Решение № 4577 от 11.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4577 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Димитрова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело № 20211100113716 по описа за 2021 година

Предявен е от П. Г. Д. против С. М. Г. иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 11.05.2015 г. сключил с ответника договор за наем, съгласно който му предоставил за временно ползване апартамент № 33, находящ се в гр.София, бул.“*********. Договорът за наем действал до 15.10.2018 г., когато бил прекратен от ищеца с нотариална покана от 03.09.2018 г. Тъй като ответникът отказал да предаде имота, било образувано гр.д. № 4616/2019 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, по което ответникът бил осъден да върне апартамента. Съдебното решение било потвърдено с решение по вгр.д. № 10747/2020 г. на СГС, но ответникът подал касационна жалба, по чиято допустимост предстояло произнасяне от ВКС по кгр.д. № 3775/2021 г. Ищецът се снабдил с изпълнителен лист въз основа на решението на СГС. В рамките на принудителното изпълнение ответникът се съгласил да предаде апартамента доброволно, за което бил съставен протокол на 11.08.2021 г. Въпреки това в жилището останали лични вещи на ответника. Той продължавал да държи в имота пералня, спалня, гардероб, шкафове, маса, канапе и др. обемисто обзавеждане, които лишавали ищеца от възможността реално да упражнява правата си в пълен олем. Така след прекратяване на договора за наем ответникът продължил да ползва без основание апартамента, вкл. и към датата на подаване на исковата молба. Поради изложените доводи ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за ползването на имота през периода 15.10.2018 г. до 12.11.2021 г./датата на подаване на исковата молба/ в размер на 27 750 лв. или по 750 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до 1 окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че пред ВКС било образувано дело по негова касационна жалба срещу решението за връщане на наетия имот, което дело било от значение за решаването на настоящия спор. Според ответника, производството пред ВКС обосновавало извод на недопустимост на предявения иск. На следващо място оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че е сключил договор за наем с ищеца на 11.05.2015 г., съгласно който в качеството на наемател ползвал апартамент № 33, с площ 70 кв.м., находящ се в гр. София, бул. „*********, за срок от 1 една година, считано от 01.06.2015 г., срещу заплащане на наемна цена в размер на 500 лв. Твърди, че срокът на договора, съгласно чл. 13 от същия, бил продължаван три пъти, при непроменени условия.

Твърди, че процесният апартамент му бил предоставен за ползване без каквото и да било обзавеждане, поради което устно се договорил с наемодателя, който бил и собственик на имота, че поетапно ще закупи със собствени средства, но за сметка на ищеца, цялото необходимо обзавеждане за апартамента, съобразено с размерите и стила на жилището и финансовите изисквания на наемодателя по среден ценови регистър. В периода 01.06.2015 г.-01.06.2018 г. ответникът закупил със собствени средства обзавеждане за жилището, което било описано подробно в приемо-предавателния протокол от 11.08.2021г., съставен при връщането на наетия имот. Стойността на закупеното от ответника обзавеждане възлизала на 8 520 лева. Тъй като ищецът не заплатил на ответника закупеното обзавеждане, което останало в наетото жилище, ответникът му изпратил нотариална покана, връчена на 30.08.2018 г., с която го поканил да заплати дължимата от него сума в размер на 10 350 лева, която включвала надплатена сума от 1 950 лв. за разлика в квадратурата на апартамента и 8 400 лева - направени разходи за оборудване, обзавеждане и извършен необходим ремонт на жилището. След като получил нотариалната покана, ищецът предложил прекратяване на действащия между тях устен договор за наем по взаимно съгласие, посредством подписано предизвестие със сгрешена дата - 29.08.2018г. Връчването на това предизвестие доказвало, че наемното правоотношение между страните продължило при нов едногодишен период, считано от 01.06.2018 г. Ответникът заплащал дължимия наем до м. юни 2019 г. включително. След 01.11.2018 г. ищецът престанал да усвоява паричните преводи за наемната цена, с което започнало месечното прихващане на двете насрещни и изискуеми задължения, а именно - задължението на наемателя за плащане на наемна цена в размер на 500 лева месечно срещу задължението на наемодателя да възстанови направените от наемателя разходи за обзавеждане и оборудване на собствения му имот. В периода от 01.11.2018г. до 11.08.2021г. страните уредили изцяло финансовите си отношения чрез извършеното прихващане. След подписването на приемо- предавателния протокол от 11.08.2021 г. в апартамента останали закупените от ответника мебели, но те не били негова собственост, а били собственост на ищеца. Държането на тези вещи от ищеца доказвало, че той е техен собственик. Собствеността на една движима вещ преминавала към новия собственик чрез фактическото й предаване. Чрез подписания опис било извършено правно действие, с което било прехвърлено правото на собственост и предаването на фактическата 2 власт върху вещите. С физическото приемане на вещите на 11.08.2021 г. ищецът се превърнал в техен собственик. След предаването на апратамента страните поискали от ЧСИ Н.М. да прекрати изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения изпълнителен лист от 14.04.2021 г. и производството било прекратено с постановление от 11.08.2021 г. На 11.08.2021г. наемателят писмено уведомил ЕС на входа, чрез касиердомоуправителя А.Д., че от същата дата преустановява ползването на ап.ЗЗ във входа и предал комплект ключове от пощенските кутии, за което бил изготвен приемо-предавателен протокол. Подписана била и декларация за липса на задължения от страна на наемателя към касата на входа. Ответникът оспорва ищецът да е бил лишен от възможността да ползва апартамента. Оспорва ищецът да е претърпял вреда под формата на пропусната полза.

