Решение № 2063 от 24.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2063 гр. Варна, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Чавдарова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Чавдарова Гражданско дело № 20213110116825 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Б. ЛЮБ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.

В., ул. ....., № ...., ет. ...., ап. ...., действаща чрез пълномощника си адв. М.П. от САК, срещу „АСВ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ... № ..., ет. ..., оф. ..., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист, издаден на 21.04.2009 год. от СРС, 35-ти състав, по ч.гр. дело № 9975/2009 год. по описа на съда, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение от 11.03.2009г., както следва: сумата от 506,00 лева – просрочена главница по Договор за заем от 30.06.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.02.2009г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите от 25,00 лева – платена държавна такса и 50,60 лева – адвокатски хонорар, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д. № 1520/2014г. по описа на ЧСИ Т. К. с рег. № 815 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Плевен, поради погасяването по давност на вземанията.

По твърдения в исковата молба, на 02.10.2014г. по молба на ответника „АСВ“ ЕАД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.04.2009 год. от СРС, 35-ти състав, по ч.гр. дело № 9975/2009 год. по описа на съда, въз основа влязла в сила Заповед за изпълнение от 11.03.2009г. по същото дело, срещу ищцата е образувано изпълнително дело № 1520/2014г. по описа на ЧСИ Т. К. с рег. № 815 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Плевен, за следните суми: сумата от 506,00 лева – просрочена главница по Договор за 1 заем от 30.06.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.02.2009г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите от 25,00 лева – платена държавна такса и 50,60 лева – адвокатски хонорар.

Поддържа се, че последното валидно изпълнително действие по процесното изпълнително дело е от 11.11.2015г., когато ответното дружество е поискало от ЧСИ извършването на опис на движимите вещи, притежавани от ищцата, като поради липсата на поискани от взискателя нови изпълнителни действия в продължение на две години, на 11.11.2017г. делото е било перемирано, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и всички последващи изпълнителни действия са незаконосъобразни, тъй като са извършени след настъпила перемпция по делото. С оглед на последното се твърди, че при прилагане на общата петгодишна погасителната давност по чл. 110 ЗЗД, съобразена с чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., вземанията на горепосочения изпълнителен лист са погасени по давност на 11.01.2021г.

По изложените съображения, по същество се моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите, обективирани в процесния изпълнителен лист.

Претендират се разноски за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, на осн. чл. 38, ал.

1, т. 2 от ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез пълномощника си юрк. И. Н., е депозирало отговор на исковата молба, в който застъпва становище за недопустимост, поради липса на правен интерес от предявяването му, както и за неоснователност иска, като излага подробни съображения в тази насока. Излага се, че процесното изпълнително дело № 1520/2014г. по описа на ЧСИ Т. К. с рег. № 815 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Плевен, е образувано по време на действието на ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като се твърди, че даденото с т. 10 от TP № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, противоположно разрешение, а именно – че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира, не следва да намери приложение за периода преди постановяването на ТР. В тази връзка се застъпва, че от датата на образуване на изпълнителното дело през 2014г. до 26.06.2015г. (датата на приемане на TP № 2/2015) давността за процесните вземания не е текла, а от 26.06.2015г. е започнал да тече 5годишен давностен срок, който би следвало да изтече на 26.06.2020г., но доколкото взискателят периодично е предприемал изпълнителни действия, последното от които на 25.01.2018г., когато е поискано налагането на запор на банкови сметки на длъжника, то към датата на подаване ни исковата молба – 24.11.2021г., новият 5-годишен давностен срок, започнал да тече на 25.01.2018г. не е изтекъл. Сочи се, че настъпилата перемпция е без правно значение за прекъсването на давността, като се излага и че съдебният 2 изпълнител не може да откаже да изпълни искане за прилагане на нов изпълнителен способ, дори това искане да е направено след настъпила по изпълнителното дело перемпция /единствено следва да образува ново отделно изпълнително дело, поради прекратяването на предходното/, тъй като дължи подчинение на изпълнителния лист, като това ново искане на свой ред прекъсва давността.

По същество моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява. Предварително, чрез пълномощника си адв. М.П., е депозирала молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Изразява и подробно становище по същество на спора, като моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, също не изпраща представител. С депозирана молба по хода, чрез пълномощника си юрк. И. Н., заявява, че поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК.

