Решение № 12370 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12370 гр. С, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110105779 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу „Ракировка“ ЕООД, ЕИК 200850602 кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 72,20 евро представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот – Офис № *, находящ се на адрес: гр. С, район „В“, ул. „О.П.“ № **, ет. *, Офис № *, за период от 01.07.2023 г. 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 22.10.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 15,20 евро, представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2023 г. до 20.10.2025 г.; сумата от 8,04 евро, представляваща главница за стойността на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 22.10.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 2,06 евро, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2023 г. – 20.10.2025 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 6278/2025 г. по описа на Районен съд - Перник, VI състав.

Ищецът „Топлофикация С" ЕАД твърди, че макар между дружеството и ответника „Ракировка" ЕООД да не е подписан изричен писмен договор, 1 ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди съгласно ЗЕ за топлоснабден имот – оф. № *, находящ се в гр. С, ул.

"О.П." № **, ет. *. Ищецът посочва, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ отношенията се регулират и от Общите условия (ОУ) за продажба на ТЕ, одобрени от ДКЕВР. Твърди се, че за процесния период от м. 05.2023 г. до м.

04.2024 г. в имота е доставяна и отчитана топлинна енергия, като след края на отоплителния сезон са изготвени изравнителни сметки на база реален отчет от фирмата за дялово разпределение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ракировка" ЕООД оспорва изцяло предявените искове като недопустими и неоснователни. Възразява за липса на пасивна процесуална легитимация, като твърди, че обектът е магазин без изградена вътрешна отоплителна инсталация (ВОИ) и инсталация за битово горещо водоснабдяване (БГВ), липсват отоплителни тела и водомер, което прави обекта технически негоден да ползва услугите на ищеца. Оспорва наличието на договорно основание за плащане поради липса на изричен писмен договор съгласно изискванията на ЗЕ и Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Навежда доводи, че чл. 153 от ЗЕ противоречи на Директива 2011/83/ЕС и Конституцията, и че Общите условия съдържат неравноправни клаузи (конкретно чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ), които прехвърлят тежестта за заплащане на дяловото разпределение върху потребителя, вместо върху доставчика, както изисква чл. 149б, ал. 3 от ЗЕ.

Ответникът оспорва и претендираните суми за "сградна инсталация", като твърди, че методиката за изчисляването им е отменена от ВАС. Оспорва се, че ТЕ е начислена въз основа на реален отчет, поради липса на уреди. Възразява срещу начисляването на лихви върху прогнозни (неликвидни) сметки.

Направено е и възражение за погасяване на вземанията по давност.

Ответникът формулира доказателствени искания за задължаване на ищеца да представи множество първични счетоводни документи, фактури, метрологични протоколи, проекти за мощност на сградата и др. Освен това прави изрични искания за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, за образуване на конституционно дело и за спиране на настоящото производство.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи.

2

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи обедняването си - количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника - че последният е консумирал тази енергия и е използвал посочената услуга, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че енергията и услугата са доставяни на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

С оглед изложеното в тежест на ищеца по настоящото дело е било да установи при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в топлоснабдения имот през исковия период топлинна енергия и че този имот се е ползвал от ответника в този период, респ. до стойността на предоставената услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това (в т. ч. за услугата дялово разпределение), както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. ЗЗа (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Страните не спорят, а и от представения нотариален акт за покупкопродажба от 29.09.2009 г. /л. 33/ се установява, че ответникът е собственик на процесния имот.

По делото не се спори и че последният е предназначен за задоволяване 3 на стопански, респ. небитови нужди. Ето защо, топлоснабдяването му следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ – писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. По делото не се спори, че такъв писмен договор между страните за исковия период не е бил подписван и договорно правоотношение помежду им не е съществувало.

От заключението на СТЕ се установява, че за исковия период няма начислена топлинна енергия за отопление на имота, а е начислена единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е отчитана по прогнозни данни.

Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. Следва да се отбележи, че при последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е нормативно или договорно обусловено, а в някои по-редки случаи значение могат да имат и специалните качества или потребности на обогатения (в този смисъл Определение № 776 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова, Определение № 3232 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова и др.).

За установяване на горното не е достатъчно да се докаже, че ответникът е собственик на имота през исковия период, което обстоятелство в случая не е спорно. От страна на ищеца е следвало да се установи при условията на пълно и главно доказване доставката на топлинна енергия в соченото количество и че същата е потребена именно от ответника. Установи се от заключението на СТЕ, че за исковия период е начислена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация която за процесния период е начислена въз основа на снет отчет на 1 бр. топломер, отчитан по прогнозни данни от предходен изравнителен период. Не се установява в условията на пълно и главно доказване топлинната енергия да е потребена от ответника. Този извод не се 4 променя от обстоятелството, че ищецът издава фактури на ответника, на когото служебно е открил партида за процесния имот, тъй като релевантно за основателността на настоящата претенция е ползването на имота, нито от данните в СТЕ, доколкото документ за отчет за отчетния период не е наличен по делото, за да се преценява подписан ли е, от кого и евентуална връзка на подписалия го с ответното дружество. Като не е доказал по делото, че ответникът е ползвал ТЕ в имота през периода, с оглед което ползване ищецът твърди ответникът да се е обогатил за негова сметка, то и не е изпълнил възложената му с доклада по реда на чл. 154 ГПК доказателствена тежест.

Въз основа на ангажираните по делото доказателства не е установено при условията на пълно и главно доказване, че доставената до процесния имот топлинната енергия е потребена именно от ответника. Обстоятелството, че ответникът е собственик на имота не променя този извод, тъй като претенцията е такава за неоснователно обогатяване и релевантно в случая е обстоятелството обогатил ли се е ответникът за сметка на ищеца, като е ползвал топлинна енергия, спестявайки разход за заплащането й.

Въз основа на ангажираните по делото доказателства не може да се приеме, че ищецът е доказал в условията на пълно и главни доказване топлинна енергия да е била потребена от ответника.

След като не може да се формира безспорен извод за обогатяване от страна на ответника, то предявеният срещу него иск не е доказан по своето основание, което изключва необходимостта да се обсъжда въпросът за неговия размер.

С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.

По отношение на вземането за неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за цената на дяловото разпределение, освен гореизложените съображения следва да се има предвид и следното:

Доколкото между страните няма сключен писмен договор, което обстоятелство не е спорно помежду им, Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не намират приложение. От друга страна, няма доказателства 5 по делото ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме както, че ответникът се е обогатил със спестяване на такъв разход, така и че ищецът се е обеднил, извършвайки разход. По изложените съображения искът за неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за цената на дяловото разпределение, се явява неоснователен и на това основание.

По отношение на разноските:

При този изход на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК има единствено ответникът. Същият претендира и доказва такива в общ размер на 235,19 евро (460,00 лева), от които 60,00 лв. за адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение за заповедното производство. Посочените разноски не са прекомерни по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед което и следва да се присъдят в полза на ответника.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу „Ракировка“ ЕООД, ЕИК 200850602 кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 72,20 евро, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот – Офис № *, находящ се на адрес: гр. С, район „В“, ул. „О.П.“ № **, ет. *, Офис № *, за период от 01.07.2023 г. 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 22.10.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 15,20 евро, представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2023 г. до 20.10.2025 г.; сумата от 8,04 евро, представляваща главница за стойността на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 22.10.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 2,06 евро, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2023 г. – 20.10.2025 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по по чл. 410 ГПК по ЧГД № 6278/2025 г. по описа на Районен съд - Перник, VI 6 състав – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Разпечатката съдържа 34 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4e46b17-0c53-44ad-8389-8553311770cb