Определение № 1269 от 25.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1269 гр. София, 25.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002901472 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Градски транспорт“ ЕАД - гр.

Варна, и Община Варна срещу решение № 68 от 06.03.2024 г., постановено по в. т. д. № 364/2023 г. на Апелативен съд - Варна. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение № 260008 от 21.02.2023 г. по т. д. № 1548/2019 г. на Окръжен съд - Варна е осъдено „Градски транспорт“ ЕАД - гр. Варна, подпомагано в процеса от Община Варна, да заплати общо на „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД като съдружници с равни квоти в ДЗЗД „Енерджи Ефект - Супервайзер“ допълнителна сума в размер на 118 858.79 лв., представляваща горница до общо дължима сборна главница в размер на 1 902 979.34 лв., формирана от остатъците на възнаграждението по договор за инженеринг № BG161PO001/1.5-03/2011/0002-S-17 от 06.10.2015 г., включително части над 1 438 168.36 лв. до 1 534 591.15 лв. с ДДС от остатъка, фактуриран с фактура № 16/22.07.2016 г., на основание чл.266 вр. чл.258 ЗЗД, ведно със законната лихва само от 21.12.2019 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която е потвърдено решението по т. д. № 1548/2019 г. на Окръжен съд - Варна в частите, с които по съединени претенции на двамата изпълнители, действали съвместно като ДЗЗД „Енерджи Ефект Супервайзер“, срещу възложителя на инженерингови услуги „Градски транспорт“ ЕАД, подпомаган от Община Варна, са присъдени общо 1

1 784 120.55 лв., представляващи дължим остатък от главница от общо възнаграждение на изпълнителя, включващо част от 1 415 732.36 лв. с ДДС от стойността на фактура № 16/22.07.2016 г. и част от 368 388.19 лв. от стойността на фактура № 20/01.10.2016 г., ведно със законната лихва само от 21.12.2019 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба на „Градски транспорт“ ЕАД - гр. Варна , представлявано от процесуален представител юрисконсулт, се прави искане за отмяна на въззивното решение в обжалваните части като неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК. Навеждат се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд относно наличието на активна материалноправна легитимация на ищците като кредитори на вземането за възнаграждение за изпълнени СМР по фактура № 16/22.07.2016 г., правните последици от сключения с „Търговска банка Д“ АД договор за цесия във формата на Анекс № 1/02.08.2016 г. с предмет вземането по посочената фактура и действието на последващото прекратяване на договора за цесия, извършено с Анекс № 2/27.09.2016 г. Релевират се и оплаквания за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, изразяващо се в постановяване на осъдителен диспозитив за допълнително възнаграждение за изпълнени СМР, въпреки липсата на подадена въззивна жалба от ищците, и за незаконосъобразен отказ на въззивния съд да разгледа своевременно противопоставени възражения за прихващане с мотив, че са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което са уважени частични искове на ищците за друга част от вземането за възнаграждение за изпълнени СМР, възложени с договора за инженеринг.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на „Градски транспорт“ ЕАД - гр. Варна допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в решението си по значими за изхода на делото въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (решение № 291 по гр. д. № 2193/2014 г. на ІV г. о. и решение от 01.07.2005 г. по т. д. № 1046/2004 г. на ІІ т. о. - за първия въпрос, решение от 01.07.2005 г. по гр. д. № 1046/2004 г. на ІІ т. о., решение № 94/10.07.2014 г. по т. д. № 3643/2013 г. на ІІ т. о., решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 5759/2014 г. на ІІІ г. о., решение № 123/24.06.2009 г.

2 по т. д. № 12/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на І т. о. - за втория въпрос, решение № 60127/17.11.2021 г./17.11.2021 г. по гр. д. № 1145/2021 г. на ІІ г. о. - за третия въпрос), а именно : „1. Действието на прекратяването на договора за цесия (в случая Анекс № 1 от 02.08.2016 г.) прехвърля ли обратно вземанията в патримониума на цедента; 2. Кой следва да съобщи на длъжника прекратяването на договора за цесия (в случая Анекс № 1 от 02.08.2016 г.), за да се породят последиците на чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът или цесионерът; 3. Ако решението не е обжалвано от другата страна по делото положението на жалбоподателя може ли да бъде влошено с новото решение“. Формулиран е и въпрос, за който се сочи бланкетно основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК : „Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите и правоизключващите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата“.

Касационната жалба на подпомагащата страна Община Варна , представлявана от юрисконсулт, съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваните части поради необоснованост и материална незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за наличие на активна материалноправна легитимация на ищците - с оглед сключения с „Търговска банка Д“ АД договор за цесия и последвалия Анекс № 2/27.09.2016 г. за прекратяване на цесията, и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.271, ал.1 изр.2 ГПК. В представено с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано по отношение на следните въпроси, определени като значими за изхода на делото : „1. Действието на прекратяването на договора за цесия (в случая Анекс № 1 от 02.08.2016 г.) прехвърля ли обратно вземанията в патримониума на цедента; 2. Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите и правоизключващите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата“. Искането за допускане на касационно обжалване по първия въпрос е аргументирано с твърдение, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса противоречи на практиката в решение № 291/18.11.2014 г. по гр. д. № 2193/2014 г. на ВКС, ІV г. о., а по втория - с твърдение, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се поддържа бланкетно и очевидна неправилност на 3 въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК са подадени отговори от ответника по касация „Енерджи ефект“ АД (преди ЕАД) със седалище в гр. София - чрез процесуален представител адвокат, в които са изложени съображения за отсъствие на поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационните жалби по същество. С отговорите е поискано присъждане на разноски.

