Определение № 8634 от 17.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8634 гр. София, 17.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503566 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. 74481/10.03.2026 г. на сдружение „Пловдивски правен комитет“ срещу определение № 7326/20.02.2026 г. по гр. дело № 3178/2026 г. на СРС, 34 с-в, с което производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че мотивите в определението са бланкетни, тъй като съдът се е позовал единствено на постановление на Софийската градска прокуратура, издадено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, без да се отчете възможността това постановление да бъде обжалвано.

Според жалбоподателя наличието на постановление за прекратяване на наказателното производство представлява достатъчно основание по смисъла на чл. 124, ал. 5 ГПК за допустимост на иска за установяване на престъпно обстоятелство. Подчертава се, че въпросът относно съставомерността на твърдяното обстоятелство е въпрос по същество, а не за допустимост на иска.

Жалбоподателят излага, че първоначално е подал исковата молба до Софийски градски съд, но делото е препратено по подсъдност на районния съд.

Поддържа, че при наличие на отказ от прокуратурата да образува наказателно производство, гражданският съд е компетентен да установи твърдяното престъпно обстоятелство. Сдружението моли въззивният съд да отмени прекратителното определение и да даде указания за администриране и разглеждане на исковата молба по същество, тъй като целта на иска е защита на обществения интерес, произтичаща от действията на ответника и последиците от подписания от него меморандум.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

1

Производството по гр. дело № 3178/2026 г. на СРС, 34 с-в е образувано от Сдружение с нестопанска цел „Пловдивски правен комитет“ против Б.Д.С.. Ищецът твърди, че с Решение № 09-ОС/2022 г. от 01.08.2022 г., издадено от ответника в качеството му на министър на околната среда и водите, е прекратена започнала процедура по съгласуване на задание за проект за изменение на ПУП – ПП за обект АМ „Струма“, ЛОТ 3.1 в участъка през Кресненското дефиле, като по този начин фактически и правно се спирало завършването на автомагистралата за периода до приемане на Решение № 62/12.02.2025 г. на Министерския съвет и свързаната с него пътна карта за завършването на АМ „Струма“. Сочи се, че с така постановения акт ответникът е превишил властта си и е действал в противоречие с целите на службата, като е причинил значителни имуществени вреди на държавния бюджет, изразяващи се в авансово изплатени над 110 000 000 лв. за предпроектни проучвания и други дейности по лотовете на АМ „Струма“.

Поддържа се още, че от забавянето на строителството са настъпили и тежки последици за живота и здравето на гражданите, тъй като в периода 2008–2022 г. в участъка на Кресненското дефиле при пътнотранспортни произшествия са загинали 71 души и 386 са тежко ранени, като според цитирани експертни оценки икономическите загуби само за този период надхвърлят два милиарда лева. Ищецът извежда своя правен интерес от иска от необходимостта да се установи по съдебен ред, че ответникът, в качеството си на министър, е извършил престъпление по служба по чл. 282, ал. 1 във връзка с ал. 2 НК, като чрез процесното решение е превишил правата си и е допуснал настъпването на значителни вредни последици – забавяне на строителството на АМ „Струма“ в участъка на Кресненското дефиле, икономически вреди за бюджета и косвено – смърт и тежки телесни повреди на участници в ПТП в този участък.

С разпореждане № 17748/06.02.2026 г. съдът е дал указания на ищеца за обосноваване на правен интерес от предявяване на иска при отчитане, че не са изложени твърдения за конкретно гражданско правоотношение на ищеца (напр. право на обезщетение за вреди), доколкото гражданският процес не служи за удовлетворяване на обществен интерес.

В уточнителна молба от 19.02.2026 г. ищецът сочи, че по пр. пр. № 19822/2025 г. по описа на СГП е постановен отказ от образуване на наказателно производство. Посочва, че сдружението е учредено в обществена полза, по тази причина престъплението, довело забавянето на строителството на магистралата е дало отражение на бюджета, оттам – върху приходите и липсата на трайни, удобни и скоростни пътища, които да свързват краищата на България и с околните държави.