Процесният апартамент бил необитаем повече от три години преди да бъде отдаден под наем на ответника, а след връщането му на наемодателя на 11.08.2021 г., апартаментът останал необитаем, вкл. и до датата на подаване на отговора на ИМ. В този смисъл не била налице пропусната полза за ищеца, поради което не се дължало и обезщетение. Ответникът оспорва размера на дължимото обезщетение като необосновано завишено. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено следното:

По предявения иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД:

Съгласно чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи ползването на наетата вещ, въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.

Страните не спорят, че между тях на 11.05.2015 г. е бил сключен договор за наем, съгласно който ищецът в качеството на наемодател е предоставил на ответника в качеството на наемател за временно ползване апартамент № 33, находящ се в гр.София, бул.“Витоша“ № 99 В, вх.В, бл.99, ет.2 срещу заплащане на наемна цена от 500 лв.

С влязло в сила решение от 21.04.2020 г. по гр.д. № 4616/2019 г. на СРС ответникът е осъден, на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, да освободи и предаде на ищеца процесния апартамент. С влязлото в сила решение на СРС е формирана сила на пресъдено нещо по юридическия факт, че договорът за наем между страните е прекратен на 15.10.2018г., въз основа на който юридически факт е прието, че е осъществен фактическият състав на чл.233, ал.1 от ЗЗД. Датата 15.10.2018 г. е първият работен, в който е изтекъл срокът на едностранното предизвестие, дадено от наемодателя на наемателя за прекратяване на договора за наем с нотариална покана от 03.09.2018 г./л.7 - 8/.

Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че решението на СРС не е влязло в сила, тъй като е обжалвал пред ВКС решението на въззивния съд, с което то е било потвърдено. При извършена от настоящия състав служебна справка на публичния сайт на ВКС се установи, че решението на въззивния съд от 04.03.2021 г. по вгр.д. № 10747/2020г. на СГС не е допуснато до касация с определение № 562/17.06.2022 г. по кгр.д. № 3775/2021г. на ВКС, т.е решението на СРС е влязло в сила на 17.06.2022 г.

3

С приемо – предавателен протокол от 11.08.2021 г. ответникът е предал на ищеца ключовете от процесния апартамент. Това е станало след като ищецът на 14.04.2021 г. се е снабдил с изпълнителен лист по решение от 21.04.2020 г. по гр.д. № 4616/2019 г. на СРС, потвърдено с решение по вгр.д. № 10747/2020 г. на СГС, и е образувал изпълнително дело срещу ответника за предаването на имота. Ответникът е предал ключовете от наетото жилище в срока за доброволно изпълнение по изп.дело № 054659/16.07.2021 г. на ЧСИ Н.М..

С доклада по делото съдът е приел, че страните не спорят, че при предаването на апартамента на 11.08.2021 г. в него са останали вещи, които ответникът е закупил.

Вещите са описани в исковата молба по следния начин: „пералня, спалня, гардероб, шкафове, маса, канапе и др. обемисто обзавеждане“, а ответникът ги описва в отговора на исковата молба като оборудване и обзавеждане на апартамента, необходимо за неговото ползване по предназначение за жилищни нужди.

Спорни въпроси по делото са: дали след 11.08.2021 г. ответникът е продължил да ползва процесния апартамент; чия собственост са закупените от наемателя движими вещи, които са оставени в апартамента - на ищеца или на ответника; каква е била уговорката между страните относно тези вещи и защо са оставени в апартамента.

Ответникът твърди, че наел апартамента необзаведен, негоден за използване по предназначение, поради което се споразумял с ищеца да закупи вещи за обзавеждането му със свои средства, но за сметка на наемодателя, в среден ценови клас. Твърди, че с подписването на приемо-предавателния протокол от 11.08.2021 г. тези вещи били предадени на ищеца, който станал техен собственик, както и че след 01.11.2018 г. било извършено прихващане на насрещни изискуеми задължения между страните, а именно: на задължението на наемателя за заплащане на наемната цена в размер на 500 лв. месечно срещу насрещното задължение на наемодателя да възстанови на наемателя разходите за обзавеждане и оборудване на собствения му апартамент.

В подкрепа на твърденията си ответникът ангажира множество касови банове и фактури, две нотариални покани от 30.08.2018 г. и от 20.12.2018 г., приложение №1 – опис към протокола за предаване на наетия имот от 11.08.2021 г. и показанията на св. Б.. От касови Б.е, издадени от „Български пощи“ ЕАД, за периода 10.09.2018 г. - 11.02.2019г., се установява, че ответникът е превеждал суми за месечен наем за периода м.10.2018 г. до м.02.2019 г. на името на ищеца в размер на по 500 лв. Представени са и други касови Б.е, издадени от „Български пощи“ ЕАД за периода 28.02.2019г. -14.06.2019г., в които е посочен за получател ответникът, не ищецът, като е вписано основание наем за периода февруари 2019г. – юни 2019г. От тези касови Б.е, в които е посочен за получател самият ответник не става ясно кой е извършил превода и дали се касае за суми, които ответникът сам е превел за недължим от него наем след датата на прекратяване на договора за наем/15.10.2018г./ и после е получил обратно тези недължими плащания. Така представените Б.е не установяват да е изразена воля от ищеца да заплаща закупени от ответника мебели за жилището или да е извършено прихващане с дължим наем от ответника, още повече, че след м.10.2018 г. ответникът не е дължал и наем за апартамента, тъй като договорът за наем е бил прекратен 4 на 15.10.2018 г.

Ответникът ангажира като писмени доказателства и множество фактури, касови Б.е и гаранционни карти, издадени през периода 2016 г. – 2019 г. за закупени от него движими вещи, сред които брава, огледало, еднолицев матрак, скрин, легло, гардероб, пистолет силикон, алуминева лента, розетка комин.