Решение № 581 от 20.12.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. Смолян, 20.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20255440100609 по описа за 2025 година

Делото е образувано по постъпила искова молба от С. Ж. А., ЕГН: * с постоянен адрес: гр. Смолян, ул. *, срещу „* и „*.

Моли съда да признае за установено по отношение на „*, че договор за паричен заем № */21.05.2024г. е нищожен, поради противоречие на закона на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, и да го осъди да й заплати сумата 1086,12 лева, представляваща недължимо платена от нея по нищожен договор, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно. Моли съда да признае за установено по отношение на „*, че договор за гаранция № */21.05.2024г. е нищожен, като сключен в противоречие на добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД.

В исковата молба се излага, че на 21.05.2024 г. С. А. е сключила договор за паричен заем № *, по силата на който „*“ *й е предоставило в заем сумата от 2 000 лв при фиксирани ГЛП от 50.00 % и ГПР от 64.41 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 2 256,80 лв, като сумата включвала главница и лихва. На същата дата 21.05.2024 г. била задължена да сключи договор за предоставяне на гаранция № * с „*“ *, ЕИК * във връзка с договора за паричен заем и с оглед отпускането му. „*“ * трябвало да обезпечи задълженията на ищцата по договора за паричен заем. В договора е било уговорено 1 възнаграждение за гаранта в размер на 1 163,20 лв., което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът "* е овластен да приема вместо поръчителя плащанията. С. А. счита, че и този договор е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка.

Твърди, че Договор за паричен заем № * е нищожен. Същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи: ГЛП е 50.00 % - прекомерна и само на това основание според нея се явява нищожен. ГПР е 64.41 %, а съгласно чл.

19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.; ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включено възнаграждението за поръчител.

Според А. съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Според ищцата клаузата за обезпечение реално увеличава печалбата на кредитора, тъй като дори при плащане на всички задължения по заема, потребителят ще трябва да заплати и възнаграждението на гаранта. Излага, че ГПР не отговаря на действителните разходи, доколкото не включва сумата за обезпечението. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, поради което същият е нищожен.

2

Сочи, че договора за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал.

4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за поръчителство според А. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране. Твърди, че договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по кредита. При тази правна конструкция според ищцата гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане. Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на "* на допълнителен финансов приход от 1 163,20 лв, представляваш престацията на потребителя по гаранционната сделка.

А. твърди, че е изпатила напълно процесния кредит. Счита, че всички надвнесени суми обаче следва да й се върнат обратно на, тъй като са дадени по един нищожен договор и представляват неоснователно обогатяване на ответника.

От ответника „* е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който предявения иск се оспорва като неоснователен.

Ответникът заявява, че договорът за паричен заем е действителен и е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит; не страда от визираните исковата молба пороци, респективно тези пороци не водят до недействителност на договора.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен само и единствено в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от закона. Твърди, че тези разпоредби установяват минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит 3 информацията, която трябва да се съдържа в договора. Във всички останали случаи и в Закона за потребителския кредит и в Закона за защита на потребителите се визират нищожни клаузи, които не се отразяват непосредствено на действителността на договора за потребителски кредит.

Според ответното дружество от разпоредбите на чл. 19 и чл. 22 от ЗПК надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на разходите, не води до недействителност на договора за кредит. Излага, че съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 5 ЗПК, само клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считат за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада при последващи плащания по кредита Законът за потребителския кредит не предвижда в подобни случаи да се обяви целият договор за недействителен, както се вижда и от разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Според „* разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК не въвежда забрана ГПР по договора да не надвишава 50 % или разходите по договора да не надвишават 50 % на годишна база от стойността на кредита, както е посочил ищецът. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. „* намира, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит. Сочи, че в процесния договор са посочени годишният процент на разходите и общата сума дължима от потребителя , взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от договора: “договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за изпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор“). Общата дължима сума и годишният процент на разходите са изчислени към момента на сключване на договора. Релевантен за изчислението на ГПР е моментът на сключване на договора за кредит. При изчисление на ГПР се вземат предвид известните към момента на сключване на договора разходи. Заемодателят, към момента на сключване на договора за кредит, няма задължение да предвижда и допуска възможни и условни разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в 4 зависимост от вида на договора за паричен заем се използват предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания.

„* твърди, че общата дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от ДР към закона. Сочи, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в т. 1, § 1 ДР ЗПК. Цитира § 1.т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който общ разход по кредита са всички разходи по кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Според него общия разход по кредита са разходите по кредита, тоест, всеки определен по размера си неизбежен разход, в пряка връзка с договора за кредит. Счита, че само такива разходи вземат участие в определянето на общата дължима сума и ГПР.

„* твърди, че предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума от заемодателя, а заемополучателят следвало да предостави обезпечение, единствено за да изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението (разваляне на договор или дължимо на Заемодателя обезщетение за неизпъление). Според дружеството сключването на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с трето лице не се явява необходимо условие за сключването на договора за кредит. Според него в договора за заем разходи за обезпечаване на вземането са изключени, тъй като те нито са известни на заемодателя към момента на сключване на договора за заем, нито са в определен към този момент размер, нито са неизбежен разход, тъй като може да бъде предоставено и безвъзмездно поръчителство.

Сочи, че годишният процент на разходите по договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. ГПР е изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия - размер на усвоена сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима сума и пр. Според ответника заемодателят няма задължение 5 при промяна на условията по договора да изчислява и посочва нов ГПР. Сочи, че заемополучателят, избирайки да обезпечи вземанията, чрез гаранция, издадена от дружество-гарант, договаря с него съответните приложими в отношенията им условия. Ищецът по собствена воля е избрал да обезпечи задължението си по договора за заем чрез гаранция от дружество-гарант, имайки на свое разположение три алтернативни начина за обезпечаване, оглед на което твърдението за подвеждаща информация и неяснота е неоснователно.

Счита, че договорът не само формално покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11 ЗПК, но посочените параметри са и коректни.

При договорения размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в договора ГПР е коректно изчислен.

Дружеството излага, че след като ищецът, предварително запознат със съществените условия на кредита кредита (общ размер на кредита, общата сума, която трябва да се заплати, лихвен процент, годишен процент на разходите, изискваните обезпечения и пр.) е изразил съгласие за сключване на договор, то съгласно практиката на ВКС, това съгласие и последващото подписване на договора следва да се приема, като изразяване на становище по предложените условия, частен случай на индивидуално уговорена клауза.