С определение № 7326/20.02.2026 г. съдът е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че съгласно чл. 124, ал. 5 ГПК иск за установяване на престъпно обстоятелство по граждански ред е допустим само в изчерпателно изброените в закона хипотези, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на основанията по 2 чл. 24, ал. 1, т. 2–5 НПК или е спряно по чл. 25, т. 2 или чл. 26 НПК, както и когато извършителят е останал неустановен, като тези основания не подлежат на разширително тълкуване. Понеже представеното постановление на СГП е постановено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – поради липса на престъпление (несъставомерност), съдът е приел, че това не представлява „обективна пречка“ по смисъла на чл. 124, ал. 5 ГПК, която да обосновава допустимостта на иска. В мотивите се посочва, че гражданският съд не разполага с компетентност да преразглежда фактическите и правните изводи на прокуратурата относно липсата на престъпление, когато наказателното преследване е било възможно срещу жив и дееспособен субект, но е отказано именно поради липса на престъпление. Прието е, че при отказ по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК искът по чл. 124, ал. 5 ГПК е недопустим, поради което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството – прекратено.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви в обжалвания съдебен акт. Съгласно трайната съдебна практика по приложение на чл. 124, ал. 5 ГПК искът по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или отмяна на влязло в сила решение е допустим само в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията чл. 24, ал. 1, т. 2 – т. 5 НПК (деецът да е амнистиран, да е починал, наказателната му отговорност да е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност или след извършване на престъплението деецът да е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта), или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 НПК (налице е висящо дело, разглеждането на което в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина), или чл. 26 НПК (налице е висящо дело за престъпления, извършени в съучастие) и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. У. иск по чл. 124, ал. 5 ГПК се предявява тогава, когато в посочените по-горе случаи престъплението не може да бъде установено по наказателнопроцесуален път и не може да бъде постановена присъда, задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С решението по такъв иск се установява престъплението (с обективните и субективните му признаци), извършено от дадено лице, както би се установило с присъдата, ако не бяха изключващите наказателното преследване причини – в този смисъл са Тълкувателно решение № 20/1968 г. по гр.д. № 8/68 г., ОСГК, Решение № 112/18.10.2023 г. на ВКС по гр.д. № 4621/2022 г., IV г.о., Решение № 202/30.10.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1186/2018 г., IV г.о., Решение № 297/08.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1792/2010 г., III г.о., Решение № 392/14.12.2012 г. на ВКС по гр.д. № 256/2012 г., III г.о., и други. Наличието на която и да е от посочените по-горе хипотези се явява положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск по чл. 125, ал.

3

5 ГПК. Останалите два критерия, посочени в нормата на чл. 125, ал. 5 ГПК – значението на престъпното обстоятелство за друго гражданско правоотношение или за възможността да се иска отмяна на влязло в сила решение, обуславят правния интерес от воденето на иска. (така Определение № 2655/30.05.2024 г. по ч.гр.д. № 1147/2024 г. на ВКС, III г.о.).

За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че обжалваното определение не е в противоречие с цитираното от частния жалбоподател решение № 244/23.03.2017 г. по гр. дело № 1318/2016 г. на ВКС, ІІІ Г.О. В акта изрично е подчертано, че съгласно текста на чл. 124,ал.5 ГПК, искът за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал.1, т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25,т.2 или чл. 26 НПК и в случаите когато извършителят е останал неоткрит. Наред с това съдът е приел, че хипотезата на чл. 124,ал.5 ГПК включва като процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск невъзможността престъпното обстоятелство да бъде установено и преследвано по реда на НК и НПК и то в посочените случаи на прекратяване и спиране и в случаите когато извършителят е останал неоткрит.

Когато ищецът се позовава на някоя от хипотезите, препятстващи развитието на наказателно производство, същият следва да представи доказателства за това. В случая ищецът се е позовал на постановление за прекратяване на наказателно производство №1336/18.05.2012 г., досъдебно производство №459/2011 г. на ОД на МВР [населено място], с което прекратяването е постановено поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване /чл. 24,ал1.т.3 НПК/. Производството е водено срещу виновно лице за престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308,ал.1 НК.

За разлика от разгледаната в гр. дело № 1318/2016 г. на ВКС, ІІІ Г.О. хипотеза на невъзможност престъпното обстоятелство да бъде установено поради наличие на предпоставка – изтичане на предвидената в закона давност, в конкретния случай сочените от ищеца причини за неустановяване на престъпно обстоятелство по наказателноправен ред са на основание, различно от изчерпателно посочените в чл. 124, ал. 5 ГПК – несъставомерност на деянието според предпоставките на чл. 282 НК.

Наред с това ищецът, въпреки дадените указания, в уточнителната молба бланкетно формулира твърдения за настъпили вреди като се твърди общо да касаят трети на спора лица, чийто субституент (като сдружение в обществена полза) претендира да се явява.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 74481/10.03.2026г.

4 на Сдружение с нестопанска цел „Пловдивски правен комитет“ срещу определение № 7326/20.02.2026 г. по гр. дело № 3178/2026 г. на СРС, 34 с-в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5