Решение № 25 от 01.10.2021, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Каварна, 01.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Кичка П. Димитрова като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Административно наказателно дело № 20213240200117 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „КОРНЕР“ ООД, ЕИК, представлявано от управителя В. АТ. Н. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 08-002168/063 от 28.05.2021 год., с което на въззивната страна на основание чл. 79, ал.4, във вр. с чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, за нарушение на чл. 10, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Отправено постановление. е искане за отмяна на обжалваното наказателно

В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява представляващия дружеството, представлява се от упълномощен представител – адв.Емил Томов – АК Бургас. Оспорва издаденото наказателно постановление.

Възиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст.юрк.Галин Н., който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Каварненският районен съд, като разгледа жалбата, събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима, като подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.

При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич на 05.03.2021г. на место, в хотел и ресторант „Роял Гранд Енд Спа“, находящ се в гр.Каварна, ул.“Крайбрежна“, стопанисван от „КОРНЕР“ ООД и по документи, е установено, че в обекта работи по трудово правоотношение О.Г., гражданин на трета държава – Руска Федерация, на длъжност "масажист", въз основа на трудов договор № 1170/15.09.2020г. Въззивника в качеството си на работодател по смисъла на пар. 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ не е представил и не съхранява при себе си нотариално заверено копие за наетата чужда гражданка от валиден документ за пребиваване за срока на наемането или приемането й на работа, с което е извършил нарушение на чл. 10, ал. 2 от ЗТМТМ, за което е и съставен АУАН № 08-002168/29.03.2021 г.

Административно-наказващият орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на на чл. 10, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност/ЗТМТМ/ и на осн. чл. 79, ал. 4, вр. чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ на жалбоподателя, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1500 лева.

Същото е връчено на нарушителя на 23.06.2021г. чрез куриер.

Цитираните акт и НП съдържат изискуемите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като деянието е правилно квалифицирано, няма нарушение на чл.

52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като акта е законосъобразен – описанието на нарушението е ясно и по него няма данни да са постъпвали възражения в законния срок, като административно-наказващият орган е спазил и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН при издаване на атакуваното наказателно постановление, тъй като е описано нарушението, посочена е датата и мястото на извършване на нарушението, и са посочени законовите разпоредби които са нарушени.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства формират извод, че правилно и законосъобразно на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и издадено наказателно постановление. Безспорно въззивника има качеството работодателя по смисъла на пар. 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ. Съгласно нормата на чл. 10, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, при наемане на работа или при наемане на работник - гражданин на трета държава, на работодателя е вменено задължение да изиска от работника валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие, от който работодателят трябва да съхранява за срока на наемането или приемането. В конкретния случай 2 руската гражданка е гражданка на трета държава, тъй като по смисъла на § 1, т. 4 от ДР към ЗТМТМ, това качество притежава лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Руската Федерация не е член на ЕС или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, следователно нейните граждани са граждани на трета държава, които макар и да имат право на безвизово пребиваване до 90дни на територията на страната, за да полагат труд следва да имат валидно разрешение за пребиваване по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗТМТМ. Гражданите на трети държави могат да извършват дейност, вкл. и трудова на територията на Република България, само ако законно пребивават на територията на страната, което се удостоверява със съответното разрешение за пребиваване, издадено от Министерството на вътрешните работи, и/или след издаване на съответно разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, за достъп до българския пазар на труда, като редът за издаване на разрешенията за пребиваване и техния вид са уредени глава ІІІ от Закона за чужденците в РБ и в частност чл.

24 и, чл. 24к с. з..

В конкретния случай, руската гражданка ** е престирала труд като „масажистка“ в полза на въззивника в качеството му на работодател на територията на България, като работодателя не е изпълнил задължението си да съхранява за срока на наемането на работа, нотариално заверено копие от валидно разрешение за пребиваване в РБ на О.Г.. Съставеният акт за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми реквизити съобразно императивната разпоредба на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е описано точно и конкретно, вкл. и обстоятелствата, при които е извършено с точната правна квалификация. Не е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица и административно наказващ орган съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ, при спазване на материално правните разпоредби.

Административно-наказателната отговорност законосъобразно е ангажирана чрез приложение и на санкционната норма, тъй като именно в чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ е предвидено наказание имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. за виновните лица, в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание. Размерът на санкцията съобразно тежестта на нарушението и в съответствие с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН е определен в предвидения от закона минимум.

Съдът счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28, б.“а“ от ЗАНН, най-вече с оглед обстоятелството, че руската гражданка ** не е работила ден, два или три в обекта, а за времето от 15.09.2020г., до датата на проверката – 05.03.2021г. В случая при зимен период около шест месеца, задължението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ е останало неизпълнено, който период на осъществяване на процесното нарушение от категорията на продължените 3 според съда изключва категорично приложението на чл.28, буква“а“ от ЗАНН. Следва да се посочи, че и след проверката и дадените указания за представяне на нужните документи, отново е било представено валидно разрешение за пребиваване в РБългария на **, но лично заверено от нея, а не нотариално заварено, така както изисква закона. Такова е представено чак в с.з. от въззивника, чрез упълномощения, но без дата на заверката. В крайна сметка е констатирано пълно неизпълнение на задължението на дружеството по чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, което налага извода, че нарушението е точно това, което визира разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, така и санкционната разпоредба на чл.78, ал.1 от същия закон.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-002168/063 от 28.05.2021 год. на Директор на ДИРЕКЦИЯ "Инспекция по труда" гр.Добрич, с което на „КОРНЕР“ ООД с ЕИК *** представлявано от В. АТ. Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 4