Определение № 815 от 24.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 815 гр. София, 24.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Светла Букова

Карамфила Т. като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601002 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр.с чл. 341, ал. 2 НПК.

Обжалвано е определение № 3675 на Софийски градски съд, НО, 20. първоинстанционен наказателен състав от 2.08.2023 г. по н.ч.д. № 3629/2023 г., с което е оставено без уважение искането на осъдения П. Г. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част (в размер на 1 година и 7 дни) от наказанието лишаване от свобода – цялото в размер на 4 години, определено му по н.о.х.д. № 2617/2018 г. на СпНС за извършено престъпление по чл. 302а вр чл. 302, т. 1 и т. 2 вр чл. 301, ал. 1, пр. 1 вр чл. 20, ал. 4 вр ал. 1 НК.

В жалбата, подадена от упълномощения защитник на лишения от свобода, се оспорва правилността – обоснованост и законосъобразност, на първоинстанционното определение.

Според защитата по делото са налице достатъчно доказателства за поправянето на Д. – видно от писмените доказателства в затворническото досие осъденият е с влошено здравословно състояние и трайна инвалидност; рискът от вреди е в ниски граници; необосновано е посочено, че лишеният от свобода представлява среден риск да обществото; неоснователно съдът е поставил изискване към осъдения да признае вината си, за да се приеме, че се е поправил; видно от докладите на затворническата администрация Д. изпълнява поставените цели и задачи чрез провежданите възпитателни дейности и трудова реализация. В жалбата се отправя искане за отмяна на определението на СГС и за постановяване на ново, с което лишеният от свобода да бъде условно предсрочно освободен от остатъка на наказанието лишаване от свобода.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с жалбата, събраните по делото материали и атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

1

Фактите по делото са установени от първоинстанционния съд в тяхната пълнота и при спазване на процесуалните изисквания, предвидени в особеното производство на глава 35, раздел 1 от НПК. В резултат на законосъобразно приобщените доказателствени материали съставът на Градския съд обосновано е приел, че лишеният от свобода П. Д. фактически е изтърпял 2 години, 9 месеца и 10 дни, а от работа 2 месеца и 13 дни, като оставащото наказание е 1 година и 7 дни. В този смисъл несъмнено е по делото, че първата формална предпоставка за предсрочното условно освобождаване, е налице.

Доколкото правилно решаващият първи съд е концентрирал усилията си върху наличието на втората предпоставка по чл. 70 НК, въззивният съд също извърши оценка за нейното съществуване. В тази връзка първият съд вярно е приел, че тази предпоставка отсъства, тъй като липсват убедителни доказателства за поправяне на лишения от свобода. Градският съд се е доверил на отрицателните становища на затворническата администрация за приложението на чл. 70 от НК, но освен тях е направил собствен извод, че стартиралият корекционен процес при П. Д. не е приключил и той не следва да бъде предсрочно освободен.

САС споделя аргументите на първоинстанционния съд, че от данните в затворническото досие на лишения от свобода не се установява той да е изградил такъв волеви самоконтрол върху поведението си, който да е устойчив и да гарантира, че в условията на свобода той няма да застраши общественото спокойствие, както и че няма да поставя в опасност правовия ред. От значение за този извод на съда е обстоятелството, че жалбоподателят е търпял в затвора само 9 месеца от наказанието лишаване от свобода, доколкото към наказанието са зачетени 2 години и 18 дни, през които лишеният от свобода е бил с наложена мярка за неотклонение задържане под стража (7 месеца и 7 дни) и домашен арест (1 година, 5 месеца и 11 дни). В този смисъл вярно е прието от първия съд, че времето за превъзпитателната и корекционна работа с осъдения е недостатъчно за постигане на поставените цели в плана на изпълнение на присъдата. Несъмнено е поставено добро начало и осъденият е демонстрирал усилия за участие в процеса на поправянето си – трудово ангажиран е, показва дисциплинирано отношение към реда в затвора и добро отношение към представителите на администрацията и другите затворници.

Съществена роля при оценката на съда за липса на достатъчно доказателства за поправяне по смисъла на чл. 439а НПК са данните за това, че Д. е награждаван само веднъж за деветмесечния си престой в затвора, не е демонстрирал значително усърдие, което да покаже видим и чувствителен напредък в корекционния процес в проблемните зони – умение за мислене и отношение към правонарушението.

От друга страна, макар и нисък рискът от рецидив не е променен и от първоначалните 30 точки, определени през ноември 2022 г., след девет месеца продължава да е в същите стойности; непроменен е и режимът на изтърпяване на наказанието, който е първоначално определеният общ.

Обсъдени в съвкупност данните за поведението на лишения от свобода в затвора (краткото време на изпълнение на наказанието в затвора, наличието само на една награда за 9 2 месечния престой, липсата на намаление на точковия еквивалент на риска от рецидив и снижаване на режима), водят до законосъобразното заключение на първоинстанционния съд, че П. Д. не е постигнал такава положителна промяна, която да позволи да изтърпи остатъка от наказанието си извън мястото за изолация. Въпреки сравнително краткия срок на оставащото наказание, поправителният процес трябва да продължи до постигане на целите му, доколкото това е възможно.

Същевременно основателно защитата възразява, че процесуалният закон не поставя изискване към осъдения да направи самопризнание, за да се приеме, че е настъпило поправянето му. Ако законодателят считаше, че самопризнанието за извършване на престъпление представлява доказателство за поправяне, то това изрично щеше да бъде включено под някаква форма като условие за предсрочно освобождаване в чл. 439а НПК.

Нито една разпоредба на закона обаче, от създаването на института досега, не дава основание да се приеме, че самопризнанието е въздигнато в такова задължително условие.

Същественото в производство като настоящото е да бъде изяснено какво е било действителното поведение на лишения от свобода в мястото за изтърпяване на наказанието, отговарял ли е на поставените изисквания пред него и дали резултатите от корекционната работа с него, позволяват към настоящия момент да се формира заключение, че той, в случай че бъде освободен, не би представлявал опасност за общественото спокойствие и сигурност.

При внимателно изследване на всички събрани по делото доказателства САС, както и СГС достигна до извода, че корекционнният процес по отношение на П. Д. е стартирал успешно, но не е приключил и следва да продължи, така както е очертан в плана за изпълнение на присъдата.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, II състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3675 на Софийски градски съд, НО, 20. първоинстанционен наказателен състав от 2.08.2023 г. по н.ч.д. № 3629/2023 г., с което е оставено без уважение искането на осъдения П. Г. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част (в размер на 1 година и 7 дни) от наказанието лишаване от свобода – цялото в размер на 4 години, определено му по н.о.х.д. № 2617/2018 г. на СпНС за извършено престъпление по чл. 302а вр чл. 302, т. 1 и т. 2 вр чл. 301, ал. 1, пр. 1 вр чл. 20, ал. 4 вр ал. 1 НК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4