Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 786 от 11.06.2025, Административен съд - Габрово

Съд
Административен съд - Габрово
Дело
Административно дело 107/2023
Вид
Решение № 786
Подписан
11.06.2025
Състав
Емилия Кирова-Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, т. 1 - 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 1 - 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 1 - 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 9, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 496, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107, ал. 1 и ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 107, ал. 1 и ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 107, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 144, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 170 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 28, ал. 1, т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 29 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 29, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 29-30 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 32, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 32, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 76 · Закон за здравето
  • чл. 2, ал. 5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 89, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 123, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 14, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 14, ал. 3 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 14, ал. 9 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 17 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 28 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 28, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 1- 5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 1- 5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 1- 5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 1- 5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 60 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 64 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 67 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 69 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 9а · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 9б · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за нормативните актове
  • чл. 313, ал. 2 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 786

Габрово, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

При секретар РАДИНА ЦЕРОВСКА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА административно дело № 107 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-989 от 29.05.2023 г., подадена от „Дрим Консулт“ ООД, със седалище [населено място] 1223 – Столична община, ЕИК: *********, против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № [рег. номер] от 14.07.2022 г., потвърден с Решение № 1 от 2023 г. на директор Дирекция МДТБФ /Местни данъци и такси, бюджет и финанси/ при О. Д., като се иска съдът да отмени същия като незаконосъобразен в частта, в която е оспорен този акт по административен ред.

С процесния АУЗД на дружеството – жалбоподател е определено публично задължение към 14.07.2022 г. по години за периоди от 2018 г. до 2021 г., в общ размер 6 372.46 лв., от които 5 133.25 лв. главница и 1 239.21 лв. лихва, както следва:

1.За 2018 г.:

1.1.Данък върху недвижими имоти /ДНИ/ по партида 2019749700001 - 227.81. лв. и лихва 89.38 лв.;

1.2.Такса битови отпадъци /ТБО/ по същата партида – 1 063.10 лв. и лихва – 417.11 лв.;

2.За 2019 г.:

2.2.ДНИ по същата партида – 227.81 лв. и лихва – 66.32 лв.;

2.2.ТБО по същата партида – 1 063.10 лв. и лихва – 309.47 лв.;

3.За 2020 г.:

3.2.ДНИ по същата партида – 227.81 лв. и лихва – 43.13 лв.;

3.2.ТБО по същата партида – 1 078.28 лв. и лихва – 204.13 лв.;

4.За 2021 г.:

4.2.ДНИ по същата партида – 227.81 лв. и лихва – 20.06 лв.;

4.2.ТБО по същата партида – 1 017.53 лв. и лихва – 89.61 лв.;

Задълженията са определени въз основа на подадени от данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ декларации по чл. 14/ чл. 17 от ЗМДТ и на основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 2, чл. 9б, чл. 28, чл. 60 и чл. 69 от ЗМДТ, както и чл. 24 от Наредба за определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община Дряново и чл. 16 и чл. 17 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Дряново.

Направено е възражение за просрочване на депозираната жалба. В тази връзка по делото са налице следните доказателства за датата на връчване на АУЗД на адресата: През 2022 година до дружеството, но на адрес [населено място], р-н Н., [адрес] е изпратено писмо до жалбоподателя, което е останало неполучено от адресата. Приложена е Справка /л.39, стр. 2/ за жалбоподателя, в която като адрес за кореспонденция е записан втория такъв, в [населено място], р-н „Н.“. Този адрес е декларираният от дружеството – жалбоподател в подадената Данъчна декларация от 02.06.2022 г. /л. 42/. Към този момент, до 21.02.2023 г. официалният адрес на жалбоподателя, видно от направена от съда служебна справка в ТР, е именно този в [населено място], р-н „Н.“, [адрес], който е бил и заявеният такъв в данъчната му декларация от 02.06.2022 г.

На 08.09.2022 г. той е бил търсен на адреса в [населено място] от служител на МДТ Община Дряново, но видно от Протокол от тази дата не е открит на него. На 29.09.2022 г. адресът е бил отново посетен на място от служителя К. В. Д.– старши експерт „Местни данъци и такси“ в Община Дряново, но отново на адреса не е открит никой и за това е съставен втори протокол. И при двете посещения е имало и посочен свидетел – И. Б. К., който се е подписал в това си качество на двата протокола. На 13.10.2022 г. на сайта на О. Д. е публикувано съобщение по чл. 32, ал. 2 от ДОПК, в което е посочено, че в 14-дневен срок /27.10.2022 г./ от поставянето му на таблото за обяви и публикуването в интернет страницата на Общината адресата следва да се яви на посочения адрес и времени диапазон за връчването на АУЗД и в случай, че не се яви в този срок, на основание чл. 32, ал. 6 от ДОПК актът ще бъде приложен към преписката и ще се счита за връчен редовно. Приложен е и Протокол от 13.10. за поставяне на съобщението на съответното табло в Общината. На 31.10.2022 г. съобщението е свалено от таблото, видно от съставен в тази връзка Протокол.

Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК, адресът за кореспонденция е за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица - вписаният в регистъра адрес за кореспонденция. В случая това е бил адресът, на който дружеството – жалбоподател е било търсено за връчване на съобщението за съставен му АУЗД двукратно от служители на МДТ О. Д. през септември, 2022 година и на който такова съобщение му е било изпратено и по пощата с обратна разписка, останало неполучено от адресата си.

Според чл. 29, ал. 1 от ДОПК, връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, поради което правилно той е бил търсен на този адрес. А.. 2 предвижда, че връчването се извършва от органа по приходите или от друг служител (връчител) или автоматично от съответната администрация, което условие не е реализирано. Приложена е ал. 3, според която съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие. В случая обаче обратната разписка се е върнала с отбелязване „не потърсена“ досежно пратката, което, съгл. практиката на ВАС /Опр. № 7134/20 г. и др./ не означава, че адресата не може да бъде намерен на адреса. За да се направи връчване е следвало той да бъде търсен на съответния адрес, а не да се очаква той да потърси пратката, като в случая не е ясно дали, кога и как е бил уведомен, че такава съществува, къде се намира и че може да я потърси в съответен срок на посочено място. В случая съставът на чл. 29 от ДОПК не е реализиран, поради което е неправилно преминаване към процедурата по връчване по чл. 32 от същия Кодекс.

Поради отсъствие на представител на дружеството на декларирания и регистриран адрес връчване по реда на чл. 29-30 от ДОПК административният орган е приел, че това не е могло да се случи. Затова е използван редът по чл. 32 от Кодекса – с поставяне на съобщение на таблото за съобщения и публикуване на интернет страницата на Община Дряново. Направени са две посещения, като е спазен минималният срок между тях от 7 дни, с което е принципно реализирана предпоставката по ал. 1 на правната норма. Съставени са протоколи за посещенията на регистърния и деклариран адрес, съгласно изискванията на ал. 2. Изпълнени са и изискванията по ал. 4 за поставяне на съобщението на таблото за съобщения и на страницата в интернет, поддържана от Общината. Изпратено е писмото, обсъдено по-горе, на адреса с обратна разписка, върната на 06.08.2022 г., но към преписката няма такова писмо, което да е изпратено едновременно /заедно/ с поставяне на съобщението, съгл. изискването на ал. 5 – на 13.10.2022г. Изискването за изпращане на такова писмо „заедно“ с поставянето на съобщението, е императивно и не е случайно, предпоставено е от идеята, че едновременно следва да се покани лицето за връчване на акта както със съобщението, което най-често няма да бъде забелязано реално, когато е поставено на табло за съобщения и на интернет страница, в едно реално търсене в същия този момент на адресата на място, там, където той реално би могъл да бъде открит. В ИД /л. 434 и 444/ е отразено изпращане по пощата през ноември, 2022 г., на друг АУЗД - № 38/2022 г., което е ирелевантно за настоящия случай. Тъй като адресатът не се е явил в посочения в съобщението срок, АУЗД е приложен към преписката и се счита за влязъл в сила на 04.11.2022 г. от администрацията на общината, за което е направено съответното отбелязване /л. 36/. Съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК обаче актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор или ако се счете, че е надлежно връчен на 27.10.2022 г. – две седмици след поставяне на съобщението на таблото и публикацията му на интернет страницата на Общината, то евентуалното му влизане в сила следва да е на 11.11.2022 г., а не на 04.11.2022 г., т.к. липсва изпълнение на целия състав по връчването на съобщението за изготвянето на АУЗД и конкретно – на изискването по ал. 5 за едновременно изпращане по пощата с обратна разписка до адресата на съобщението в едно с поставянето му на таблото и публикуването му на интернет страницата, то съдът намира на още едно основание, че не е налице надлежно връчване на този Акт, поради което и съдът не споделя становището, че той е влязъл в сила на 04.11.2022 г., както неправилно е отразено в него, нито на по-късна дата, преди подаването на жалба срещу него по административен ред. Фактически не е изпълнена процедура по връчване на АУАН, вкл. по чл. 32 от ДОПК, поради което съдът намира, че не се установява по несъмнен начин влизане в сила на акта на конкретна дата. Не случайно и възражението срещу акта е било разгледано от директора на ДМДТБФ и същият се е произнесъл с процесното Решение № 1, с което е оставил в сила този акт, разглеждайки спора по същество. Неспазването на процедурните правила по ДОПК и допускането и на най-малкото нарушение при връчване на съобщенията и призоваванията дават основание да се приеме, че тези действия не са извършени и след като това е така, следва да се счита, че фактическият състав на връчването не е осъществен съобразно законовите предвиждания /напр. Решение № 7062 от 12.06.2008 г. на ВАС по адм. д. № 1431/2008 г., I о./.

