Решение № 2609 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2609 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100505307 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответниците Д. И. Г., лично и в качеството й на пълномощник на ответника В. А. А., срещу решение № 20220726/09.12.2021 г., постановено по гр. д. № 16133/2016 г. по описа на СРС, Гражданско отделение, 128 състав, с което по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 15808/11.10.2016 г., постановено по същото дело, като е постановено навсякъде след името на ответницата Д. И. Г. да се чете „ЕГН **********“ вместо посоченото „ЕГН ****“.

Във въззивната жалба са изложени съображения за недопустимост, незаконосъобразност и неправилност на решението. Твърди се, че след признание на исковете е постановено решение, с което са уважени предявените срещу ответниците искове. Въз основа на изпълнителнителен лист от 28.11.2016 г. срещу тях е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ У.Д., по което ответниците погасили задължение в размер на 2060,50 лв., а изпълнителното дело е прекратено. Твърди се, че по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД от 23.11.2015 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 71951/2015 г., съгласно което ответниците дължат разноски за заповедното производство в размер на 328,28 лв. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение. На 04.08.2021 г. е подадена молба от ищцовото дружество за издаване на изпълнителен лист за присъдените с решението разноски в заповедното производство, като изпълнителния лист е издаден на 05.08.2021 г. Заявява се, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено след изтичане на давностния срок за претендираните от страна на ищеца суми за разноски по заповедното производство. Отправено е искане за отмяна на решение за поправка на явна фактическа грешка № 20220726, постановено на 09.12.2021 г. по гр. д. № 16133/2016 г. по описа на СРС, както и за присъждане на сторените разноски.

1

В изпълнение на указанията на въззивния съд е подадена молба на 20.06.2022 г. от ответниците, с която е заявено, че сезиращата съда жалба съдържа въззивна жалба срещу решение № 20220726/09.12.2021 г., постановено по гр. д. № 16133/2016 г. по описа на СРС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

Третото лице-помагач „Нелбо“ АД на страната на ищеца не заявява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С решение № 15808/11.10.2016 г. по гр. д. № 16133/2016 г. по описа на СРС, 128 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че всеки от ответниците Д. И.

Г.р и В. А. А., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 579,25 лв., от която 552,73 лв., представляваща стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2012 г. – м.04.2014 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. ****, абонатен № 353435, 26,52 лв. за дялово разпределение, заедно със законната лихва от подаване на заявлението за издване на заповед за изпълнение парично задължение – 23.06.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 127,91 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 30.09.2012 г. – 10.09.2015 г., от която 123,62 лв. за забвено плащане на топлинна енергия и 4,29 лв. за забавено плащане на услугата дялово разпределение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки един от ответниците е осъден да заплати на ищеца сумата от по 300 лв. разноски по исковото производство и по ч. гр. д. № 71951/2015 г. по описа на СРС. Решението е влязло в сила на 22.11.2016 г.

По молба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на 05.08.2021 г. е издаден изпълнителен лист за разноските, присъдени с решението.

На 02.12.2021 г. е постъпила молба от дружеството за отстраняване на очевидна фактическа грешка в ЕГН на ответницата Д. И. Г. в издадения изпълнителен лист и постановеното решение.

С решение № 20220726/09.12.2021 г. СРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 11.10.2016 г., постановено по същото дело, като е постановено навсякъде след името на ответницата Д. И. Г. да се чете „ЕГН **********“ вместо посоченото „ЕГН ****“.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно съдебната практика задължение за въззивния съд е като инстанция по същество да провери дали постановеното от първоинстанционния съд решение в производство по чл. 247 ГПК, е валидно и допустимо, а след това и дали е правилно, т. е. има ли допусната в основното решение очевидна фактическа грешка по смисъла на закона, в какво се изразява тя и правилно ли е поправена от първоинстанционния съд /в този смисъл решение № 321/26.09.2012 г. по гр. д. № 54/2012 г. на ВКС, I г.о./.

Настоящия състав на съда намира, че решението, постановено в производство по чл.

247 ГПК, е валидно и допустимо.

Налице е допусната в основното решение очевидна фактическа грешка по смисъла на закона, която се изразява в грешка при изписване на единния граждански номер на ответницата Д. И. Г. в диспозитива на съдебния акт, като вместо „ЕГН **********“ 2 погрешно е изписано „ЕГН ****“, с оглед доказателствата по делото, която правилно е поправена от първоинстанционния съд.

По оплакванията във въззивната жалба съдът намира за необходимо да отбележи, че за страните по делото не съществува правна възможност чрез обжалване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка да се пререши правният спор по същество или да се замести вече формираната воля на съда относно основателността на исковете или отговорността за разноски /така и решение № 124/15.03.2021 г. по т. д. № 1374/2019 г. на ВКС, I т. о., решение № 39/30.06.2011 г. по гр. д. № 486/2009 г. на ВКС, I г. о. и др./.

Съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Решението за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на самостоятелно обжалване само във връзка с предпоставките за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Предмет на преценката от съда в производството по отстраняване на очевидна фактическа грешка е само съответствието между действителната воля в основното решение /мотивите към същото/ и диспозитива на решението. Това е така, защото решението за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК е правен способ за отстраняване на несъответствията в мотивите и нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива. Грешката не трябва да засяга решаващата воля на съда. Тя може да се състои само в неточно или погрешно изписване на имена, цифри в мотивите и диспозитива, години, номер на делото и др. /така решение № 368/28.12.2012 г. по гр. д. № 340/2012 г. на ВКС, I г.о. и др./. При обжалване въззивната инстанция разполага със същите правомощия, както и първата инстанция, касаещи производството по поправка на очевидна фактическа грешка. Освен това следва да се подчертае, че при липса на обжалване на основното решение и влизането му в сила въззивният съд не може да проверява правилността му, включително в частта за разноските. По повод на подадената въззивна жалба против решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, въззивният съд проверява само дали има допусната очевидна фактическа грешка в основното решение, правилно ли е отстранена грешката или не. По пътя на обжалването на такова решение въззивния съд не разполага с правомощието да се произнася по релевираните доводи за изтекла давност относно вземанията за разноски, както и други въпроси по същество /така решение № 245/22.10.2012 г. по гр. д. № 277/2012 г. на ВКС, II г. о. и др./. Същите са неотносими към предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка, а са по съществото на спора, поради което не следва да се разглеждат в настоящото производство пред въззивния съд.

Изложеното обуславя извод за неоснователност на въззивната жалба, поради което настоящият състав приема, че обжалваното решение следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът по жалбата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В качеството си на страна в производството пред въззивния съд ищецът е депозирал единствено бланкетна молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и за отхвърляне на въззивната жалба, без да излага каквито и да било доводи за неоснователност на въззивната жалба. Ето защо липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал.

3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НЗПП и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20220726/09.12.2021 г., постановено по гр. д. № 3

16133/2016 г. по описа на СРС, Гражданско отделение, 128 състав, с което по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 15808/11.10.2016 г., постановено по гр. д. № 16133/2016 г.

Решението е постановено при участие на трето лице - помагач „Нелбо“ ЕАД.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4