Решение № 21264 от 22.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21264 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110169081 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на **** /уточнена в открито заседание на 22.06.2023 г./ срещу ****, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 1 400 лв. – остатък от регресно вземане по щета № **** за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вредите, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 21.05.2021 г. на главен път ****, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“ между него и собственика на автомобил марка ****, с рег. № ****.

Излага, че на 21.05.2021 г. на главен път ****, на 30 – 40 км. преди гр. ****, е настъпило ПТП, предизвикано виновно от водача на автомобил марка ****, с рег. № ****, при което бил увреден застрахованият при него автомобил. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета № ****, по която е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 2 190.18 лв., като е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Поддържа, че към момента на събитието виновният за произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че е поканил ответника да изплати регресното си задължение в общ размер на 2 205.18 лв., но той е извършил частично плащане на сума в размер на 805.18 лв., поради което ищецът претендира остатъка.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Признава наличието на твърдяното застрахователно правоотношение за автомобил марка ****, с рег. № ****, и изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца. Потвърждава, че е платил по регресната претенция на ищеца сума в размер на 805.18 лв. Оспорва причинно-следствената връзка между събитието и заплатените от ищеца щети по задната врата на багажника, като твърди, че те са резултат от предходно ПТП. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от застрахования при ищеца водач.

Оспорва размера на вредите при твърдения, че ищецът е заплатил обезщетение по завишени 1 цени на материали и труд за операциите, свързани с ремонта. Моли за отхвърляне на иска, евентуално – за присъждане на сума в по-нисък размер. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ. Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствената тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят-ищец да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в твърдяния размер за настъпило в срока на договора застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от виновното и протИ.правно поведение на водач, за когото е имало към датата на събитието валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

В случая с Определение № 14173/19.04.2023 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на автомобил марка ****, с рег. № ****; наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника за автомобил марка ****, с рег. № ****; изплащане от ищеца на увреденото лице на застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие в размер на 2 190.18 лв., за определянето на което е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв.; плащане от ответника по регресната претенция на сума в размер на 805.18 лв.

Страните не спорят относно настъпването на 21.05.2021 г. на главен път ****, на 30 – 40 км. преди гр. ****, на ПТП между двата автомобила в резултат на виновно и протИ.правно поведение на водача на автомобил марка ****. В тази връзка са събрани и гласни доказателства чрез разпит на двамата водачи – свидетелите С. и А., и на свид. С.а – очевидец на ПТП. Посочените от всички свидетелите обстоятелства относно времето и мястото на настъпване на инцидента се потвърждават от писмените доказателства – Двустранен констативен протокол за ПТП от 21.05.2021 г. и Уведомление по щета ****.

Показанията на свидетелите С. и С.а относно механизма на ПТП намират опора в Двустранния констативен протокол за ПТП и в заключението на съдебно-автотехническата експертиза, като от последните се опровергава заявеното от свид. А., че управляваният от свид. С. автомобил, движещ се пред нея, спрял рязко по средата на пътя. Освен това извънсъдебното частично плащане от ответника по регресната претенция на ищеца представлява своеобразно извънсъдебно признание на обсъжданите обстоятелства. Поради това съдът приема за доказано по делото, че на 21.05.2021 г. на главен път ****, на 30 – 40 км. преди гр. ****, при управление на автомобил марка ****, с рег. № ****, свид. А. ударила спрелия на уширение на пътя вдясно автомобил марка ****, с рег. № ****, 2 управляван от свид. С..

Първият спорен въпрос е свързан с това какви вреди по автомобил марка ****, с рег.

№ ****, са настъпили в резултат на процесното събитие и в частност – дали отворът в задната му част е причинен при това ПТП. По този въпрос съдът намира следното:

В Двустранния констативен протокол за ПТП в т. 11 са отразени като видими щети по автомобил марка **** отвор в задния капак /дупка/ и вдлъбнатина в задната лява част на капака, а в т. 14 е посочена спукана задна броня в лявата част.

В Уведомление за щета **** свид. С. е посочил, че уврежданията по МПС вследствие на събитието са в задната част.

От снимковия материал на л. 61 е видно, че спорният отвор се намира в задната средна част на автомобил марка **** – под задния му регистрационен номер.

От Регистрационен картон по Застрахователна полица № **** и приложените към него документи се установява, че през срока на застраховката са заведени две щети. Първата е щета № **** от 23.10.2020 г., която е заведена за установени на 21.10.2020 г. на паркинг щети по преден ляв калник, преден десен калник и предна броня, които са ремонтирани и към 30.10.2020 г. са били отстранени. Втората е процесната щета.