Съгласно цитираната разпоредба, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване твърдените от него обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание, които да водят до погасяване на възможността вземането, предмет на това изпълнително основание, да се събира принудително, в настоящия случай – изтекла пълна 5 годишна давност от последното валидно изпълнително действие по образуваното индивидуално производство по принудително изпълнение за процесните вземания.

В конкретния случай изпълнителното основание е влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.03.2009г., издадена в полза на „К.“ АД, ЕИК *********, срещу Б. ЛЮБ. ИВ., по ч.гр. дело № 9975/2009 год. по описа на СРС, 35-ти състав, за следните суми: сумата от 506,00 лева – просрочена главница по Договор за заем от 30.06.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.02.2009г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите от 25,00 лева – платена държавна такса и 50,60 лева – адвокатски хонорар. За посочените суми, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, по цитираното гражданско дело е издаден и изпълнителен лист от 21.04.2009 год.

Видно от приетите като писмени доказателства по делото молба от 02.10.2014г. от „АСВ“ ЕАД до ЧСИ Т. К. с рег. № 815 на КЧСИ и район на 3 действие Окръжен съд – Плевен и Удостоверение от ЧСИ Т. К. изх. № 25424/30.05.2022г., на 02.10.2014г. по молба на взискателя – ответник в настоящото производство „АСВ“ ЕАД, в качеството си на цесионер по договор за цесия от 25.10.2012г., сключен с „К." ЕАД и въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано процесното изпълнително дело № 1520/2014г. по описа на ЧСИ Т. К..

От посоченото удостоверение от ЧСИ и приобщеното към доказателствената съвкупност копие от материалите по изпълнително дело № 1520/2014г. по описа на същия ЧСИ се установява, че след връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника, по изпълнителното дело са извършени следните изпълнителни действия: на 06.10.2014г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „ММС - М. м. с.'" ЕООД; на 10.07.2015г., въз основа на молба на взискателя от 16.06.2015г., е наложен запор върху МПС на длъжника; на 11.11.2015г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за насрочване на дата за опис движими вещи, находящи се в дома на длъжника, като липсват данни такъв да е извършван и на 25.01.2018г., по молба на взискателя от 19.01.2018г., е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „....." АД и в „П....." АД.

Видно от приобщеното към доказателствения материал по делото влязло в сила Постановление от 17.05.2022г. на ЧСИ Т. К. с рег. № 815 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Плевен, изпълнително дело № 1520/2014г. по описа на същия ЧСИ е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради липса на извършвани изпълнителни действия в периода 11.11.2015г. –19.01.2018г.

Така изложените факти не се оспорват от страните по делото. Спорът между тях е съсредоточен в това дали с налагането на запор върху банкови сметки на длъжника в „....." АД и в „П....." АД на 25.01.2018г. по молба на взискателя от 19.01.2018г., като изпълнително действие, извършено при перемирано изпълнително производство, е прекъсната давността за процесните вземания и обусловеният от това въпрос за началната дата, от която тече същата.

В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че доколкото изпълнителният титул за процесните вземания е влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, то за същите е приложима петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Това е така, защото стабилизираната заповед за изпълнение се характеризира с последици, аналогични на влязлото в сила съдебно решение за установяване съществуването на вземането. Същата съставлява пречка за оспорването на процесното вземане въз основа на обстоятелства, които са били известни на длъжника или на доказателства, с които последният е разполагал или е могъл да се снабди, до изтичането на срока за възражение по чл. 414 от ГПК. Т.е. с влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо на съдебното решение и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, поради тяхната преклудираност. В този смисъл е и Определение № 214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV г. о., в което изрично е 4 посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

На следващо място, доколкото в конкретния случай изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/1980г., съгласно което давността се прекъсва с образуването на изпълнителното дело и не тече докато трае изпълнителният процес за принудителното събиране на вземането, то следва да се приеме, че от момента на образуване на процесното изп. дело № 1520/2014г. по описа на ЧСИ Т. К. – 02.10.2014г. до датата на приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и дадените задължителни разяснения в т.10 от същото, че давността се прекъсва и нова такава започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение в рамките на определен изпълнителен способ, и с което се обявява за изгубило сила ППВС № 3/1980г. /т.е. давността не спира да тече по време на изпълнителното производство/, погасителна давност за процесните вземания не е текла.