Решение № 138 от 21.12.2021, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. К., 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20215320200156 по описа за 2021 година Установи следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № НП-* от 10.03.2021 г. на Изпълнителния директор на И.а. „М.н.” (ИАМН) гр. С., на ЦВ. СЛ. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. К., ул. „С.“ № . вх.., ет. за нарушение по чл.86, ал.1, т.

3, вр. с чл. 81, ал.2, т.1 от З.з. (ЗЗ), на основание чл. 229, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100 лева.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.П.-К., която поддържа жалбата и прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, като оспорва приетата фактическа обстановка и счита, че жалбоподателя Д. не е извършила нарушението, както и, че е наложено наказание по бланкетна норма, а те трябва винаги да се запълват с конкретни разпоредби. Излагат се доводи. Претендира разноски.

1

Органът, издал наказателното постановление, се представлява от гл.юрк. С. който счита жалбата за неоснователна и иска от съда да остави в сила атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е и допустима.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на наказателното постановление и АУАН, след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административно-наказващият орган в наказателното постановление е приел за установено следното :

Д-р ЦВ. СЛ. Д., специалист по „А.и г.“ в „МБАЛ „Д- р К. П.“- К.“ ЕООД, гр. К., в качеството й на лекар на разположение в Отделение по А.и г. и в качеството й на лекуващ лекар, записана в ИБР като такава, осъществила преглед, лечение и наблюдение на родилката Н.К.С.-Д., след приемането й в МБАЛ „Д-р К. П.“- К.“ гр.К., като не е направила преоценка на родовия процес, тъй като никъде в документацията не е отразила причините, които са наложили да се пристъпи към стимулация на раждането с окситоцинова инфузия и то при запазен околоплоден мехур. Продължаването на окситоциновата стимулация, без преоценка на състоянието на бременната, е довело до преципитирано раждане.

Със своите решения по време на наблюдението на бременната, д-р Д. е нарушила изискването на чл.86, ал.1, т.3 от З.з.: „Като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ” във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 1 от З.з., съгласно който: „Правото на достъпна медицинска помощ се 2 осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ“ в частта „качество на медицинската помощ“. Нарушението е допуснато спрямо родилката Н.К.С.Д.. Нарушението е установено на 02.09.2020г. Нарушението е извършено на * г. в МБАЛ „Д-р К. П.“ ЕООД, гр. К..

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и от писмените доказателства: АУАН № */04.11.2020 г., Заповед № РД-*/10.07.20 г. издадена от изпълнителния директор на ИАМН; История на бременността и раждането № */189/* г.;Експертно становище на д-р И.Д. с № РД*/14.09.20 г.; Писмо № */13.10.20 г., Съдебномедицинска експертиза на труп с № */2020 г.;Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № */11.04.2016 г.; Констативен протокол № */18.09.20 г.; График за месец юни 2020 г. на отделение по АГ в МБАЛ д-р „К. П.“ К.; График за месец юни 2020 г. на отделение по АИЛ в МБАЛ д-р „К.

П.“ К.; Писмо с № */07.08.20 г. с приложени становища на д-р С., д-р М., д-р Д., д-р П., д-р Д.; Писмо с № ** г.; Епикриза на С.Д.Д., документи от медицински изследвания; епикризи, писма от МБАЛ д-р „К. П.“ К..

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл.235, вр. с чл.229 от ЗЗ. Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Въпреки това съдът счита, че актосъставителят и АНО не са изпълнили 3 задължението си да опишат конкретно, точно и ясно извършеното нарушение, с всички съставомерни признаци и да му дадат коректна правна квалификация. Това е така по следните причини:

Съгласно санкционната норма на чл.229, ал.1 от ЗЗ, посочена от АНО който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв., т.е. тази нормата е бланкетна. Бланкетните норми винаги се запълват с конкретни разпоредби от същия нормативен акт или от друг равен по степен нормативен акт, както и от подзаконов нормативен акт, които регламентират ясни задължения, вменени на правните субекти. За да може привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да се защити, е особено важно в АУАН и НП да се посочат законните разпоредби, които са нарушени – чл.42, т.5 и чл.57, т.6 от ЗАНН. Административните нарушения по чл.229, ал.1 от ЗЗ са формални, при тях не се изисква настъпване на резултат за разлика от престъпленията по чл.123 и чл.* от НК, които са резултатни – при тях е настъпила смърт или телесна повреда на лице, поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