Свид. С. – водач на автомобил марка ****, разказва, че при ПТП предницата на другия автомобил се ударила в задницата на неговия автомобил, като ударът бил в задната му лява част. На място установил една дупка с размер на кутре и с неправилна форма, а задният капак /на багажника/ бил хлътнал. После при оглед били установени увреждания по бронята, откачане на датчици и други. Преди ПТП автомобилът му бил почти нов – на година и половина, абсолютно изправен и без стари увреждания. Всички поражения по автомобила му били в резултат от това ПТП, като се получили от десния ръб от калника на другия автомобил, защото той бил с много остър връх и останал почти непремачкан за разлика от капака, който бил смачкан, и маската, бронята и други, които били потрошени.

Той попълнил Двустранния констативен протокол, защото другият водач бил в стрес и треперел. В т. 14 от протокола продължил описанието на уврежданията, защото не му стигнало мястото в т. 11.

Свид. А. – водач на автомобил марка ****, разказва, че първоначалният удар при нейния автомобил бил отпред, а при другия автомобил – отзад. Щетите по нейния автомобил от събитието се изразили в смачкване на предния капак и изваждане на броните отпред. Преди инцидента той бил в добро състояние и по него нямало увреждания.

Свид. С.а – съпруга на свид. С. и очевидец на събитието, разказва, че уврежданията от ПТП по управлявания от съпруга й автомобил били отзад над регистрационния номер, като имало пробита дупка, както и имало други уврежданията, които не си спомня. Дупката над регистрационния номер не била там преди удара. Автомобилът бил технически изправен преди ПТП и по него нямало повреди, включително и отзад.

Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза щетите по автомобил марка ****, с изключение на отвора /дупката/ в задния капак, могат да бъдат получени вследствие на настъпилото на 21.05.2021 г. произшествие, като от приложените по делото доказателства не може да бъде определено дали увреждането в средната част на задния капак, изразяващо се в отвор с диаметър около 1 см., е получено вследствие на процесното ПТП и съответно – при съприкосновение с кой детайл на автомобил марка ****. Вещото лице посочва, че заключението би могло да бъде допълнено или променено при представяне на снимков материал на уврежданията на автомобил марка ****. Такива доказателства обаче по делото не са представени.

При изслушване на заключението в откритото заседание на 22.06.2023 г. вещото лице Й. посочва, че снимковият материал на автомобил марка „****“ не е достатъчен. Сочи, че теоретично /освен ако се установи, че е имало подобрения/ автомобил марка **** няма 3 детайл в предната част, който да пробие такъв отвор в задния капак на автомобил марка „****“. В тази връзка разяснява, че увреждането прилича на удар с твърд и тесен предмет, тип арматурно желязо или нещо подобно, какъвто детайл по принцип няма в предната част на автомобил марка ****. Категорично заявява, че няма метален детайл по предницата на автомобил марка ****, който при увреждането да може да се сгъне по такъв начин, за да пробие задната част на автомобил марка „****“. Отрича възможността отворът да е причинен от остри стърчащи части на счупен фар на автомобил марка ****, посочвайки, че в такъв случай фарът би се дочупил. Акцентира, че в случая става въпрос за пробив на ламаринен детайл в задната част на автомобил марка „****“, респ. за да се пробие по такъв начин детайлът през бронята, е необходим остър предмет с не по-малко от 15 см. издадена част, който трябва да мине през бронята, за да стигне до самия капак и да го пробие. Сочи, че от деформацията на калника на автомобил марка **** по абсолютно никакъв начин не може да се получи дупка в задната част на автомобил марка „****“, нито пък – от счупен капак. В откритото заседание категорично заявява, че на база доказателствата по делото дупката в задната част на автомобил марка „****“ не може да бъде получена при удара с автомобил марка ****.

В представеното заключение на допълнителната съдебно-автотехническа експертиза вещото лице не е отговорило на поставения му въпрос, а на различен въпрос. Пропускът обаче е коригиран при изслушването му в открито заседание на 23.11.2023 г., при което заявява, че след запознаване с допълнително събраните доказателства изводът му, че дупката отзад на багажника няма връзка с процесното ПТП, не се променя. Разяснява, че поради липсата на снимков материал на уврежданията на другото превозно средство не може се види дали е имало някаква част, която евентуално да е стърчала от него и която да може да пробие задния капак на автомобил марка „****“, и не може да се направи т. нар. еквивалентност на уврежданията, т.е. да се установи дали уврежданията по едното превозно средство могат да причинят щетите по другото превозно средство.