На 13.04.2023 г. дружеството подава жалба срещу АУЗД, като се оспорва размера на дължимите суми. Дружеството не оспорва дължимостта на данък и такса по принцип, но намира, че същите са неправилно изчислени по отношение на две сгради, находящ се в собствен недвижим имот. Акцентира се на това, че те са определени основно на база подадени служебни декларации. Задълженията касаят ПИ с [идентификатор] с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване – комплексно застрояване, с площ от 774 кв. м, в едно с построени в имота две сгради: 1. Друга нежилищна сграда – гараж и склад със застроена площ от 192 [жк], със смесено предназначение; 2. Жилищна сграда – общежитие със застроена площ от 296 кв. м, на два етажа, РЗП – 592 кв. м, също със смесено предназначение. Тези обекти са придобити през 2017 г. чрез Постановление за възлагане на ЧСИ, но не били вписани в АВ. По тази причина дружеството не могло да се легитимира като собственик и да подаде декларация по чл. 14 ЗМДТ в срок. Вписването на Постановление е станало едва на 28.03.2022 г. и всички опити за деклариране на имота преди това били неуспешни по тази причина. Така за целия процесен период размерът на местните данъци и такси бил изчислен служебно, като същите са били завишени неправилно досежно двете сгради, като се излагат подробни възражения в тази насока. Жалбоподателят се е снабдил с удостоверение за данъчна оценка от 13.03.2023 г., като същата е завишена за обектите в пъти, съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. Неправилното третиране на тези застроени обекти – вида им и местоположението им, съществено променя основата за данъчно облагане и размера на процесните задължения по годишни периоди, като жалбоподателят е направил собствени подробни изчисления за двата типа задължения по години.

По така подаденото възражение ответникът се е произнесъл с процесното Решение № 1 от 2023 г. Същото е връчено на 16.05.2023 г., видно от известие за доставка /л.67, стр.2/, а жалбата срещу него е депозирана на 29.05.2023г. – в законния срок. Същата се явява редовна и допустима и подлежи на разглеждане по същество, с оглед нейната основателност.

С процесното Решение се оставя в сила обжалвания АУЗД, като се излагат доводи по направените съображения и последните се отхвърлят. Решаващият орган и настоящ ответник отбелязва, че на 27.09.2022 г. на електронния адрес на общината е получено възражение срещу определените задължения на дружеството, но то е оставено без разглеждане поради липсата на документи, удостоверяващи фактите и обстоятелствата, посочени в него, свързани с твърдяна невъзможност на „Дрим Консулт“ ООД за вписване на Постановление за възлагане на имот от 13.11.2017 г. Посочва се, че ЧСИ няма задължение за вписване на придобития имот в АВ и за издаване на скица за същия. Вписването е следвало да стане от новия собственик. Данъчната оценка е изчислена от използваната в МДТ програма след обработване на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ в партидата на стария собственик, а отделните показатели по Приложение № 2 на ЗМДТ са посочени като начин на изчисление. И двете сгради са декларирани като нежилищни обекти – сгради със смесено предназначение, съответно сграда № 1 – административна и общежитие, и № 2 – клуб с работилница и гаражи. Коефициентът за местоположение за [населено място] е определен за населено място категория 3, зона 2 – в строителните граници на населеното място. Дряново попада като населено място в град туп местен курорт, което води до увеличение на коефициента за местоположение с 20%. Няма официални данни въпросните сгради да са в лошо физическо състояние в следствие нанесени им щети от бедствия и аварии, поради което няма основание за намаление на коефициента по такива причини. В табличен вид са отразени коефициентите за двете сгради и начина на формиране на получените техни данъчни оценки.