Определение № 583 от 24.07.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. Габрово, 24.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Д.а като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500318 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на Р. А. Г., подадена чрез пълномощника адв.К. срещу постановеното определение по ч.гр.д.№ 1005/2024г. по описа на РС-Габрово.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Оспорват се изводите на съда ,че братът на жалбоподателя не бил изчезнал. Твърди се, че не е извършена служебна проверка на релевираните в молбата обстоятелства. Не били обсъдени приложени към молбата доказателства и няма формирани мотиви относно тях. Необосновани били изводите ,че с искания акт щяла да бъде заменена волята на брата на жалбоподателя. Сочи се ,че пълномощното е за извършване на сделка и не обхваща кръга от права , които не може да упражнява. Имало е множество съдебни дела, по които същият е бил ответник и му е назначаван особен представител поради липсата на контакт с него от 7 години на неговите близки, и на постоянния му адрес не е намиран никой. С това се обосновава ,че е изчезнал. Твърди се ,че делата са за оспорване на сделките, по които е бил представляван от пълномощник. По нотариалните дела неговите близки нямат достъп и нямат възможност да упражнят контрол по валидността на съответните сделки. При липсата на назначен представител ,действията на неговите близки в лично качество са лишени от правен интерес. Това, че е изчезнал и близките му нямат контакт с него от 7 години , ги поставя в обективна невъзможност да защитят интересите му и да запазят неговото имущество. Не е било изискано становище от преките му наследници, каквото искане жалбоподателят е направил в молбата да първоинстанционния съд.

Жалбоподателят твърди, че последен е видял брат си в гр.***. Той тръгнал за гр.*** , със сравнително голяма сума пари, с които смятал да осигури жилищните си нужди. Тръгнал с някакъв шофьор на камион. Последната информация, която жалбоподателят има, е че парите му са откраднати. Оттогава никой няма контакт с него, като не става въпрос за субективно 1 незнание на адреса му. Изисквана е информация от различни органи, но се очакват отговори.

Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доказателства и неправилно е приел молбата за недопустима .Твърди ,се че липсата на контакт с брата на жалбоподателя от 2017г. и обявяването му за международно издирване показват ,че отговаря на критериите за изчезнало лице по смисъла на закона.

Претендира се за отмяна на обжалваното определение и да се укаже на първоинстанционния съд да изиска съответните документи относно статуса на брата на жалбоподателя.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок ,от надлежна страна , срещу подлежащ на обжалване акт.

С обжалваното определение е върната като недопустима молбата на Р. А. Г. от с. М., общ. ***, за назначаване по реда на чл. 8 от ЗЛС на представител на Г. А. Г., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. * и настоящ адрес ***, и е прекратено производството по ч. гр. дело № 1005/2024 г. по описа на Районен съд – Габрово, на осн. чл. 540 от ГПК във вр. с чл. 130 от ГПК. Първоинстанционният съд е приел ,че съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗЛС, когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд по молба на заинтересуваните или по искане на прокурора назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси. Молителят се легитимира като заинтересовано лице по смисъла на цитираната разпоредба в качеството си на брат на Г. А.

