Решение № 6673 от 05.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6673 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100511169 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20051918 от 05.08.2022 год., постановено по гр.дело № 9948/2021 г. по описа на

СРС, І Г.О., 127 състав е върната искова молба с вх.№

22003646/19.02.2021 г. от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД против И. М. М. в частта относно сумата в размер на 1077,38 лв., представляваща главница за периода от 27.11.2015 г. до 28.11.2016 г. и е прекратено производството по гр.дело № 9948/2021 г. по описа на СРС, І Г.О., 127 състав, в посочената част; обезсилена е заповед за изпълнение на парично задължение от 08.07.2020 г. по ч.гр.дело № 26541/2020 г. по описа на Софийски районен съд, І Г.О., 127 състав, в частта за сумата в размер на 1077, 38 лв. представляваща главница за периода от 27.11.2015 г. до 28.11.2016 г. С решението на съда са отхвърлени предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 159, ет.2 и 3, против И. М. М., ЕГН **********, с адрес в гр.****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.203 ЗВ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 4102, 29 лв., представляваща незаплатена цена на 1 потребени В и К услуги за апартамент № 99, находящ се в гр.****, с клиентски номер ********** за периода от 28.11.2016 г. до 28.02.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявление по чл.410 ГПК на 24.06.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, и за сумата в размер на 648,64 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 28.12.2015 г. до 28.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 08.07.2020 г. по ч.гр.дело № 26541/2020 г. по описа на Софийски районен съд, І Г.О., 127 състав. С решението на съда е осъдена „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 159, ет.2 и 3, да заплати на адвокат М.Л.Л., ЕГН **********, с адрес на кантората в гр.****, офис партер, на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по заповедното производство. С решението на съда е осъдена СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 159, ет.2 и 3, да заплати на адвокат С.Й.Д., ЕГН **********, с адрес на кантората в гр.****, офис партер, на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 621,41 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в хода на заповедното производство.

Срещу решението на СРС, 127 с-в е постъпила въззивна жалба от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, гр.София, подадена чрез юрк.П.И. с искане същото да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителни искове и вместо това да бъде постановено друго, с което бъдат уважени предявените установителни искове. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник И. М. М., чрез пълномощника си адв.К. Б. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

2

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при обоснованост на правните изводи за неоснователност на предявените обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.

Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и 3 следното:

В настоящия случай, безспорно е обстоятелството, че първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.198о от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К съоръженията и предоставяните на потребителите В и К услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги /ЗРВКУ/, а според чл.203 от ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях В и К услуги. Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за В и К, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 ЗРВКУ, В и К услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на В и К услуги“, това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата. В настоящия случай съдът счита, че от събраните по делото доказателства не може да се формира извод, че ответникът е имал качеството на потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.„а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1, вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период в качеството му на носител на правото на собственост върху процесния имот.

4

Съдът приема, че с оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на договорни отношения между страните за доставката на питейна вода, количеството на доставената питейна вода за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на претендираната сума.

С оглед представените по делото доказателства в случая не може да се приеме за доказано наличието на облигационна връзка между страните. Ищецът се е позовал на общите си условия, като е намерил, че между страните в процеса е налице неформално правоотношение по доставяне на питейна вода. По делото не са представени доказателства обаче, от които да може да се направи извод, че ответникът е собственик или ползвател на имота, за който е отреден процесния клиентски номер.

По делото не са ангажирани от страна на ищеца доказателства в тази насока.

Единственото доказателство за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към патримониума на ответника е представената от ищеца справка № 139336/07.02.2021 г. от Агенция по вписванията- София относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по персоналната партида на ответника И. М. М., за вписана върху процесния имот възбрана на дата 16.11.2016 г.

Настоящият съдебен състав споделя принципното становище, че справката по лице от Агенция по вписванията- Служба по вписванията представлява годно доказателствено средство относно принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот по следните съображения:

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл.44, ал.1 от Правилника за вписванията /ПВ/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 ПВ удостоверенията се отнасят: а/ за определени лица; б/ за определени недвижими имоти; в/ за определено време.