарни контролни единици на електронна система за събиране на таксите за ползване на РПМ находящи се на територията на Областно пътно управление Б., Стационарна контролна точка – 31021, с която е установено нарушението е разположена в Област Б., О.П., път 198 км 75+647, географска ширина 41.396577, географска дължина 23.17127.

Съгласно представено заверено копие от Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, път 198 км 75+647, посока нарастващ километър, област Б., О.П. е включен в цитирания списък и за същия се събира винетна такса.

Към доказателствения материал по делото е приет и Протокол 28765/21 от заседание на Управителния съвет на АПИ, ведно със Заповед № РД-11983/13.09.2021г. за утвърждаване на образец на електронен фиш, ведно с приложение № 1, както и Извлечение от електронната система за събиране пътни такси, относно установените нарушения за 2023 година с процесното ППС с per. № *** във връзка с нормата на чл. 179, ал. 3д, изречение последно от ЗДвП, Справка от история на обработка на установеното на 18.01.2023 г. в 13:43 ч. нарушение, от която е видно, че електронен фиш № 8506059110 е 3 издаден на 08.09.2023 г. и Извлечение от Решение № 959 на МС от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 18.01.2023 г. в 13:43 ч. на път III-198, км 75+647, на територията на О.П., е заснето движението на лек автомобил „Мерцедес С 350 БЛУТЕК 4 МАТИК“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 2710 кг., за който не е била заплатена дължимата винетна такса. Автомобилът е собственост на дружеството жалбоподател „А. М.“ ЕООД, а нарушението е установено чрез електронната система за събиране на пътни такси, въз основа на генериран доклад № 8506059110 и приложените към него изображения.

Събраните доказателства установяват по несъмнен начин движението на процесното пътно превозно средство по участък от платената пътна мрежа, както и липсата на заплатена винетна такса. Докладът от електронната система и приложените към него изображения не са оборени от жалбоподателя и не са представени доказателства, опровергаващи отразените в тях обстоятелства. Следователно фактическите предпоставки за ангажиране на отговорността на собственика за неизпълнение на задължението по чл. 102, ал. 2 ЗДвП са установени.

Независимо от изложеното, при проверката за законосъобразност на оспорения електронен фиш съдът следва да обсъди направеното от жалбоподателя възражение за нарушение на принципа на пропорционалност при определяне на имуществената санкция.

4

Принципът на пропорционалност е общ принцип на правото на Европейския съюз, който задължава държавите членки да не надхвърлят необходимото за постигане на легитимно преследваните цели. При определянето на санкции за административни нарушения следва да се осигури съответствие между тежестта на нарушението и тежестта на наложеното наказание, като санкцията не надхвърля необходимото за постигане на целите на правната уредба.

В тази връзка следва да бъде съобразено Решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, постановено по преюдициално запитване на Административен съд – Хасково. В него СЕС приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от А. за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че изискването за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно предварителното заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер.

В конкретния случай приложимата санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3 ЗДвП предвижда имуществена санкция в абсолютен размер от 300 лв.

Нормативната уредба не предоставя възможност за индивидуализиране на санкцията според конкретните обстоятелства на нарушението, неговата тежест или размера на незаплатената пътна такса.

От електронния фиш се установява, че за процесното пътно превозно средство е била дължима винетна такса, като отделно е посочено и задължение за заплащане на такса в размер на 9 лв. Наложената имуществена санкция значително надхвърля размера на тази такса. Съотношението между двата размера, разгледано заедно с липсата на възможност за индивидуализиране на наказанието, подкрепя извода за несъразмерност на предвидената санкция.

Целта на санкцията е да гарантира спазването на задължението за заплащане на дължимите пътни такси и да възпрепятства извършването на подобни нарушения. Тази цел обаче следва да бъде постигната чрез санкционна система, която осигурява необходимия възпиращ ефект, без да допуска 5 налагането на наказание, несъразмерно спрямо тежестта на конкретното нарушение.

Предвидената в националното законодателство възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер не отстранява несъответствието с принципа на пропорционалност. Както е разяснено от СЕС по дело C-61/23, самото наличие на такава възможност не е достатъчно, за да се приеме, че санкционната система отговаря на изискването за съразмерност.

Съдът съобразява, че предметът на дело C-61/23 е свързан с тол такси за тежкотоварни А., докато настоящият случай се отнася до лек автомобил с технически допустима максимална маса 2710 кг. Поради това решението на СЕС не следва да се прилага механично, без да се отчита приложното поле на Директива 1999/62/ЕО. Изводът за непропорционалност в настоящия случай се основава на естеството на санкционния механизъм, липсата на възможност за индивидуализиране на имуществената санкция и необходимостта от съразмерност между нарушението и предвидената държавна репресия, в съответствие с принципите, изведени в практиката на СЕС.

Съдът отчита също така и формираната национална съдебна практика, според която разрешенията в решение C-61/23 могат да бъдат съобразявани и при нарушения, свързани с неплатена винетна такса, когато санкционната уредба предвижда фиксиран размер на наказанието и изключва възможността за индивидуализация.

При тези обстоятелства съдът приема, че приложимата санкционна разпоредба, доколкото предвижда фиксиран размер на имуществената санкция и не допуска индивидуализирането според характера и тежестта на конкретното нарушение, не осигурява необходимата съразмерност между нарушението и наложеното наказание. Този недостатък не може да бъде преодолян чрез намаляване на санкцията от съда, тъй като законът не предвижда възможност за определянето под установения размер.

Ето защо съдът намира, че наложената с оспорения електронен фиш имуществена санкция е в противоречие с принципа на пропорционалност, поради което електронният фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.