Решение № 25 от 13.03.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Несебър, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно наказателно дело № 20252150200724 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н. Б. А. срещу наказателно постановление № РД-0523/10.10.2025г. на директора на РЗИ Бургас , с което на жалбоподателката на основание чл. 218, ал.

2а от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл. 54а, т. 5 от Закона за здравето, е наложено наказание „глоба” в размер на 5000 лв. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, навежда, че не е доказано извършването на състава на твърдяното нарушение. Развива подробни съображения в тази насока. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – директорът на РЗИ Бургас, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи за законосъобразност на НП. Моли същото да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 03.07.2025г. от полицейски служители в ОД на МВР Бургас, сред които свидетелите Г. А. и Р. П., била извършена специализирана полицейска операция – с цел противодействие и установяване на лица, извършващи продажба и употреба на диазаотен оксид (райски газ).

Полицейските служители посетили бар клуб „Л.“ и осъществили наблюдение, при което установили, че на територията на заведението се извършва продажба от съответни флакони на балони с диазотен оксид. След извършеното наблюдение, около 01:50 часа след полунощ на 03.07.2025г., полицейските служители пристъпили към установяване самоличността на лицата, т. нар. „балонеси“, които възприели, че продават на територията на клуба балони, които се надували с флакон от капсули – с цел употреба на „райски газ“. Като едно от тези лица била установена 1 жалбоподателката А., на която полицейските служители установили самоличността. Пред тях тя попълнила сведение, в което посочила, че била в дискотеката заедно с две приятелки (едната от които свидетелката Г.а), като в себе си имала 33 балона, 7 пълни и 23 празни капсули с райски газ, закупени от сайт в интернет – за лична употреба. Посочила е, че влязла в дискотеката през гЛ.ния вход, но охраната не видяла капсулите, които притежава. Бил съставен и протокол за доброволно предаване, с който жалбоподателката предала на св. П. 7 броя пълни капсули с райски газ с надпис N20 IZI Austria, 23 броя празни капсули със същия надпис и 33 броя черни балони. Проверка била извършена и на други лица в заведението, като общо били предадени 180 броя пълни капсули с райски газ, с посочения надпис, 119 броя празни капсули и 490 броя черни балони, както и 2 флакона (сифони) – машинки за пълнене на балони. За всички тези обстоятелства от св. А. била изготвена докладна записка, която (заедно с материалите по преписката на ОД на МВР Бургас) била изпратена по компетентност на РЗИ Бургас, като било уточнено, че разпространението на „райски газ“ е установено на територията на заведение, стопанисвано от „Л.К.“ ООД. При тези данни от св.

В. Г. – инспектор, отдел ПБПЗ в дирекция РЗИ Бургас, бил съставен АУАН № 1-000459 от 13.08.2025г. за извършено от жалбоподателката нарушение на чл. 54а, т. 5 от Закона за здравето.

Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: АУАН № 1-000459 от 13.08.2025г., писмо от ОД на МВР Бургас до РЗИ Бургас, докладна записка от Г. А. – служител в ОД на МВР Бургас, сведение от М.Т., сведение от Н.

Б. А., констативен протокол от 03.07.2025г., протокол за доброволно предаване, показанията на свидетелите Г., А., П., Г.а, обясненията на жалбоподателката. Посочените доказателства установяват описаните по-горе факти по категоричен начин и се кредитират в по-голямата си част от съда. Единственият фактически въпрос, който представлява спор по делото, е дали жалбоподателката е продавала на територията на бар клуб „Л.“ балони – с цел употреба от купувачите на райски газ, който чрез флакони се въвеждал при надуването на балоните. Съдът намира, че това обстоятелство е доказано, като се установява от съставените писмени доказателства, които представляват такива, съставени по реда на ЗМВР – констативен протокол, протокол за доброволно предаване, сведение (което съответства и на обясненията, дадени от жалбоподателката), както и от показанията на разпитаните свидетели – очевидци на случая. В показанията си свидетелите А. и П. потвърждават, че жалбоподателката е едно от лицата, които са възприели като продаващо балони на територията на клуба. Вярно е, че показанията им не са особено категорични относно това дали конкретно са я възприели в момент на продажба, но това е напълно логично с оглед изминалия период от време от извършване на проверката. Именно поради тази причина следва да се отдаде значение и на съставения констативен протокол, в който полицейските служители, след извършеното за известно време наблюдение, са описали лицата – момичета, които продават балони с райски газ на клиентите и притежаващи в себе си балони и капсули, като едно от тези лица е и Н. Б. А.. Съдът кредитира посочения протокол, съставен от полицейския служител в рамките на правомощията, възложени му като лице, участващо в специализирана полицейска операция по проверка на обекти. В него са отразени възприятията към момента на проверката. Тези възприятията се потвърждават и от разпита на свидетелите в съдебно заседание. Както се посочи – при разпита им като свидетели липсва категоричност, но това е нормално с оглед изминалия период от време и множеството проверки и установени различни лица при отделните проверки. Именно поради тази причина показанията им следва да се анализират във 2 връзка със съставените от тях писмени документи – в случая констативен протокол, протокол за доброволно предаване, докладна записка. В тези документи са отразени възприятията към момента на проверката и непосредствено след него. В съдебно заседание тези възприятия се потвърждават от полицейските служители, които потвърждават, че са извършили наблюдение, установили са лице, предлагащи балони за употреба на райски газ, пристъпили съм към снемане на самоличността им и са отразили тази самоличност в изготвените от тях документи. Показания в този смисъл са достатъчни, за да потвърдят писмените доказателства и да установят от фактическа страна, че действително жалбоподателката е извършвала продажба на балони с райски газ на територията на заведението. Показанията на водената от жалбоподателка св. Г.а по никакъв начин не разколебават тази теза, тъй като тя твърди, че изобщо не е разбрала какво се случва и в продължение на около 2 часа не е видяла жалбоподателката. Обясненията на жалбоподателката представляват защитна версия и в частта, в която твърди, че е имала тези количества в себе си само за лична употреба страдат от липса на логика, тъй като от една страна няма как да се приеме за достоверно, че е държала общо 30 капусали (23 от които празни – т.е. употребени) с райски газ в себе си – само за лична употреба, а още по-малко може да се приеме, че тези капсули са внесени през контролния режим, който съществува в заведението, без това да е установено от охранителите.

