Решение № 321 от 16.11.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Карлово, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320100081 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. В.“ № **, Б. ц. „Л.-*“, ет. *, законни представители: А. Б. Б., Б. А. Р. и З. Н. Д., чрез юрк. Н. В., против М. Е. Б., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. К., обл. П., ул. „Б.“ № *, ет. *.

В исковата молба се твърди, че на 12.12.2015 г. между „У. К. Ф.“ ЕАД (кредитор), от една страна и М. Е. Б. (кредитополучател) от друга, е подписан Договор № 2073020 за отпускане на потребителски паричен кредит с чиста стойност на кредита в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева).

Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит чрез 60 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер 382,99 лв., като първата падежна дата е била 21.12.2015 г., а последната – 21.11.2020 г. Общата дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на периода, била в размер на 22 979,34 лв. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът „У. К. Ф.“ ЕАД отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него 1 възникнало задължение да погаси кредита си съгласно условията по сключения Договор за кредит. Кредитополучателят М. Е. Б. не погасила пълните вноски, съгласно уговорения погасителен план и изпаднала в забава.

Твърди се, че на 22.08.2016 г. между „У. К. Ф.“ ЕАД и „К. И. И. БГ“ ЕАД бил сключен Договор за цесия, по силата на който „У. К. Ф.“ ЕАД /като цедент/ цедирало вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на „К. И. И. БГ“ ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „У.

К. Ф.“ ЕАД прехвърлило на цесионера „К. И. И.БГ“ ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които били подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 22.08.2016 г. било включено и вземането по Договор за потребителски кредит № 2073020 от 12.12.2015 г., сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД и М. Е. Б..

Придобитото от ищцовото дружество вземане възлизало на 17 711.69 лв., от които: 16,197.84 лв. – остатък от непогасена главницата и 15 13.85 лв. – остатък от възнаградителна лихва за периода от 12.12.2015 г. /датата на сключване на договора за кредит/до 22.08.2016 г. /дата на цесия/.

С пълномощно от 22.08.2016 г., както и съгласно чл. 3.2 от сключения Договор за цесия, предишният кредитор /цедентът/ „У. К. Ф.“ ЕАД упълномощил „К. И. И. БГ“ ЕАД да уведоми от името на „У. К. Ф.“ ЕАД всички длъжници по вземанията на „У. К. Ф.“ ЕАД, които „У. К. Ф.“ ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 22.08.2016 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „У. К.

Ф.“ ЕАД, чрез пълномощника си „К. И. И. БГ“ ЕАД изпратил чрез препоръчана поща до длъжника М. Е. Б. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Същото не било получено на посочения адрес, което било надлежно отбелязано на върнатата на изпращача обратна разписка.

В случай, че съдът приеме, че длъжникът М. Е. Б. не е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, ищецът /съгласно константната практика на ВКС/ представя с исковата молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента я уведомява за сключен на 22.08.2016 г. Договор за цесия между „У. К. Ф.“ ЕАД и „К. И. И. БГ“ ЕАД, по силата на който „У. К. Ф.“ 2

ЕАД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „К. И. И. БГ“ ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити.

Към днешна дата всички непогасени вноски по горепосочения Договор за кредит били с настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД М. Е.

Б. изпаднала в забава. В този смисъл претендираното вземане било изискуемо в пълен размер.

Поради неизпълнение на задължението към новия кредитор от страна на длъжника М. Е. Б., на 21.06.2022 г. от страна на „К. И. И.БГ“ ЕАД било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против М. Е. Б. за заплащане на дължима незаплатена сума по договор за кредит № 2073020. Съдът уважил искането на и издал Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 832/2022 г. по описа на Р. с. - К..

Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което и във връзка с дадени от съда указания, пораждало правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящия установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответницата М. Е. Б., ЕГН: **********, че дължи на дружеството следните суми, за които по ч. гр. д. №832/2022 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- сумата 16 197.84 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 2073020, сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД (кредитодател) и М. Е. Б. (кредитополучател);

- сумата 1 513.85 лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.12.2015 г. до 22.08.2016 г.;

- законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.06.2022 г., до окончателното изплащане вземанията.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответницата, чрез особения представител адв. Н. Г., оспорва иска.

Прави възражение за изтекла погасителна давност и моли на това основание искът да бъде отхвърлен изцяло.

Евентуално, счита иска за неоснователен тъй като, видно от 3 доказателствата по делото, не била спазена разпоредбата на чл. 99 ЗЗД.

