Определение № 11823 от 13.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11823 гр. София, 29.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20241100507787 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с вр. чл. 577, ал. 1 от ГПК и чл. 32а и сл. от Правилника за вписванията (ПВ).

Образувано е по жалба с вх. № 18-00-034 от 01.07.2024 г. по опис на Службата по вписванията гр. София, изходяща от Л. В. Г. срещу определение № 693 от 19.06.2024 г., на съдия по вписванията при Софийския районен съд, с което е отказано вписване по молба с вх. рег. № 47276 от 19.06.2024г.

Жалбоподателят твърди неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ, като се поддържа, че КМЧП свързва вписването на правни сделки с недвижими имоти с държавата, в която се намира имотът, съответно държавата, в която се води съответният регистър (в настоящия случай — Република България), което следва и от Регламент 650/2012. Поддържа, че компетентността и приложимото право относно вписването нямат нищо общо с компетентността и правото, които са избрани за самото завещание. Сочи, че завещанието, чието вписване е заявено пред Службата по вписванията гр. София, е направено пред нидерландски нотариус и представлява документ, подлежащ на вписване в Службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот, съгласно чл. 4, буква „к“ от ПВ. Доколкото засяга разпореждане с право на собственост върху недвижим имот, находящ се на територията на Република България, гр. София, то следва да бъде вписано в българския Имотен регистър. Към заявлението са приложени всички изискуеми от закона и необходими документи, за да бъде извършено исканото вписване. Твърди, че вписването на процесното завещание в България има само оповестително действие и цел по отношение на недвижимия имот, който е предмет на завещанието, т.е. завещанието, което е направено в друга държава и за което е приложено правото на другата държава, следва да се впише в България, тъй като със съдържанието си засяга правото на собственост върху недвижим имот, находящ се на територията на Република България. Позовава се на задължителните указания по Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС, 1

ОСГТК и цитира съдебна практика. Поддържа, че процесното завещание е акт, който подлежи на вписване, тъй като има необходимото съдържание, с което завещателят Р.Е.И. — К. се е разпоредила с имуществото си в случай на смърт. То е съставено и обявено по установения ред в Нидерландия, което обстоятелство е удостоверено от съответния нотариус на Нидерландия и лицето, определено за изпълнител на завещанието. Разпореждането касае недвижим имот, находящ се в Република България, гр. София, видно от молбата за вписване и от приложената към нея декларация, придружено с превод и заверено с апостил по надлежния ред. Моли да се отмени отказ, обективиран с определение с вх. № 693 от 19.06.2024 г. на П. П. - съдия по вписванията към Софийски районен съд и да се постанови решение, с което се дадат задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното от фактическа страна:

Производството пред Службата по вписванията гр. София при Софийския районен съд е започнало по молба с вх. № 47276/19.06.2024г., подадена от Ц. С. Нотариус с peг. № 030 на НК за вписването на саморъчно завещание на Р.Е.И. – К..

Към молбата се представени 6 бр. фотокопия на документ на чужд език, заверен с апостил, наименован, съгласно превода „Завещание“ и 6 бр. нотариално заверени преписи от официален превод на български език, декларация от Л. В. Г. с нотариално удостоверен подпис, удостоверение за размера на данъчната оценка за имота от която е установено, че за имота няма непогасени изискуеми задължения, нотариално заверени преписи на препис - извлечение от акт за смърт на Р.Е.И. - К., на удостоверение за наследници на Р.Е.И. - К., на схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на нотариален акт за дарение нa недвижим имот от 1993 г. и документ за платена държавна такса.

С определение № 693 от 19.06.2024 г., съдия по вписванията при Софийски районен съд, е отказал вписване по молба с вх. рег. № 47276 от 19.06.2024г. За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че наследодателят е посочил за приложимо право нидерландското право, като предвид липсата на негово правомощие и обективна възможност да издири чуждото право и да прецени отговаря ли представения за вписване акт на предвидената според чуждото право форма, молбата е нередовна.

За постановения отказ молителят е надлежно уведомен на 27.06.2024г., като му е връчен и препис от определението.

С оглед установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, което има качество е заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 от ГПК и чл. 32а, ал. 4 от ПВ, срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Внесена е дължимата държавна такса по сметка на СГС и съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

Отказът на съдия по вписвания да извърши определено вписване подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 577, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, а съгласно чл. 32а от ПВ, съдията по вписванията отказва да впише определен акт, когато актът не отговаря на изискванията на закона или не подлежи на вписване. Актовете, които подлежат на вписване са изброени в чл. 4 от ПВ, а изискванията на които актът следва да отговаря са посочени в чл. 6 от ПВ.

2

Съгласно задължителните указания по т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., по тълк. дело № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание.

