Присъда № 46 от 01.10.2026, Районен съд - Перник

МОТИВИ към присъда № 46 от 1.10.2026 г. по НОХД № 1018/2026 г., ПРС, НО, 6-ти състав

Пернишка районна прокуратура (ПРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №281/2025г. по описа на 02 РУ ОД МВР - гр.

Перник, пр.пр. № 2483/2025г. по описа на РП-Перник, срещу В. Д. Д. с ЕГН:

**********, роден на ***********г. в гр. С., с постоянен и настоящ адрес:

***********, с ******* гражданство, с ***** образование, ***********, ***********, длъжност и месторабота - „***********“ при ******** /бел. към момента на внасяне на обв. Акт, като към момента на постановяване на присъдата, подсъдимият е посочил друга длъжност, а именно- длъжност и месторабота - *** на *********** С./, за престъпление по чл. чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. ал. 1, б.„б“ във вр. чл. 342, ал. 1, предл.III-то НК, а именно за това че на 05.07.2025г., в гр. Перник, на улица „Д.Б.”, при управление на моторно превозно средство /лек автомобил марка/модел „Ленд Роувър Дискавъри“, с рег. № ***********/ нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“, като на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти навлязъл в лентата за насрещно движение: и чл. 63, ал. 2. т. 1 от Правилника за приложение на Закона за движението по пътищата – „Единична непрекъсната линия“ - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.“, като не се съобразил с поставена надлъжна пътна маркировка М1, пресичайки същата/, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. А. Н. /изразяваща се в диафизарно счупване на лявата бедрена кост, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник», както и в травма на структури на дясно око, довело до реализацията на медико-биологичния признак «трайно отслабване на зрението»/, като деецът не е имал необходимата правоспособност за управление на моторно превозно средство.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII от НПК /като следва да се посочи, че първоначално след проведеното по делото разпоредително заседание и разглеждане на въпросите по същото, то делото е било насрочено по общия ред, като след постъпване на молба от защитата, по която положителен отговор е било дадено и от частното обвинение, като по делото е било уважено в първото по делото осз искане за конституиране на пострадалия като частен обвинител по делото, като е поискано делото да протече по реда на чл.

371, т. 2 от НПК- подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът в проведеното второ съдебно заседание и след изслушване отново становищата на страните, които са потвърдили желанието си за протичане на делото по реда на глава XXVII от НПК, в диференцирината процедура на чл. 371, т. 2 от НПК, за което и 1 прокурорът е дал положително становище, то съдът е прочел мотивирано протоколно определение, в което е посочил, че –„..Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Перник срещу подсъдимия В. Д. Д. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. ал.

1, б.„б“ във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК.В проведено на 30.07.2026г. разпоредително заседание по делото, с протоколно определение от същата дата, съдът е приел, че са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на делото по общия ред и е насрочил същото за разглеждане в открито съдебно заседание. В настоящото съдебно заседание, а и с депозираната по делото молба, подсъдимият/след проведена консултация със защитника си/, изрично заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и желае делото да бъде разгледано по реда на глава Двадесет и седма от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, в хипотезата на чл.

371, т. 2 от НПК. Подсъдимият изрично се съгласи да не се събират доказателства за признатите от него факти, каквото становище заяви пред съда и днес.

Защитникът на подсъдимия и подсъдимият поддържат направеното искане, като заявява, че са налице законовите предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

Адвокат Г. Т. от САК - повереник на частния обвинител Д. Н., не възразява срещу така направеното искане за разглеждане на делото по реда на Глава 27-ма от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, каквото становище застъпва и в подадената пред съда молба рег.№ 27934/06.08.2026г.

Съгласно разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК при предварителното изслушване подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. В случая подсъдимият недвусмислено и доброволно заяви, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт, като същевременно изрази съгласие да не се събират доказателства за тях. Изявлението е направено в присъствието на защитник, след като на подсъдимия са разяснени правата му и последиците от направеното признание.

Съгласно чл. 372, ал. 4 НПК, когато съдът установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, той с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Именно тази законова предпоставка е налице в настоящия случай, като в случая всички страни по делото са изразили положително становище по протичане на делото по посочения ред, и по арг. На ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, съдът съобрази постулатите на посоченото ТР, и намира, че са 2 налице положителните предпоставки за разглеждане на делото по посочения ред, като е видно, че съдът в предходно съдебно заседание само е насрочил делото по общия ред, но не е извършвал никакви действия в посочения смисъл и ход на съдебното следствие не е бил даван, поради което и няма пречка да се премине в производство по чл.371, т.2 НПК.

Обстоятелството, че преди настоящото съдебно заседание, съдът е постановил делото да бъде разгледано по общия ред, не представлява процесуална пречка за последващо прилагане на диференцираната процедура по ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК, доколкото към настоящия момент са налице изискуемите от закона предпоставки за това и съдебното следствие по общия ред не е започвало и ход на такова не е бил даван.

