Решение № 2126 от 16.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2126 гр. София, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20211110157443 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу М. Н. Т., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 29057/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 114,13 BGN /сто и четиринадесет лева и 13 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.08.2017г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от 25.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г. до 27.04.2021г. върху главницата за топлинна енергия в размер на 18,16 BGN /осемнадесет лева и 16 стотинки/, сумата от 25,00 BGN /двадесет и пет лева/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.04.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от 25.05.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва от 31.05.2018г. до 27.04.2021 г. върху главницата за дялово разпределение в размер на 5,08 BGN /пет лева и 08 стотинки/.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в /адрес/, аб. № *********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Посочва, че имотът не е присъединен към отоплителната система, не е топлофициран, през него не преминава топлинна енергия, няма инсталирани тръби и щрангове, с оглед на което не следва да се дължат суми за 1 топлинна енергия. Евентуално прави възражение за изтекла погасителна давност.

Поддържа, че клаузата на чл. 31 от ОУ е неравноправна и нищожна. Оспорва фактурите да са публикувани в интернет и да е изпадал в забава.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т. е. качеството му на потребител на топлинна енергия; изпълнение на задължението за доставяне на топлинна енергия до топлоснабден имот в претендирания размер и за процесния период. В доказателствена тежест на ответника да установи факта на изпълнение, т.е. че е изплатил на ищцовото дружество дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през процесния период.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител на енергия или природен газ за битови нужди е лице собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Ответникът в настоящото производство не оспорва факта, че е собственик на таван № 13. Оспорва обаче процесният таван № 13 да е топлоснабден. От изслушаната, приета и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в процесния таван няма монтирани тръби, тръбни отклонения и щрангове, отоплителни тела /радиатори/, вентили, уреди за дялово разпределение, водомери за топла вода, кухненски смесители, смесители за баня и душове, от които и през които да преминава енергия за отопление и/или да се черпи БГВ. От заключението се установява още, че през процесния период за таван № 13 е начислявана само топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация. Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 3 от ДР на Наредба № 16-334/06.04.2007г., „инсталация в сграда“ или „сградна инсталация“ е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите. Когато към една абонатна станция са присъединени повече от една сграда, всеки от присъединителните топлопроводи е елемент на съответната инсталация в сградата.

В настоящия случай, при съобразяване на горната легална дефиниция и заключението по СТЕ, се налага извода, че за процесния имот не може и не следва да бъде начислявана топлоенергия за сградна инсталация, тъй като същият не е част от нея – към него няма включени вертикални или хоризонтални тръбопроводи и други съоръжения, които да доставят топлинна енергия. Тоест, до таван № 13 не са монтирани елементи от отоплителната система на сградата и няма прокарано БГВ. С оглед на това, същият не представлява топлоснабден имот и ответникът не следва да дължи на ищцовото дружество суми за топлинна енергия или дялово разпределение за този обект. Ето защо, главните искове се явяват неоснователни, а в резултат от това и акцесорните такива.

За пълнота следва да се посочи, че с влязло в сила съдебно решение от 24.04.2020г. по гр. д. № 73636/2018г. по описа на СРС са отхвърлени идентични искове между същите страни за същия обект, но за предходен период, като в настоящата искова молба ищецът не се позовава на новонастъпили обстоятелства във връзка с 2 обекта /например последващото му топлоснабдяване/, а единствено на нов период. С оглед на това, съдът счита, че това решение се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на горните факти и следва да бъде зачетено от настоящия състав.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на присъждане на сторените разноски има ответникът, който е доказал извършването на такива в размер на 360лв. за платено адв. възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от /фирма/, ЕИК:

**********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу М. Н. Т., ЕГН:

**********, със съдебен адрес: /адрес/, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 29057/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 114,13лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.08.2017г.-30.04.2020г. до обект с адрес: /адрес/, аб. № *********, ведно със законната лихва от 25.05.2021г. до изплащане на вземането;

18,16лв., представляваща мораторна върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 27.04.2021г.; 25,00лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.04.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от 25.05.2021г. до изплащане на вземането, и 5,08лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2018г. до 27.04.2021г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ да заплати на М. Н. Т., ЕГН: **********, със съдебен адрес: /адрес/, сумата от 360лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „Нелбо инженеринг“ ООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3