След преценка на събраните доказателства и с оглед наведените от жалбоподателя твърдения, съдът в настоящия му състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

В чл. 113, б. „и“ от Закона за собствеността (ЗС) и в чл. 4, б. „к“ и чл. 8, ал. 2 от ПВ не е предвидена изрично възможността за вписване на завещания, които български граждани са съставили в чужда държава. Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), способността на лицето да се разпорежда със своето имущество чрез завещание (съставяне и отмяна) се урежда от правото, приложимо съгласно чл. 89 от КМЧП, като ал. 2 постановява, че завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата: 1) в която то е съставено, или 2) чийто гражданин е бил завещателят към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или 3) в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт, или 4) в която се намира недвижимата вещ - предмет на завещанието. Разпоредбата на чл. 69 от КМЧП регламентира, че вписването на правни сделки по придобИ.е, прехвърляне и погасяване на вещни права се урежда от правото на държавата, в която вещта се е намирала към момента на извършване на сделката.

Следователно КМЧП свързва вписването на правни сделки с недвижими имоти с държавата, в която се намира имотът, съответно държавата, в която се води съответният регистър. Българските държавни органи са длъжни да зачетат материалноправните последици на завещания с международен елемент (каквото е заявеното с молба вх. № 47276/19.06.2024г.), ако отговарят на изискванията за форма според приложимото материално право при съставянето им и ако са валидни. В този смисъл и съдиите по вписванията са длъжни да осигурят вписването на такива завещания, въпреки липсата на изрична правна уредба в българския материален закон.

Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България - арг. от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Следователно нормите на чл. 112, б. „и“ от ЗС вр. чл. 25 от Закона за наследството (ЗН) и чл. 8, ал. 2 от ПВ трябва да намерят съответно приложение и в случаите, при които в България се иска вписване на завещание на български гражданин, обявено пред нотариус на чужда държава, съгласно законодателството на тази държава. Вписването на такова завещание ще осигури спазване на целта на закона - да се даде гласност на завещанието - че то съществува, както и че бенефициентът е заявил намерение да се ползва от него (в този смисъл е определение № 225 от 23.12.2019 г., по ч. гр. д. № 4414/2019 г., на ВКС, I ГО). Съгласно възприетото в определение № 50234/14.10.2022 г., по ч. гр. д. № 2678/2022 г. на ВКС, I ГО, което настоящият съдебен състав напълно споделя, вписването има само оповестителен ефект, но той следва да се разпростре върху всички валидни завещания, чиито правни последици ще бъдат преценявани от българския съд или от други държавни органи на територията на Република България, т. е. трябва да се даде гласност и на завещанията, изготвени от нотариус на държава-членка на ЕС, които имат своята форма на валидност, макар тя да е различна от тази по чл. 24 и чл. 25 на българския ЗН. Това разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай, при който е поискано 3 да се даде гласност на завещателно разпореждане, касаещо недвижим имот, находящ се в София, което разпореждане е част от завещание, съставено в Нидерландия и обявено пред нотариус в тази държава. В рамките на дължимата проверка по чл. 32а, ал.1 от ПВ (съгласно т. 6 от цитираното Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г.), която се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, в настоящия случай съдията по вписванията следва да провери дали в съдържанието на представеното за обявяване завещание има безвъзмездно разпореждане с имущество в случай на смърт; дали разпореждането касае недвижим имот, който се намира в района на съответната служба по вписванията (доколкото съгласно българския закон завещание с предмет недвижим имот е акт, който подлежи на вписване) и дали завещанието отговаря на изискванията за форма според закона на съответната държава, в която е съставено, като има предвид, че такава проверка вече е извършена от съответния нотариус и съответното лице, което е определено за изпълнител на завещанието (когато едно завещание е изготвено в чужда държава, то се обявява според законодателството на тази чужда държава и не е необходимо да бъде обявено от български нотариус).

Предвид изложеното следва да се приеме, че процесното завещание е акт, който подлежи на вписване, тъй като има необходимото съдържание, с което завещателката извършва разпореждане с имуществото си в случай на смърт; съставено и обявено е по установения за това ред в Нидерландия, което обстоятелство е удостоверено от съответния нотариус на Нидерландия и лицето, определено за изпълнител на завещанието; разпореждането касае недвижим имот, находящ се в гр. София, видно от молбата за вписване и от приложената към нея декларация и изявление за окончателно решение относно собствеността върху този недвижим имот, съставено от адвокат, посочен като изпълнител на завещанието, придружено с превод и заверено с апостил по надлежния ред.

По изложените съображения съдът отменя определение № 693 от 19.06.2024 г., на съдията по вписванията при Софийския районен съд и постановява да се впише в регистъра на Службата по вписванията при Районен съд - гр. София саморъчното завещание на Р.Е.И. - К., с ЕГН ********** – бивш жител на гр. София, починала на 25.12.2023г., съставено на 19.06.2012 г. в гр. Гронинген, Нидерландия, което искане за вписване е заявено от Ц. С. - Нотариус с peг. № 030 на НК с молба с вх. № 47276/19.06.2024г.