Акт от 27.05.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№**8

27.05.2020 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: Йорданка Попова…..…………….………………………………………………...

Прокурор: ………………………………………... при Окръжна прокуратура, гр.Хасково като разгледа докладваното от съдия

Димитрова административно дело №

269 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от

Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х.Н.Х. - гражданин на А., с адрес: гр. Х., ж.к. „Д.“ №**, РПЦ Х., срещу Решение №УПХ 12/05.03.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и в нарушение на материалния закон. Нарушен бил чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, като оспореният акт бил постановен при наличие на мотиви, съотносими само и единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Същевременно решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно от съдържанието на обжалваното решение, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в И., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект в И..

Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество.

Същевременно интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че жалбоподателят се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Административният орган не бил обсъдил и никакви източници на информация за страната му по произход (с изключение на справки изходящи от самия него, които изцяло коментирали политическата и икономическа обстановка в родината му).

Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.

Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се сочи, че при постановяване на обжалваното решение интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. При условие, че видно от мотивите на обжалваното решение административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в И., както и предвид факта, че изследвал обстоятелствата, че оспорващият бил кюрд и съответно – положението му там, възможността да потърси помощ и защита и др., основателно възниквал въпросът защо приел, че изложеното от оспорващия било извън предмета на закона, както предвиждал чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. На следващо място се твърди, че неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращият орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му.

Заявява, че ако му била отказана закрила в Република България това било основание да бъде върнат обратно в И. и щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства, и реален риск за живота, и личната му сигурност поради преследването спрямо йезидите - кюрди от страна на „Ислямска държава“.

Оспорващия живеел в гр.Ш., намиращ се на границата между И.ски Кюрдистан и И. и йезидите били преследвани както от ДААЕШ в И., така и в И.ски Кюрдистан. Наред с това се навеждат доводи, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.

Видно от самия диспозитив на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО касаело се не за насилие, насочено спрямо личността на търсещия закрила, а за заплаха за личността поради ситуация на безогледно насилие, или иначе казано, липсвал личен елемент и съответно степен на персонализация на заплахата, съобразно който да се преценява заплахата или необходимостта от закрила. В тази насока било и Решението от 17 февруари 2009г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07г. тълкуване на разпоредбата на чл.15 (С) от Директива 2004/83/ЕО, в мотивите на което съдът на ЕО изрично приемал, че молителят на субсидиарна закрила (хуманитарен статут) не било необходимо да доказва, че той или тя е индивидуално застрашен в страната си на произход по причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства, което административният орган следвало да вземе предвид, още повече, че ставало въпрос за тълкуване на норма на общностното право, която следвало да се прилага еднакво от всички държави – членки. Поради неправилното тълкуване на материалната норма, което приложил с оглед непълния текст на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, административният орган стигнал до своя погрешен извод и постановил процесния индивидуален административен акт в нарушение на материалната норма на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Твърди се, че обжалваното решение противоречало на административно-производствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което се моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът

- Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците ( Н. П.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура, редовно призовани не изпращат представител и не ангажират становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба УРИ105400-172 от 24.02.2020г. ,при Дирекция

„Миграция“ , СДВНЧ – Любимец, жалбоподателят, под името Х.Н. от И. , поискал от властите в Република

България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. № 119/28.02.2020г. при РПЦ-Х., и рег.№

УП-15458/28.02.2020г. на ДАБ, подадена с името Х.Н.Х.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-15458 от 28.02.2020г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х.Н.Х., гражданин на И., роден на ***г***, н.. На същата дата лицето е регистрирано с имената Х.Н.Х., гражданин на И., роден на ***г***, н., етническа принадлежност –к., религия

–й., с., професия –д., с начално образование, без документи за самоличност.

С писмо с рег.№УП-15458/28.02.2020г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Х. е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането си, чужденецът се представил като Х.Н., роден на ***г.в И..

Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 28.02.2020г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 15458/28.02.2020г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията. Посочил, че не може да представи документи за самоличност, имал лична карта, която не можел да представи незнаел къде е, вероятно била при баща му в Германия. Баща му, майка му, тримата му братя и сестра му били в Германия.

Баща му от 2014г., а останилите от 2016г. Неговата покана не я одобрили , но отивал при тях.

Роден бил в гр.Ш. и бил живял само там до напускането си от И.. Живеел на квартира, откакто преди две години продали къщата им. Имал завършено начално образование и работел като дърводелец в Ш.. Заявява, че не е имал проблеми с властите в И., не е отбил военната си служба, тя не била задължителна, не е бил член на въоръжена групировка, не е бил арестуван, и осъждан и срещу него нямало образувани съдебни дела, както и нямало заплахи отправени срещу него самия. Посочил, също че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност, както и заради изповядваната от него религия, като спрямо него не било оказвано и физическо насилие. Напуснал И. в края на м. ноември 2019г. нелегално с трафикант, от гр.Шехо към гр.Захо и преминал нелегално през зелена граница в Турция без документи. Там останал около 25 дн, макар да не знаел в кой град бил. Десет човека тръгнали от Истанбул с мини ван към България, с трафикант и стигнали до телената ограда, която прескочили с помощта на стълба. В

България влязъл в началото на м. Януари

2020г., с кола стигнал до някакъв град, пренощувал там и в апартамент и след 3 дни тръгнал с камион към румънската граница, в посока Германия. На границата, при проверка на моторното превозно средство, бил задържан.

Не искал да се връща в И.. Подал молба за закрила в България, защото тук бил задържан, но искал да отиде в Германия при семейството си.

С Решение

№ УПХ 12/05.03.2020г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Х.Н.Х. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 09.03.2020г. а жалбата е подадена на 10.03.2020г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Н. П., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Х., определена със Заповед № РД05-227/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II.

Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 28.02.2020г., а оспореният акт е издаден на 05.03.3030г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.

В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Х. при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Разпечатката съдържа 52 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4e3a590-0574-4bb1-b071-a9f214a69b66