В този смисъл предходното определение, с което е определен редът за разглеждане на делото, следва да бъде отменено в частта, с която е прието делото да се разглежда по общия ред, тъй като с последващото изрично волеизявление на подсъдимия и останалите страни в процеса, е налице процесуална предпоставка за преминаване към особената процедура по Глава двадесет и седма от НПК. Подобно разрешение съответства и на характера на производството по чл. 371, т. 2 НПК, при което законът предоставя на подсъдимия възможност, при наличието на установените предпоставки, да признае фактите от обвинителния акт и да се откаже от събирането на доказателства относно тези факти. Съдебната практика познава хипотези, при които производство, започнало по общия ред, впоследствие е трансформирано в производство по глава XXVII НПК, именно вследствие на направено от подсъдимия искане по чл. 371, т. 2 НПК.

Следователно са налице както процесуалното волеизявление на подсъдимия, така и материалната предпоставка по чл. 372, ал. 4 НПК – направеното признание да се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице основания за отмяна на постановеното по-рано определение в частта, с която делото е насрочено и определено да бъде разгледано по общия ред, и за преминаване към разглеждане на делото по реда на ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК – съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК.На основание чл. 370, ал.

2, вр. чл. 371, т. 2 и чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът..е отменил протоколно определение от 30.07.2026г. по НОХД № 01018/2026г. по описа на РС-Перник в частта, с която делото е насрочено за разглеждане по общия ред и е дал хода на съкратеното съдебно следствие в производството пред първа инстанция по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.../. Следва да се подчертае, че при условията на чл. 371, т. 2 от НПКподсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на 3 обвинителния акт. Съдът с нарочно определение и съобразявайки разпоредбата на чл. 252 НПК, незабавно след провеждането на разпоредителното заседание и горепосочените действия, по делото и обсъждането на въпросите по чл. 248 от НПК, е пристъпил към разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като възприел становищата на страните за разглеждане на делото по реда на тази процедура и счел, че са налице основанията за провеждането й. В този смисъл, съдебният състав се е произнесъл и с нарочно протоколно определение, с което е приел и че самопризнанието на подсъдимото лице се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е посочил, че при постановяване на своята присъда, ще се ползва от същите, като е приел по делото и актуална справка за съдимост на подсъдимия, видно от която същият е ***********.

В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият.

Намира фактическата обстановка за изцяло изяснена. Сочи, в пледоарията си, че изложеното от фактическа страна се установява от направеното самопризнание и по безспорен начин се подкрепя от събраните доказателства.

Излага, че от събраните доказателства и доказателствени средства изцяло, напълно и безпротиворечиво кореспондират с направеното в съдебно заседание признание на фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт. Всички събрани доказателства акцентира, че пресъздават и очертават напълно еднопосочно изнесената фактическа обстановка относно развилите се събития. Предвид и реда по който се разглежда делото, намира, че безспорно е установено, че на 05.07.2025г. подсъдимият е извършил деянието, в т.ч. с формата на вината, така както е описано дословно в обвинителния акт, поради което като такава, следва да бъде приета от съда фактическата обстановка. Несъмнено сочи, че това деяние представлява непредпазливо предизвикано ПТП довело до причиняването на две средни телесни повреди на пострадалия Д. А. Н.. Излага, че по делото единственият спорен момент, който се очертава, това е точната правна квалификация, а именно дали подсъдимият е бил неправоспособен, тоест налице е квалифициращо обстоятелство да бъде повдигнато обвинение по чл.343 ал.3 б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр.чл.342 ал.1 пр.3-то от НК или е налице само основния състав на чл.343, ал.1, б.“б“ от НК. Прокурорът поддържа становището така както е заявено в обвинителния акт, като застъпва тезата, че изтичането на срока на валидност на притежаваното от подсъдимия СУМПС се приравнява на липса на правоспособност. Допълва, че вярва на подсъдимия, че просто не е забелязал и е забравил, но обективното изтичане на срока се явява обективен факт, който е налице. Съобразно трайно установената съдебна практика изтичането на срока на валидност на СУМПС излага, че обуславя качеството на неправоспособност. Както вече е изтъквано сред основните аргументи за това, се явява обстоятелството, че подновяването на шофьорската книжка, не е само технически въпрос, свеждащ се до подаване на заявление. При 4 преиздаването на съответното свидетелство според прокурора е необходимо да бъдат удостоверено съществуването, запазването на определени годности у лицето от физически характер, а например за категория „С“ и от психически, които обстоятелства имат пряко отношение и към оценката за наличието на годност за управление на МПС. Поради това потвърждава визията изразена в изготвения обвинителен акт, че така извършеното деяние, следва да се квалифицира като престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр.чл.342 ал.1 пр.3-то от НК и подсъдимия да бъде признат за виновен в неговото извършване. Относно оттегчаващи отговорността обстоятелства в случая сочи, че такива не са налице.