Решение № 63 от 23.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова при участието на секретаря И.на Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско дело № 20258002900418 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С Определение № 1401/08.05.2025 г. е допуснато касационно обжалване на Решение № 307/25.11.2024 г. по в.гр.д. № 207/2022 г. на АС-Варна в частта, с която е потвърдено Решение № 260160/13.10.2021 г. по гр.д. № 35/2020 г. на ОС-Варна за осъждане на И. С. А. да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 128 012,03 швейцарски франка – главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването, и сумата от 787,34 лв. – разноски за нотариални такси.

Касаторът И. С. А. моли за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. Заявява, че в нарушение на дадените с определението по дело С-117/23 на СЕС разяснения съдът е счел за частично вместо за изцяло нищожен договора за кредит, съдържащ неясни и неравноправни разпоредби (чл. 1, чл. 2, чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора), с които върху потребителя се възлага валутен риск и които заедно уреждат едно общо неравноправно условие на основното задължение за връщане на кредита. Според касатора възприетият от съда подход за присъждане на главницата в швейцарски франкове по курса към момента на усвояване на кредита, също е неправилен съгласно практиката на ВКС, основана на дадените от СЕС разяснения. Касаторът допълва, че е налице и протИ.речие между мотивите на съда за дължимост на главницата по историческия курс на договорената валута и присъждането на швейцарски франкове без упоменаване в диспозитива на този курс. Сочи, че въззивният съд не е изследвал какви биха били последиците за потребителя при недействителност на целия договор и при запазването му, като счита, че пълната 1 недействителност не би го поставила в по-неблагоприятно положение, защото кредитът вече е предсрочно изискуем, а остатъкът от получената сума в евро след приспадане на извършените погашения е по-малък от присъдената сума в швейцарски франкове, формирана при дължимост и на акцесорните договорни задължения, включително за законна лихва от исковата молба, а не след покана, както би се дължала при нищожност. От тази съпоставка според касатора следва, че съдът не трябва да замества волята на страните, за да запази договора действащ, но посочва, че такова заместване не би и могло да се осъществи чрез общи норми или правни принципи, а само въз основа на конкретна разпоредба, каквато в националното законодателство няма. С оглед нищожността на договора касаторът счита, че исковете трябва изцяло да се отхвърлят, защото не може вместо договорената главница да се присъди реституционно вземане, още повече че същото е погасено по давност, почива на незаявено в настоящия процес основание и не се дължи на цесионера, придобил спорното право в хода на делото.

Ответникът по касационната жалба „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД заявява, че въззивното решение е постановено в съответствие със съществувалата практика на ВКС и не протИ.речи на цитираните от касатора актове на СЕС, защото клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора е ясна и разбираема и договорът може да бъде приложен съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД без разпоредбите за валутния риск, анатоцизма и едностранната промяна на лихвения процент. Сочи, че изборът на валутата на кредита е бил обусловен от по-ниския лихвен процент и относителната стабилност на швейцарския франк в предходен период, както и че намаляването на дълга с курсовата разлика и запазването на договора в останалата част поставя касатора в положение, поблагоприятно от това на други потребители, избрали кредитиране във валута с по-висок лихвен процент.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното:

Предявени са от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу касатора осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 152 051,53 швейцарски франка - редовно изискуема след 10.01.2015 г. и предсрочно изискуема след 13.10.2017 г. главница по договор за кредит от 13.08.2008 г., и за сумата от 787,34 лева - стойност на нотариални разноски за подновяване на ипотека, ведно със законна лихва от 09.01.2020 г. до погасяването.

Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен договор за кредит, по силата на който ответникът, имащ качеството на потребител, е получил в заем сума, равняваща се на стойността на 90 000 евро в швейцарски франкове, както и че на 13.10.2017 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на погасителни вноски. Счел е, че някои от клаузите на договора и сключените към него допълнителни споразумения са нищожни поради неравноправност – тези за възлагане на валутния риск върху потребителя (чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора), за едностранно изменение на размера на възнаградителната лихва (чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от договора) и за капитализация на изтекли лихви. В резултат е уважил иска за главница до сумата от 128 286,74 швейцарски франка и изцяло иска за разноски за нотариални такси.

Първоинстанционното решение е обжалвано в осъдителната му част. По 2 спорния между страните въпрос за валидността на договора с оглед неравноправността на клаузите относно валутния риск въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от договора, съгласно която банката предоставя кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 90 000 евро, е ясна и разбираема и поради това не е неравноправна, а задължава потребителя да върне заетата сума в швейцарски франкове. За неравноправни обаче са счетени клаузите на чл. 6, ал. 2 (относно погасяването на кредита в швейцарски франкове или в лева/евро след служебно превалутиране в швейцарски франкове по актуалния курс „продава“ на банката) и чл. 23, ал. 1 и 2 от договора (съдържаща декларация за информираност относно валутния риск). Тяхната неравноправност е изведена от недоказаността на индивидуалното им договаряне и от липсата на достъпна при сключване на договора и разбираема за потребителя информация за конкретните фактори, които биха повлияли върху промяната на курса на чуждестранната валута.