В случая, актосъставителят и наказващият орган са посочили като нарушена разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.3 от ЗЗ, във вр. с чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ. Тези разпоредби установяват принципите, които следва да се спазват при осъществяване на медицински помощ на пациента, но същите са от категорията на несамостоятелните норми и не вменяват конкретни задължения за лицата, предоставящи медицинска помощ, а очертава само правната рамка, в която следва да вместват конкретните задължения гарантиращи правата на пациентите в пълен обем. Посочените разпоредби са във връзка с нормата на чл.79 от ЗЗ, съгласно която медицинската помощ в Р.Б. се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно чл.80 от ЗЗ, качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.

Доколкото в медицинската наука и практика е възможно да съществуват 4 различни, а понякога и противоположни схващания по едни и същи въпроси, в ЗЗ е посочено, че следва да се съобразяват медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.

Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Именно в тези медицински стандарти са разписани всички действия (конкретни, ясни и точни задължения), които медицинските лица следва да предприемат при определените предпоставки, като неспазването им може да се третира като осъществено административно нарушение – т.е. за да се приемат за нарушение и това да влече административно-наказателна отговорност, следва извършените от дееца действия да са в противоречие с медицински стандарти или правила за добра медицинска практика, които вменяват конкретни задължения, чието изпълнение представлява съблюдаване и спазване на принципите, които следва да се спазват при осъществяване на медицински помощ на пациента. Това означава, че в АУАН и НП освен задължителното посочване на съставомерните факти в обобщен вид и приложимата норма от ЗЗ, при бланкетните и препращащите норми, каквито са чл.229, ал.1 от ЗЗ и чл. 86, ал.1, т.3 от ЗЗ, вр. чл.81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ, се налага да се посочат допълнително и нарушените конкретните разпоредби в медицинските стандарти или правилата за добра медицинска практика. В константната си практика административните съдилища /например: Решение № 722 от 06.12.2018 година по КАНД № 806/2018г. на Адм.съд гр.Плевен, Решение № 2490 от 23.11.2018 г. на Адм. съд Пловдив по КАНД № 2940/2018, Решение № 241 от 16.11.2018 г. по КАНД № 205 по описа за 2018 г. на Адм.съд гр.Кюстендил, Решение № 364 от 30.10.2018 г. по КАН дело № 308 по описа за 2018 год на Адм.съд- Ст.Загора, Решение № 569 от 26.09.2018 г. на АдмС - Плевен по КАНД № 662/2018 г. Решение по КАНД № 1389 по описа за 2018 г. на Административен съд - Варна, Решение № 199 30.05.2018 г. по КАНД № 177 по описа за 2018 г. на Адм.съд-Ст.Загора, Решение № 785 /20.04.2018 г. по КАНД № 386/2018 г. на Адм.съд-гр.Бургас/ приемат, че за да 5 се проведе законосъобразно процесът на административно наказване по чл.229, ал.1 от ЗЗ е необходимо в АУАН и в НП да се посочат конкретни разпоредби на медицинските стандарти или конкретно правило за добра медицинска практика, които са нарушени. Когато такова посочване не е налице е допуснато съществено процесуално нарушение. Тези медицински стандарти и правила за добра медицинска практика не могат да бъдат заместени от посочените в АУАН и НП твърдения, че привлеченият към отговорност е следвало да извърши определени действия, които той не е извършил или ги е извършил неправилно, не в достътъчен обем, не навреме и т.н. В обжалваното НП въпреки обемното изложение на установените обстоятелства, липсва посочване на нормите от утвърден стандарт или правило на добра медицинска практика, които не са спазени от д-р Д.. Като се е позовал на обща норма, която не регламентира правила, а съдържа само общ принцип и не е посочил съставомерни признаци на специални норми, АНО е нарушил правото на защита на нарушителя, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно само на процесуално основание. Липсата на такива конкретно посочени норми в утвърден медицински стандарт или на правило за добра медицинска практика, които са нарушени от д-р Д. в АУАН и в атакуваното наказателно постановление, прави невъзможно и осъществяването на контрол от страна на съда дали описаните в обстоятелствената част на конкретни действия и бездействия на жалбоподателят осъществяват състава на административното нарушение по чл.229, ал.1 от ЗЗ, доколкото не е ясно дали същите противоречат на утвърден стандарт или правило на добра медицинска практика.