Акт от 21.02.2020, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е

№ 74 гр. Видин, 21.02.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ДАНИЕЛ

ДИМИТРОВ при секретаря Оля Петрова и в присъствието на прокурора ....................., като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2000 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по исковата молба на

П.Б.П. с ЕГН ********** *** с която против Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 е предявил искове с правно основание по чл. 140 КТ, във вр. чл. 179, във вр. чл.

187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че от 1999 г. е служител в МВР, като служебните си задължения изпълнява на територията на гр. Брегово.

Сочи, че през последните три години работи като старши полицай в 02 ГОДГ на ГПУ – Брегово при РДГП - Драгоман, като през цялото това време е работил на сменен режим на работа, като смените са били по 12 часа или 24 часа, поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично.

Поддържа, че за времевия период от

22ч. на текущия ден до 06.00 ч. на следващия ден полагал нощен труд, който не му е заплащан за такъв. Към основното му месечно възнаграждение, ответникът следвало да му изплати и допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Излага че, ответникът не му е заплатил извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал.

2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 81213-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи, че е налице и забава в плащането на този извънреден труд.

Твърди, че, през целия исков период е осъществявал дейността си по служебното правоотношение с МВР на сменен режим на работа, по утвърдени протоколи и графици при работа със специфични условия при 12 или 24 часови дневни и нощни смени и сумарно изчисляване на работното време на едномесечен период, съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. По конкретно: при 12 часови смени, един ден дневна смяна /12 часа/, на следващия ден нощна смяна /12 часа/, след което два дни почивка, а при 24 часови смени, един ден на работа /24 часа/, след което три дни почивка.

Сочи, че дадените от него нощни дежурства на месец са средно 7 или 8 и излага, че общо положеният от него нощен труд за целя исков период е в размер на 1820 часа. При коефициент 1,143 по НСОРЗ се равнява на 2080 часа, от които след приспадането на 1820 часа се получава общо извънреден труд в размер на 260 часа, за който счита, че му се дължат общо 2500.00 лева или по 9.61 лева на час извънреден труд, формиран от дължимото му се трудово възнаграждение с получено допълнително възнаграждение с 50% повече за положен извънреден труд.

Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл. 9, ал. 2 от същата.

Твърди, че по силата на чл. 31, ал. 2 от Наредба №

8121з-407 на МВР от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Поддържа, че съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Коефициентът се определял като нормалната продължителност на работния ден 8 ч. дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.

Сочи, че за периода от 19.07.2016г. до 19.07.2019г. е полагал нощен труд, като възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни не му е заплащано.

Излага, че през всеки един месец от исковия период /с изключение на този, в който е бил в отпуск/ е полагал извънреден труд. При сумарното му изчисляване положеният от него извънреден труд за всяко едно тримесечие е около 40 часа. Общо за исковия период, около 440 часа, за който труд му е изплащано допълнително възнаграждение.

Твърди, че за всеки отработен час нощен труд, ответникът му е изплащал добавка от 0.25 лева.

Уточнява, че относно претенцията си за заплащане на обезщетение за забава, същото претендира върху главниците по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този за тримесечието, за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на депозиране на исковата молба.

След допуснато изменение се иска от съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1797.17 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 19.07.2016г. до 19.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 230.21 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от настъпване на изискуемостта на задълженията до 19.07.2019 г.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Не оспорва, че през исковия период ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ответника. Твърди, че на ищеца е било изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден труд и нощен труд през процесния период. Подържа, че ищецът е служител на МВР и в тази връзка е приложим единствено ЗМВР, а не Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

По делото са събрани писменни доказателства, назначена и изслушана е съдебно- счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и ангажираните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период от 19.07.2016 г. до 19.07.2019 г. /датата на подаване на исковата молба/ ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника, като се представени справки за трудовото възнаграждение на ищеца.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че през периода от 19.07.2016 г. до 19.07.2019 г. ищецът е отработил 230 нощни дежурства по 8 часа или 1840 нощни часове. Вещото лице е посочило, че при преизчисляване на нощните часове с коефициент 1,143 и превръщането на нощните часове в дневни допълнителните часове положен труд са в размер на 263 часа. В заключението е отразено, че допълнителното възнаграждение, представляващо възнаграждение за действително положен извънреден труд от нощен, възлизало на 1797.17 лв., а размерът на обезщетението за забава за исковия период, изчислен по периоди на възникване /по тримесечия/ до 19.07.2019г., възлиза на 230.21 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал.

3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.