Г., като този факт се установява от представеното удостоверение за наследници. От извършената служебна справка в НБД „Население“ е видно, че постоянният адрес на Г. А. Г., ЕГН:**********, е в гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, а настоящият му адрес е ***, от 18.04.2013 г. В молбата не се съдържат твърдения за изчезването на Г. А. Г., тъй като същият трайно се е установил да живее в друга държава и е предприел необходимите мерки да впише в регистрите промяната на настоящия си адрес. Този факт е известен както на молителя, така и на низходящите на Г. Г., за които се посочва, че умишлено не търсят контакт с баща си. Значението на глагола „изчезвам“ се свързва с такава промяна във фактическото положение, при която заинтересованите лица са имали конкретна представа за местонахождението на съответното лице, което впоследствие е променено, без близките и роднините да разполагат с последваща информация за причините за тази промяна и новото местонахождение. Субективното незнание на точния адрес на лице, което целенасочено е напуснало Република България и се е установило да живее в чужбина, не може да обоснове наличието на правен интерес от инициирането на процедура по чл. 8 от ЗЛС /в т.см Определение № 1258 от 19.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 555/2024 г., I г. о., ГК/. Този извод се подкрепя и от твърденията в молбата, свързани с упълномощаването на друго лице да представлява Г. Г.. От една страна, чрез тези твърдения се опровергава наличието на предпоставките по чл. 8 от ЗЛС, тъй като не може да се твърди, че едно лице е изчезнало и няма сведения за него, щом като то е упълномощило друг да го представлява, като не се релевират твърдения за нищожност на упълномощителната сделка. От друга страна, 2 разпоредбата на чл. 8 ал. 4 от ЗЛС предвижда, че когато отсъствуващият има пълномощник, представител се назначава само за онези работи, които пълномощникът няма право да извършва. В молбата изрично се посочва, че Г. А. Г. е издал пълномощно на друго лице - А.

А. Е.. И въпреки че молбата не съдържа пълно и точно описание на правата на упълномощеното лице, с нея се прави искане молителят да бъде назначен за представител, който да извършва максимално широк кръг фактически и правни действия, което неминуемо ще се окаже в противоречие с правата на пълномощника. А по силата на цитираната разпоредба е недопустимо със съдебен акт да се замества волята на упълномощителя. По изложените съображения съдът е приел, че за молителя липсва правен интерес от назначаването на лице, което да представлява брат му Г. Г..

Въззивният съд намира, че постановеното определение е незаконосъобразно и необосновано.

Правният интерес на молителя се извежда от изложените в молбата по чл.8 ЗЛС твърдения. Дали те са основателни или не ,е въпрос по същество на спора и относимо към основателността на молбата , а не към допустимостта й. Дали лицето, за което се твърди, че е изчезнал и няма данни за него, има пълномощник или не, е от значение при преценка дали следва да му се назначи представител и за кои действия съгласно чл.8,ал.4 от ЗЛС, която хипотеза е относима към основателността на молбата. В случая няма данни пълномощното ,на което се позовава съдът , дали е общо или само за извършване на конкретни действия от пълномощника, както и дали е с уговорен срок или безсрочно, поради което изводите за липсата на правен интерес от назначаване на представител по чл.8 ЗЛС са и необосновани.

Също така дали посоченото от молителя лице е изчезнало и няма сведения за него следва да се прецени въз основа на установените по делото данни от представените и служебно събрани от съда доказателства. Това ,което е изложено в молбата на жалбоподателя по чл.8 ЗЛС до първоинстанционния съд са твърдения за липса на известия след последната среща с брат му в България през 2017г.,къде се намира той , а не субективно незнание на точния адрес, като цитираното определение на ВКС по ч.к.д.555/2024г., І г.о, е постановено по различен от настоящото производство казус и с оглед конкретно установените по това дело данни - относно искане по чл.35,ал.2 ЗС и конкретните твърдения на молителката, от които е изведено ,че не твърди някой от съделителите да е недееспособен или отсъстващ и според изложеното от нея не е налице хипотеза, изискваща приложението на чл.35,ал.2 ЗС.

Предвид разпоредбата на чл.2 ,чл.7 от ГПК, чл.533 ГПК, преценката дали по отношение на брата на молителя са налице условията на чл.8 от ЗЛС може да се извърши само при събрани доказателства относно наличието или липсата на данни за местонахождението му и за това ,че е жив.

По изложените съображения жалбата следва да бъде уважена и се отмени обжалваното определение, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената молба по чл.8 ЗЛС от друг състав на първоинстанционния съд.

На основание изложеното ,въззивният съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №905 от 20.06.2024г. по ч.гр.д.№1005/2024г. на РС- Габрово.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на РС-Габрово по разглеждане на подадената от Р. А. Г. молба по чл.8 ЗЛС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4