Решение № 92 от 27.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Пловдив, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Г. Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20255000500130 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Г. С. Д. и М. П. М. чрез процесуалния им представител адвокат К. Б. против решение № 260012/29.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2406/2020 по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с. Жалбоподателите считат, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при липса на мотиви и неизпълнение задължението на съда да събира доказателства служебно за установяване размера на претендираните вреди, както и е необосновано по подробно изложените във въззивната жалба съображения, поради което молят да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират направените по делото разноски.

Въззиваемият Н РБ счита, че обжалваното решение е правилно и 1 обосновано, като не са налице условията за неговата отмяна, доколкото първоинстанционният съд е изследвал в цялост предпоставките на чл. 2в от ЗОДОВ, анализирал е европейската и националната правна рамка и е направил законосъобразен извод, че с приемането на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ не е извършено нарушение на правото на Европейския съюз, в резултат на което ищците да са претърпели вреди, съдът е изложил мотиви и е обсъдил всички възражения на страните, като не е допуснал и останалите посочени във въззивната жалба процесуални нарушения. Счита, че е недопустимо за първи път във въззивната жалба да се навежда твърдения за нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС и нарушение на чл. 47, § 2 и чл. 17 от ХОПЕС.

Въз основа на изложените в отговора съображения моли да бъде потвърдено решението на окръжния съд. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна П в качеството й на страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Г. С. Д. и М.

П. М. против Н РБ обективно и субективно съединени искове по чл. 2в от ЗОДОВ и по чл. 86 от ЗЗД. Ищците твърдят, че през 2012 г. всеки от тях сключил договор с Д за наемане на земеделски земи за срок от 5 години на основание чл. 47, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, процедурата по който започнала със заповед № РД 46-260/23.03.2012 г. на министъра на Зто и храните за провеждане на търг за отдаване под наем на земеделски земи, заповед № 0764/20.07.2012 г. на директора на О З - П и протокол от 08.08.2012 г. По силата на сключените договори на ищците били предоставени за временно възмездно ползване земеделски имоти с начин на трайно ползване пасищемера съгласно заявеното от тях желание, съдържащо се в заявление за участие 2 в търговете, а те поели ангажимент за целогодишно поддържане на заявените площи в добро земеделско състояние за срока на договорите, както и поели задължения по мярка 211, 212 и 213, свързани с Директива 2000/60/ЕК, и по мярка 214 „А. п.“, като за периода 2013 г. – 2016 г. ищците получавали плащания по тези мерки в определени размери. През 2015 г. настъпила промяна в нормативната уредба, като в чл. 37и, ал. 1 от ЗИДЗСПЗЗ било въведено императивно изискване пасищата, мерите и ливадите от държавния и общински поземлен фонд да се отдават под наем или аренда само на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, в § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ от 2015 г. било предвидено ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24.02.2015 г., в срок до 01.02.2016 г. да приведат договорите в съответствие с новите изисквания, а в противен случай те щели да бъдат прекратени. В исковата молба се твърди, че сключените от ищците договори попадали в приложното поле на новоприетите разпоредби, поради което те били в невъзможност да продължат да ползват предоставените им земи поради това, че нямали селскостопански животни, а придобиването на такива, за да се спази посоченото изискване, изисквало огромен финансов ресурс, с какъвто те не разполагали, като били принудени да подадат искания за прекратяване на договорите чрез сключени споразумения между тях и М на ****, в които изрично било посочено, че договорите се прекратяват поради изменение в нормативната уредба, а в резултат на отнетото им право да обработват земите Д. и М. загубили правото да получат субсидии от Европейския съюз за 2016 г. и за 2017 г. в общ размер на 100 000 лв. за Д. и 50 000 лв. за М., въпреки че били направили сериозни инвестиции на труд и разход на време за първоначално почистване на наетите пасища и за целогодишното им поддържане в добро земеделско състояние. Ищците твърдят, че приетата законодателна промяна на § 15, ал. 1 - ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ противоречи на правото на Европейския съюз, тъй като не е спазен един от основните негови принципи – този на правната сигурност, изискващ яснота и точност на прилагане на правните норми, както и на принципа за защита на легитимните очаквания, нарушаването на които произтича от допуснатото обратно действие на нововъведените разпоредби, 3 липсват обстоятелства, обосноваващи обществен интерес от приетата мярка, тя е в противоречие с чл. 93, § 3 от Регламент /ЕО/ № 1306/2013 г., съгласно който държавите-членки са длъжни да гарантират, че земите, представляващи постоянни пасища към 01.01.2007 г., продължават да се поддържат като такива, независимо дали земята се ползва от земеделски стопани-животновъди или не, както и на § 33 от Преамбюла и чл. 37 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2013 г., според който през 2015 г. и 2016 г. държавите-членки трябва да продължат да изпълняват задълженията си да поддържат постоянни пасища в определено съотношение спрямо всички площи; не са зачетени изискванията на чл. 7 от Делегиран регламент /ЕС/ № 807/2014 г. на Комисията от 11.03.2014 г., не е съобразен Регламент /ЕС/ № 1305/2013 г. поради непредвиждане от Д на механизъм, който да компенсира допълнителни и извънредни инвестиции, създава се неравно третиране на земеделските стопани поради изискване за допълнителен капитал, тъй като тези от тях, които не отглеждат животни, се оказват злепоставени без обективни причини, а това противоречи на чл. 20 от Хартата на основните права на ЕС, според която всички хора са равни пред закона. В исковата молба се твърди също, че от допуснатото нарушение на правото на Европейския съюз Д. и М. са понесли и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, силна фрустрация, чувство за онеправданост, липса на перспектива и предвидимост, за които също следва да бъдат обезщетени. Предвид изложените мотиви ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди Н РБ да заплати на Г. С. Д. 100 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи неполучени директни плащания по посочените в исковата молба мерки за 2016 г. и 2017 г.; 45 000 лв. мораторна лихва върху тази сума, считано от 01.01.2016 г. до датата на подаване на исковата молба, 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 3 047,22 лв. мораторна лихва върху тази главница, дължима за период от три години преди датата на завеждане на исковата молба, както и да заплати на М.

