Решение № 19920 от 04.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53007/2024
- Вид
- Решение № 19920
- Подписан
- 04.11.2025
- Състав
- ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.75 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 19920 гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110153007 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
С искова молба с вх. № 283073/05.09.2024г. ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е предявил против ответника П. К. С. положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 800 лв., представляваща непогасена главница по сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД договор за потребителски кредит № 201989 от 13.08.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 22.03.2024г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума по ч.гр.д. № 17028/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че на 13.08.2018г. между ответника (кредитополучател) и „Сити кеш“ ООД (кредитор) е сключен договор за потребителски кредит № 201989 при общи условия, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника кредит в размер на 800 лв., като последният се е задължил да върне сумата на 9 вноски от по 196 лв., с краен срок за погасяване на задълженията по договора на 13.05.2019г., олихвяван при фиксиран лихвен процент от 40.08% и годишен процент на разходите от 47.90% за целия срок на договора.
След усвояване на кредита кредитополучателят не погасил дължимите вноски, като непогасена била сума в размер 800 лв. за главница по сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД договор. Вземанията по договора били прехвърлени по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022г., сключен между „Сити кеш“ ЕООД и „АПС Бета България“ ЕООД, по силата на който ищецът придобил вземането спрямо ответника, за което било изпратено на настоящия адрес на длъжника уведомление, както и по имейл. Поддържа, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършеното прехвърляне на вземания и с получаване на препис от исковата молба. Поради неизпълнение на задълженията по процесния договор ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК спрямо ответника, което е уважено и е издадена заповед за 1 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17028/2024г. по описа на СРС, в която връзка е предявена настоящата искова претенция. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал отговор на исковата молба. Намира исковата молба за нередовна с довод, че ищецът не е конкретизирал какъв вид лихва претендира. Оспорва наличието на облигационно правоотношение по договора потребителски кредит, като твърди в тази връзка, че ответникът не е подписвал договора, както и такъв не му бил предоставян нито по електронен път, нито в писмена форма. Поддържа, че не са спазени изискванията за форма на договора, така и за действителност, доколкото в договора не било посочено място на сключването му, вида на предоставения по договора кредит, както и не са разяснени условията, касаещи приложимия по договора лихвен процент. Оспорва и начина на изчисляване на мораторната лихва. Направено е и евентуално възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет договор за потребителски кредит № 201989/13.08.2018 г. и общи условия, от които се установява, че на посочената дата между „Сити Кеш“ ООД (кредитодател) и ответника П. К. С. (кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „Сити Кеш“ ООД е отпуснало на ответника в заем сума в размер на 800 лева, със срок на издължаване от 9 месеца, при фиксиран ГЛП от 40.08 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 47.90 %. Общият размер на дължимата от потребителя сума възлиза на 976.26 лева, като размерът на погасителните вноски са; първите три вноски са по 26.72 лева и останалите шест вноски са по 149.35 лева.
Ищецът е представил по делото Общите условия, приложими към договора за кредит, като в чл. 33, ал. 1, т. 1 от същите е посочено, че при сключване на индивидуален договор страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения: 1) поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия - имат осигурителният доход общо в размер на най - малко 7 пъти размера на минималната работна заплата; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата; не са поръчители по други договори за заем, сключени с кредитора; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“ както по активни, така и по погасени задължения; да представят служебна бележка от работодателя си или друг документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход; 2) безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, включваща договорената главница и лихва. В чл.33, ал.2 от ОУ е посочено, че заемодателят си запазва правото еднолично и без да мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема и да откаже сключване на договор за заем, докато не бъде предоставено искано обезпечение, или да откаже сключване на договор за заем при непредставяне на обезпечение. Съгласно чл. 37, ал.3 от ОУ, в случай че заемателят не предостави годно обезпечение на договора в срок до три дни, считано от подписване на договора, същият дължи на заемодателят неустойка, индивидуализирана в договора за заем.
Приет е договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г., 2 сключен между „Сити Кеш“ ООД, като цедент, и „АПС Бета България“ ЕООД, като цесионер, от който се установява, че цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията, описани в представеното по делото приложение към договора.
От потвърждение за извършена цесия на парични вземания по чл. 99 ЗЗД и пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да уведомява по чл. 99 ЗЗД длъжниците за извършената цесия, в т. ч. и ответника, се установява, че цедентът е потвърдил извършената цесия на вземанията, както и че цедентът е упълномощил цесионера да уведомява от негово име всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на цесионера с договора за цесия.
По делото е прието като доказателство уведомление за извършена цесия от ищеца, като пълномощник на цедента, до ответника, с което същият се уведомява за извършената цесия на вземанията по процесния договор за кредит № 201989/13.08.2018 г. Не са налице данни писмото да е изпращано до ответника.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, по която вещото лице е посочило, че на ответника е предоставена на 13.08.2018 г. заемната сума от 800.00 лева чрез системата за електронни плащания на „Изипей“ АД. Съобразно заключението, общият размер на платените суми по процесния договор за паричен заем Кредирект № 201989/13.08.2018 г. е 1 051.00 лева.
Според извършените плащания, „Сити Кеш“ ООД е погасило задължения за лихва в размер на 26.72 лева, такса в размер на 303.62 лева и неустойка в размер на 720.66 лева, като след 21.07.2022 г.- датата на сключения договор за цесия, няма правени доброволни вноски от страна на ответника. Вещото лице посочва, че кредиторът е начислил сумата от 176.26 лв. – договорна лихва, от която е платена сумата от 26.72 лв., начислена е сумата от 507.60 лева – такса, от която е платена 303.62 лева, както и е начислена неустойка в размер на 787.74 лева, от която е платена сумата от 720.66 лева. Съобразно заключението, ако към ГПР се добави сумата от 787.74 лева, начислена като неустойка по процесния договор, се формират допълнителни разходи по заема на стойност 98.47 % от размера на предоставената и усвоена главница - 800.00 лв. Съобразно заключението, ГПР след добавяне на начислената неустойка по договора към задълженията за договорна лихва, е в размер на 146.37%.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД.
По така предявените искове в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличие на действителен договор за потребителски кредит № 201989 от 13.08.2018г., сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД, чието съдържание включва задължение на последния да върне предоставената по договора за кредит сума при сочените от ищеца условия и срок; 2/ реално предоставяне на уговорената парична сума в полза на кредитополучателя; 3/ настъпване изискуемостта на вземанията по договора за кредит; 4/ прехвърляне на формираните по силата на договора за кредит вземания на кредитора „Сити кеш“ ООД в полза на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД; 5/ съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство, като уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по договора за цесия. По възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване течението на давностния срок. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си в срок, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения.
3
Съдът намира, че от представения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, като цедент, и „АПС Бета България“ ЕООД, като цесионер, се установява, че заемодателят „Сити Кеш“ ООД е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си срещу ответника по процесния договор за потребителски кредит.
Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице - длъжника, налага да бъде извършено съобщаване на длъжника за цесията, съгласно чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. Последното е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/ - чл.99 ал.3 от ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 ЗЗД. Няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, като получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото производство е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК /Тълкувателно решение № 1427 от 11.11.1954, г., ОСГК, както и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК/. Видно от представеното по делото пълномощно, цедентът „Сити Кеш“ ООД е упълномощил ищеца „АПС Бета България“ ЕООД да уведоми всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземанията от 21.07.2022г., в т.ч. и ответника П. К. С..