Ответникът по касация „Супервайзер“ ЕООД със седалище в гр. Перник не е упражнил правото си на отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

Производството по в. т. д. № 364/2023 г. е образувано пред Апелативен съд - Варна по въззивна жалба на „Градски транспорт“ ЕАД - гр. Варна срещу постановеното от Окръжен съд - Варна решение по т. д. № 1548/2019 г. в частта, с която дружеството - жалбоподател, подпомагано от Община Варна, е осъдено да заплати на „Енерджи ефект“ ЕАД и на „Супервайзер“ ЕООД в качеството им на изпълнители по договор за инженеринг, действали съвместно като ДЗЗД „Енерджи ефект - Супервайзер“, остатъци от възнаграждения за извършени и приети работи в размер на 1 415 732.36 лв. с ДДС по фактура № 16/22.07.2016 г. и в размер на 368 388.19 лв. с ДДС по фактура № 20/01.10.2016 г. (общо 1 784 120.55 лв.), ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 18.09.2019 г., до окончателното плащане, и остатъци от обезщетения за забавено плащане в размер на 55 974.54 лв. върху главница в размер на 368 388.19 лв. за периода от 20.03.2018 г. до 17.09.2019 г., и в размер на 107 212.84 лв. - върху главница в размер на 752 370.79 лв. за периода от 23.10.2016 г. до 17.09.2019 г., както и в частта, с която са установени като дължими допълнителни остатъци от дължимо възнаграждение в размер на 1 557 027.15 лв. по фактура № 16 и обезщетение за забавено изпълнение на задължението по същата фактура в размер на 472 298.25 лв. за периода 21.09.2016 г. - 17.09.2019 г., като претенциите за тях са отхвърлени поради погасяване с насрещни вземания на възложителя 4

„Градски транспорт“ ЕАД в признат от първоинстанционния съд общ размер 613 593.04 лв. При разглеждане на въззивната жалба Апелативен съд - Варна е съобразил, че първоинстанционният съд се е произнесъл по искове за заплащане на остатъци от дължими възнаграждения за изпълнени и приети СМР, предмет на сключен между „Градски транспорт“ ЕАД като възложител и „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД като изпълнители, действащи съвместно в качеството на съдружници с равни квоти в ДЗЗД „Енерджи ефект - Сурпервайзер“, договор за инженеринг № BG161PO001/1.503/2011/0002-S-17 от 06.10.2015 г., за които са издадени фактура № 16/22.07.2016 г. на стойност 2 489 322.57 лв. с ДДС и фактура № 20/01.10.2016 г. на стойност 1 277 473.57 лв. с ДДС. Исковете са предявени след развило се и приключило в хода на делото производство, образувано по предявени от ищците срещу ответника частични искове за други части от отразените в двете фактури вземания за възнаграждение за изпълнени и приети СМР, съединени с искове по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за забава за периоди, различни от посочените в исковата молба по последващото дело.

Въззивният съд е преценил като безспорни между страните следните релевантни за спора факти : Ответникът е заплатил на ищците сумата 45 031.71 лв., с която е погасил част от дължимото възнаграждение за изпълнени и приети СМР по фактура № 16. С рамков договор от 27.07.2016 г. двамата съдружници в ДЗЗД „Енерджи ефект - Супервайзер“ в качеството на цеденти са уговорили с „Търговска Банка Д“ АД прехвърляне под условие в срок до 31.12.2016 г. на паричните си вземания към „Градски транспорт“ ЕАД по договора за инженеринг в рамките на общ лимит до размер на 3 000 000 лв., заедно с дължимите лихви и неустойки, като конкретният предмет на цесията е уточнен с Анекс № 1/02.08.2016 г. - лихвоносна данъчна основа по фактура № 16/22.07.2016 г. в размер на 2 074 435.48 лв. без ДДС. Ответникът длъжник е уведомен от кредиторите за прехвърляне на вземането по фактура № 16 в размер на цялата данъчна основа, но е потвърдил пред цесионера задължението си само до размер на 448 398.25 лв. и с писмо от 29.12.2016 г. е изразил съгласие с цесията до този размер. С Анекс № 2/27.09.2016 г. действието на Анекс № 1/02.08.2016 г. е прекратено поради несбъдване на поставеното условие за прехвърляне на вземането - потвърждаване на вземането от длъжника (чл.3, ал.2 от Анекс № 1), и е постигнато съгласие, че цедентът прехвърля на цесионера само част от вземането до общ размер 5

448 398.25 лв. без ДДС, заедно с дължимите лихви, неустойки и др. подобни, фактурирани ведно с други вземания във фактура № 16/22.07.2016 г. за обща сума 2 074 435.48 лв. без ДДС. На 16.09.2019 г. ответникът е получил уведомление и за извършено от ищците прехвърляне на вземането по фактура № 20 до размер на сумата 383 982.60 лв. в полза на „Стимекс“ ЕООД. Ищците са се снабдили с изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно осъдително решение, постановено по предявените срещу ответника частични искове в производството по т. д. № 324/2017 г. на Окръжен съд - Варна, за присъдени 400 000 лв. от главницата по фактура № 16 и 500 000 лв. по фактура № 20, ведно със законните лихви от 16.03.2017 г., и са образували изпълнително дело срещу ответника за принудително събиране на вземанията. Впоследствие между ищците и ответника е подписано споразумение № 80/07.10.2019 г. за погасяване на задълженията по изпълнителния лист и в изпълнение на него ответникът е превел по съвместна сметка на двамата изпълнители общо 1 141 743.29 лв. за погасяване на част от главниците и на начислени върху тях лихви за забава за времето до 20.12.2019 г. Постъпилите суми са осчетоводени от ДЗЗД „Енерджи ефект - Супервайзер“ като сборно плащане на главница в размер на 900 000 лв. и на лихви в размер на 241 743.29 лв.