Решение № 5002 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5002 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110140479 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба, с която ******************************, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: ********************, е предявило срещу ************************, ЕИК:

***************, със седалище и адрес на управление:

*******************************, осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца частично сумата от 739,16 евро, с равностойност в лева от 1445,68 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по полица № 5С107284417/2 за имуществени вреди по автомобил ********, с рег. № *************, причинени при ПТП на 02.08.2024г. в

*********************** в посока от ***************** 1 към **************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.07.2025г. до окончателното плащане.

Претендираните с исковата молба субективни права ищецът извежда при твърдения, че на 02.08.2024 г. в ***********************, на 1 км от разклона за с. Л., е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водач на товарен автомобил ******** с рег. № **************, в резултат на което са причинени щети на автомобил ********, с рег. № *************. Увреденият автомобил е предмет на имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в полица № 5С107284417/2 при ищцовото застрахователно дружество, която е била валидна към датата на настъпване на ПТП. Сочи, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № 470423242447854, по която е извършен ремонт и е одобрено заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 14 646,48 лв. Посочената стойност е заплатена на 10.10.2024 г. по сметка на дружеството, извършило ремонта на увредения автомобил. Поради настъпило увреждане в задна лява гума на посочения автомобил на 24.10.2024г. била изплатена и сума в размер на 88,26 лв. в полза на лизингополучателя - *************. Ищецът поддържа, че за товарния автомобил ******** е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП. Поради изложените 2 съображения счита, че притежава регресно вземане срещу ответното дружество за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение. Твърди, че е предявил регресната си претенция в общ размер от 14 759,74 лв. с покана до ответника, но последният извършил частично плащане на стойност от 11 428,70 лв. Поради изложените съображения, моли съда да уважи исковата претенция.

Претендира присъждане на извършените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва дължимостта на претендираните суми с доводи, че обезщетението е определено по фактура на официален сервиз, на което увреденото пътно превозно средство няма право. Релевира възражение, че калкулираните части за подмяна и цените на труда са завишени и не отговарят на размера на действителните вреди. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът

*************************, редовно призован, се представлява от адвокат И., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

Ответникът *********************, редовно призован, в открито съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт П., която поддържа отговора на исковата 3 молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателствата, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ спорното материално право се обуславя от възникването на следните материално-правни предпоставки: 1) валидно възникнало застрахователно правоотношение; 2) установяване на настъпването на покрит от застрахователния договор застрахователен риск; 3) механизма на ПТП и вида на вредите, възникнали в причинна връзка с ПТП, в това число отговорността на делинквента, застрахован при ответното дружество по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, 4) изплащане на застрахователно обезщетение и размера му.

С определението си постановено по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните относими към предмета на спора факти и обстоятелства, които не са спорни между страните: относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт“ между ищеца и собственика на автомобил ******** с рег. № *************, че на 02.08.2024г. на ****************** в посока от ***************** към **************, и на 1 км. преди разклона за ************** е реализирано ПТП между 4 автомобил ******** с рег. № ************* и товарен автомобил ******** с рег. № ************** по описания в исковата молба механизъм, при който водачът на товарен автомобил ******** с рег. № ************** навлиза в лентата за насрещно движение и реалзира ПТП с движещия се в обратна посока автомобил ******** с рег. № *************; че ищецът е заплатил сума в размер на 14 646,48 лв. в полза на дружеството, осъществило ремонта на увреденото МПС, както и сума в размер на 88,26 лв. на лизингополучателя - *************, относно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на товарен автомобил ******** с рег. № **************, както и че ответната страна е извършила плащане на стойност от 11 428,70 лв.

По изложеното съдът не ще коментира по същество осществяването на тези релевантни за спора обстоятелства.

Спорен в производството е размера на така изплатеното обезщетение.

Следователно, настоящият съдебен състав приема, че ищецът, чиято е доказателствената тежест в производството, проведе пълно и главно доказване на твърдението си за настъпило застрахователно събитие – ПТП. От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото и от становищата на страните, се 5 установява по безспорен начин механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между него и вредите. По делото съдът намира и за безспорно установено, че по щетата, образувана при ищеца под № 470423242447854 е изплатено на 10.10.2024г. застрахователно обезщетение в размер на 14 646,48 лева, като при предявената регресна претенция при ответника по образувана при него щета № 0410-110-0677-2025 е одобрена и изплатена сума в размер на 11 428,70 лева. Следователно ищецът претендира частично сума от разликата между горепосочените стойности, а в последно о.с.з. доуточни искането си и промени размера на претенцията на сумата в размер на 739,16 евро, с равностойност в лева от 1445,68 лева, каквато е цената на искова претенция.

Изслушаната САТЕ дава експертно заключение, че автомобил ******** с рег. № ************* към датата на ПТП – 02.08.2024г. е бил в експлоатация около 5 години, 3 месеца и петнадесет дни, като експерта е определил стойността за възстановяване, определен по средни пазарни цени, съгласно описа на уврежданията, инкорпориран в експертизата от 12 849,38 лева. Уточнено е че на пазара няма предлагане на необходимите части от вносители на алтернативни части, както и че на пазара няма корекция на цените на резервни части в зависимост от годините на експлоатация на ППС.

Разпоредбата на чл. 386, ал.2 от КЗ предвижда, че 6 застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал.2 от КЗ. Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, тоест стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал.2 от КЗ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал.1 от КЗ.

Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг.

7

Деликвентът, респективно застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт /настъпилото застрахователна събитие/. При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години към датата на произшествието /а в някои хипотези – не повече от 5 или 7 години/ и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/, следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от определения гаранционен срок или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.

Ето защо ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на 8 автомобила /3, 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. При тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се ремонтира в оторизиран сервиз с цени над средните /с оглед запазване на гаранцията на автомобила/, дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера на дължимото обезщетение е на ищеца.

В случая от представените доказателства се установява, че към датата на ПТП процесният автомобил ************ с рег. № ********** не е бил в гаранция, няма такива данни по делото, поради което не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника за репариране на причинените на автомобила вреди съобразно цените за възстановяване на автомобила в официалния сервиз на марката. Видно е че автомобила е отремонтиран в доверен автосервиз *********************, като повечето части са отремонтирани с нови такива. Вещото лице посочи, че на пазара няма предлагане на необходимите части от вносители на алтернативни части, както и че няма корекция на цените на резервни части в зависимост от 9 годините на експлоатация на ППС. Следователно следва да бъде възприета сумата, определена от вещото лице по изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, според която стойността, необходима за възстановяване на автомобил ************ с рег. № **********, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП е 12 849,38 лева.