П. М. 50 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи неполучени директни плащания по посочените в исковата молба мерки за 2016 г. и 2017 г., 20 000 лв. мораторна лихва върху тази сума, считано от 01.01.2016 г. до датата на подаване на исковата молба, 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 3 047,22 лв. мораторна лихва върху тази главница, дължима за период от три години преди датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всички главници, считано от датата на 4 подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират разноски.

Ответникът Н РБ намира исковете за недопустими, поради това, че по този начин се осъществява контрол за законосъобразност дейността на законодателния орган, което единствено може да прави Конституционният съд, а по същество счита, че исковете са неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Счита, че е неприложим режимът на извъндоговорната отговорност, тъй като спорът касае българската държава, а за да се ангажира извъндоговорната отговорност на ответника за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие нарушение на правото на ЕС, следва да е налице нарушение на правна норма на ЕС, която има за предмет предоставяне на права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между нарушението и вредата, но по делото не е доказан нито един от елементите на фактическия състав за ангажиране на тази отговорност. Твърди, че не се нарушава принципът на правната сигурност и забраната за ретроактивно действие, като той не забранява по принцип промяна в действащото законодателство относно уреждане на обществените отношения, а с тази промяна законодателят е отговорил на конкретна възникнала потребност по въпрос от съществена обществена значимост, доколкото били подадени множество жалби и сигнали, че големи площи от земите, в които са разположени животновъдни обекти, се ползват от лица, които нямат животни, но получават субсидии, а за фермерите няма свободни терени за отглеждане и изхранване на животните, като с § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е дадена възможност и срок на ползвателите, сключили договори за наем или аренда, да приведат договорите в съответствие с новите изисквания, а който не е сторил това, не може да черпи права от собственото си бездействие. Според ответника нормативната промяна е в съответствие с преамбюла на Регламент № 1307/2013 за отчитане необходимостта от гаранции, че подпомагането е целенасочено, т.е. в полза на земеделски стопани, чиято основна дейност включва упражняване на селскостопанска дейност, което не противоречи на чл. 20 от ХОПЕС, на ищците като земеделски стопани в чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е предвидена помощ за съответната календарна година, а не за целия срок на договора, поради което приходите им не са били гарантирани за процесния 5 период, което води до недоказаност на претендираните имуществени вреди по основание и размер. Счита, че са недоказани и твърдените от ищците неимуществени вреди, които не са произтекли пряко и непосредствено от действията на Н. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенциите за лихви. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна по реда на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ О - П счита, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Г. С. Д. против Н РБ искове за осъждането на Н РБ да заплати на Г. С. Д. 100 000 лв. обезщетение за неполучени директни плащания по мярка 211, мярка 212, мярка 213 и мярка 214 за кампанията 2016 г. и за кампанията 2017 г. от нарушаване правото на Европейския съюз във връзка с приемането на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в ДВ бр. 61/2015 г., 45 000 лв. мораторна лихва върху тази сума за периода 01.01.2016 г. - 30.09.2020 г., 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на Европейския съюз във връзка с приемането на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в ДВ бр. 61/2015 г. и 3 047,22 лв. мораторна лихва върху тази сума за периода 30.09.2017 г. - 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, отхвърлени са предявените от М. П. М. против Н РБ искове за осъждането на Н РБ да заплати на М. П. М. 50 000 лв. обезщетение за неполучени директни плащания по мярка 211, мярка 212, мярка 213 и мярка 214 за кампанията 2016 г. и за кампанията 2017 г. от нарушаване правото на Европейския съюз във връзка с приемането на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в ДВ бр. 61/2015 г., 20 000 лв. мораторна лихва върху тази сума за периода 01.01.2016 г. - 30.09.2020 г., 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на Европейския съюз във връзка с приемането на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в ДВ бр. 61/2015 г. и 3 047,22 лв. мораторна лихва върху тази сума за периода 30.09.2017 г. - 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, а Г. С. Д. и М. П. М. са осъдени да заплатят на Н РБ 400 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив 5 879.10 лв.