Фактът, че флаконите, с които са се надували балоните, са били пълни с райски газ, се потвърждава както от сведенията и обясненията на жалбоподателката, така и от изписаната върху иззетите флакони химична формула именно на веществото „диазотен оксид“, известно като „райски газ“.

Тезата, че жалбоподателката е предлагала за продажба балони за употреба на райски газ не може да се разколебае и от факта, че е предала единствено капсули и балони, без машинка за пълнене, тъй като от изготвената докладна записка става ясно, че такива машинки са установени като налични на територията на заведението – т.е. налице е била техническа възможност за пълнене на балоните.

В заключение съдът приема за доказано от фактическа страна, че жалбоподателката, на посочените в АУАН място, дата и час, е продавала на клиенти на бар клуб „Л.“ балони – с цел употребата от тяхна страна на веществото „диазотен оксид“ – „райски газ“.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на чл. 231, ал. 1 от Закона за здравето) в срока по чл. 34 , ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

В текста на НП е вписано, че на 03.07.2025г., около 01:50 часа, Н. Б. А., в закрито обществено място – бар клуб „Л.“ е извършвало продажба на балон с диазотен оксид (райски газ).

Както се посочи от фактическа страна – това се приема за доказано от съдебния състав, а нормата на чл. 54а, т. 5 от Закона за здравето забранява продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него в закритите обществени места. Т.е. нарушението е извършено от жалбоподателката. За това нарушение нормата на чл. 218, ал. 2а от Закона за здравето предвижда глоба от 5000 лв. до 10 000 лв. В случая на жалбоподателката е наложена глоба от 5000 лв.

Във връзка с размера на така наложената глоба, съдебният състав намира следното:

3

Видно от Делегиран регламент (ЕС) 2025/1222 на Комисията от 2 април 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на хармонизираното класифициране и етикетиране на определени вещества в част 3, таблица 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008, са добавени вещества, сред които веществото с индекс „007-031-00-9“ – „диазотен оксид“, с отразени кодово за предупреждение за опасност върху нервната система. Както се установява от съображение 17 на Регламент (ЕО) № 1272/2008 в част 3, таблица 3 от приложение VI са посочени вещества, с конкретен клас на опасност. Самото включване на веществото „диазотен оксид“ (както е посочено в регламента) е въз основа становище на Комитета за оценка на риска (КОР), налично в изрично съдържащ се в регламента линк (в което са анлизирани вредните ефекти от приема на това вещество).

На следващо място – с Решение за изпълнение (ЕС) 2024/2797 на Комисията от 31.10.2024г. за временно разрешаване на мярката, взета от Френската република, относно етикетирането на продукти, съдържащи само диазотен оксид, е прието, че мярката, предвидена в Указ № 2023—1224 относно етикетирането на опаковъчните единици на продукти, съдържащи само диазотен оксид, за която Франция уведоми Комисията на 16 януари 2024 г., се разрешава за срок от 36 месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение или до датата, на която започне да се прилага делегиран регламент на Комисията, предвиждащ хармонизирано класифициране и етикетиране на диазотния оксид като STOT RE 1 в съответствие с член 37, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1272/2008, в зависимост от това коя от двете дати е по-ранна.

Самият Регламент 1272/2008 (респ. настъпилите промени в него относно включването на „диазотен оксид“ и одобрените мерки – конкретно за Република Франция) е приет на основание чл.

95 от Договора за създаване на Европейската общност и следва да гарантира високо ниво на опазване на човешкото здраве и околната среда, както и свободно движение на химични вещества, смеси и някои специфични изделия, като същевременно съдейства за подобряване на конкурентоспособността и иновациите. Съгласно чл. 2Д, б. „А“ от Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г. -съюзът разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите-членки, вкл. в областта на опазване и подобряване на човешкото здраве.