Нямало никакви данни ответницата да е уведомена за извършената цесия. По делото било представено Уведомление за извършената цесия, но същото не било получено от нея. От представената разписка било видно, че уведомлението не е достигнало до ответницата, тъй като не бил изписан пълният й адрес, а именно – номерът на блока, в който същата е посочила, че живее. Нямало никакви доказателства да е правен опит Уведомлението да е изпратено и по местоработата й, за местонахождението на която имало данни в сключения договор. Всичко това сочело на извод, че ответницата изобщо не била уведомена за извършената цесия, каквато била изричната разпоредба на чл.99 ЗЗД.

На следващо място, Заявлението за издаване заповед за изпълнение било подадено от „К. И. И. БГ“ ЕАД. В случая, при наличие на частно правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следвало да е съобщено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ищецът в настоящия спор следвало да представи доказателства, че длъжникът е бил уведомен на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия и то преди подаване на заявлението. В противен случай то нямало действие по отношение на длъжника.

Ищецът направил искане уведомлението за цесията да бъде връчено на ответницата заедно с преписа от исковата молба и доказателствата, но това искане не следвало да се уважава. В настоящия случай не се касаело за предявени осъдителни искове, а установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, при развило се заповедно производство и с оглед връзката на този иск с издадената заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът следвало да е уведомен за извършеното прехвърляне преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Предвид изложеното, особеният представител моли съда да отхвърли изцяло иска.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 832/2022 г. по описа на Р. с. – К. е видно, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на 4 парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът М. Е. Б. да заплати на „К. И. И. БГ“ ЕАД следните суми: 16 197.84 лева – главница; 1 513.85 лева – договорна лихва за периода от 12.12.2015 г. до 22.08.2016 г. и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.06.2022 г., до окончателното изплащане вземанията.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 2073020/12.12.2015 г., сключен между „У. К. Ф.“ ЕАД (кредитодател) и М. Е. Б. (кредитополучател), задължението по който е прехвърлено с договор за цесия от 22.08.2016 г. в полза на „К. И. И. БГ“ ЕАД.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК.

От представеното и прието като писмено доказателство копие на Договор за потребителски кредит № 2073020 се установява, че на 12.12.2015 г. ответницата е сключила договор за паричен заем с „У. К. Ф.“ ЕАД за сумата от 15 000 лева. С подписването на договора ответницата се е задължила да върне предоставения й кредит със съответното оскъпяване чрез 60 месечни вноски, всяка от които с размер 382.99 лева. В договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 13,99% и годишен процент на разходите в размер на 16,47%. Първата падежна дата е 21.12.2015 г. , а последната – 21.11.2020 г.

Като писмени доказателства са представени копие на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.08.2016 г., Приложение №1 и Приложение №2 към него, Потвърждение за сключена цесия. Видно е, че на 22.08.2016 г. вземането по Договор за потребителски кредит № 2073020/12.12.2015 г. е прехвърлено от „У. К. Ф.“ ЕАД на „К. И. И. БГ“ ЕАД.

В Приложение №1 е отразено, че към 22.08.2016 г. общият размер на прехвърленото вземане е 17 711.69 лева, от които 16 197.84 лева – главница и 1 513.85 лева – лихва.

От приложеното Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до М. Е. Б. и разписка за невръчването му, се установява, че ответницата не е била намерена на посочения в договора за 5 кредит адрес в гр. В..

Към исковата молба е приложено Уведомление по чл.99 ЗЗД, което е връчено по реда на чл.131 ГПК на ответницата, представлявана в настоящото производство от особен представител.

Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на вземането препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника изхожда от цедента. Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т.о. ТК, получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за извършената цесия е връчено на ответника с преписа от исковата молба, съдът приема, че цесията е надлежно съобщена.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че предвид качеството му на такъв, не притежава представителна власт да приеме уведомлението за извършена цесия. Действително за консолидиране фактическия състав на цесията, съобразно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД, цедентът е длъжен да уведоми длъжника за прехвърлянето.

Поначало съобщаването не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето, това действие има отношение единствено с оглед лицето, на което длъжникът дължи плащане, съобразно чл.99, ал.4 ЗЗД, доколкото оповестяването е с оглед действие на договора спрямо трети лица и длъжника. Докато длъжникът не бъде уведомен за извършеното прехвърляне, всички плащания, които извърши към стария си кредитор, се считат за валидно изпълнени. Законодателят е поставил това изискване уведомяването да се извърши от цедента, с оглед сигурност и защита интересите на длъжника и с цел обезпечаване на точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, да приеме изпълнението. Изложеното води до извода, че възражение за липса на 6 съобщаване, направено от длъжника, би имало значение и последици само при кореспондиращи твърдения за изпълнение, изцяло или частично, извършено на цедента. В конкретния случай подобни твърдения и доказателства в тази насока не са налице.