Наред с това е споделен изводът на първоинстанционния съд за нищожност на допълнителните споразумения за капитализиране на изтекли лихви поради липса на законово уредена възможност за това съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД, а също и изводът за нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 5, установяваща право за промяна на възнаградителната лихва по преценка на банката, необвързано от изискването за наличие на основателни причини или външни фактори по смисъла на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 ЗЗП. Както и първоинстанционния съд, въззивният е счел, че договорът може да действа и без нищожните клаузи, защото те не засягат същественото му съдържание, няма нужда от тяхното изменение и с отпадането им не се накърнява интересът на потребителя. На база приетата във въззивната инстанция счетоводна експертиза съдът е определил размера на дълга по курс „купува“ на банката за швейцарски франк към евро към момента на усвояване на кредита при лихвен процент за възнаградителна лихва в размер на първоначално уговорения (10,40 %) и при неотчитане на приложения с допълнителните споразумения анатоцизъм. В резултат първоинстанционното решение е потвърдено в частта относно присъдената главница по кредита до сумата от 128 012,03 швейцарски франка, и изцяло относно присъдените нотариални разноски, а в останалата осъдителна част (до сумата от 128 286,74 швейцарски франка – главница по кредита) е отменено и искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за тази част е отхвърлен.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, пр. 2 и т. 2, пр. 2 ГПК за проверка на правилността на въззивното решение по следния материалноправен въпрос: Когато в договор за потребителски кредит е уговорено, че заетата в една (основна) валута сума се предоставя в равностойност на друга (национална или резервна) валута, но подлежи на връщане в основната валута, възлага ли тази уговорка валутен риск върху потребителя и ако да – при какви предпоставки може да се преценява нейната неравноправност и как следва да процедира съдът при установяване на неравноправността й?

По въпроса:

1. Защитата на лица, отговарящи на условията на пар. 13, ал. 1, т. 1 ДР ЗЗП (потребителска защита), е изградена от нормен комплекс, съдържащ се в множество наднационални и национални актове. Част от него е и регулацията, дадена с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (тук – Директивата) и транспонирана в действащия ЗЗП съгласно § 13а, т. 9 ДР на закона. По 3 тълкуването на разпоредби от ЗЗП и Директивата са постановени редица казуални решения на ВКС, съответно - тълкувателни актове на СЕС, които имат отношение към поставения в настоящото производство въпрос, тъй като разясняват характера на потребителската защита, условията за осъществяването й и последиците от това.

Договарянето на кредит в една (основна) валута, предоставянето му в равностойност на друга (национална или резервна) валута и поемането на задължение за връщане на заетата сума в договорената (основна) валута съдържа риск, произтичащ от промяната в обменния курс, по който ще се извършва превалутирането на плащанията по погасителните вноски. Този валутен риск тежи върху кредитополучателя, комуто е възложено връщането на заетата сума. В такъв смисъл е практиката на ВКС (напр. Решение № 50011 от 26.11.2024 г. по т. д. № 1060/2022 г. на ВКС, I отд.), но идентичен извод е направен и от СЕС в актовете му по преюдициални запитвания (напр. в т. 55 от решението по дело С-186/16 е посочено, че когато клауза в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, изисква месечните погасителни вноски да се извършват в същата валута, тя поставя курсовия риск в тежест на потребителя при обезценяване на националната парична единица спрямо чуждестранната валута).

2. За да се пристъпи към преценка относно възможната неравноправност на подобна уговорка по смисъла на Директивата и ЗЗП, е необходимо на първо място да се определи качеството на кредитополучателя на потребител по пар.

13, ал. 1, т. 1 ДР ЗЗП, а след това да се изследва дали уговорката е част от основния предмет на договора (чл. 4, пар. 2 от Директивата и чл. 145, ал. 2 ЗЗП).

В актуалната съдебна практика (на СЕС и ВКС) еднозначно се приема, че при договор за кредит в чуждестранна валута (независимо дали кредитът подлежи на погасяване в нея или е индексиран с нея) всички клаузи, които се отнасят до валутата (превалутиране, обменен курс, последици и т.н.), формират единен регулаторен комплекс от кредитното правоотношение и ако касаят предоставената в заем сума, а не акцесорни парични задължения, трябва именно в своята цялост да се разглеждат като негов основен предмет (т.

27 от определението по дело С-117/23, т. 56 и 60 от решението по съединени дела C‑776/19—C‑782/19, т. 68 от решението по дело C‑51/17, т. 48 от решението по дело C‑118/17, т. 38 от решението на СЕС по дело С-186/16, Решение № 50011/26.11.2024 г. по к.т.д. № 1060/2022 г. на ВКС, ТК, І отд.).

Щом клаузите относно валутния риск са част от основния предмет на договора, съгласно чл. 4, пар. 2 от Директивата и чл. 145, ал. 2 ЗЗП проверката за тяхната неравноправност може да продължи само ако те (като комплекс) нямат ясен и разбираем за потребителя смисъл.

Изискването клаузата да е ясна и разбираема означава средният потребител (този, който е относително осведомен, наблюдателен и съобразителен в разумни граници) да може да установи евентуалното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е договорен, и да прецени потенциално значимите икономически последици от това върху финансовите си задължения (т. 30 от определението по дело С117/23, т. 51 от решението по дело C‑186/16). Следователно при проверката за прозрачност на договорните клаузи съдът не трябва да се ограничава само до преценка на разбираемостта им от формална и граматическа гледна точка, а изхождайки от необходимостта за защита на потребителя като по4 неинформирана спрямо продавача/доставчика страна, трябва да анализира и разбираемостта на произтичащите от клаузите последици (т. 63 от решението на СЕС по съединени дела C‑776/19—C‑782/19). От особена важност е да се установи дали са налице конкретни указания за рисковете, които се поемат от кредитополучателя при драстично обезценяване на законното платежно средство в държавата по местопребиваването на кредитополучателя (т. 69 от решението на СЕС по съединени дела C‑776/19—C‑782/19), а не само за рисковете от разликата, която обикновено се наблюдава на пазара на ценни книжа между обменния курс „продава“ и „купува“ на чуждестранна валута (т.